Един разговор за дарителството в БългарияНазад

Поглед към изминалата 2021 година и прогнози за настоящата 2022 г.

Най-важното в дарителството през 2021 г., какво да очакваме през настоящата 2022 г., интересни механизми, знакови кампании, някои опасения и доза оптимизъм.

Всичко това присъстваше в онлайн дискусията, която БДФ организира през януари. На нея бяха поканени ключови експерти от НПО сектора, представители на бизнес мрежи и организации, работещи „на терен“, в подкрепа на уязвими общности.

В разговора по-долу ви предлагаме гледните точки на:

 

Георги Влайков

Председател на настоятелството на „Аварийно спасяване Пловдив“

 

 

Дарина Георгиева

Изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН

 

 

Елица Баракова

Директор на фондация „BCause: в помощ на благотворителността“

 

 

Илияна Николова

Директор на фондация „Работилница за граждански инициативи“

 

 

Кремена Кунева

Председател на настоятелството на фондация „За Доброто“

 

 

Левон Хампарцумян

Председател на управителния съвет на Българския форум на бизнес лидерите

 

 

Огнян Траянов

Председател на националния съвет на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН

 

 

Стела Иванова

Изпълнителен директор на фондация „Ангели за България“

 

 

Цецка Караджова

Председател на управителния съвет  на Българския дарителски форум и основател на фондация „Светът на Мария”

 

 

Разговорът модерира Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум.


Буквално седмици след като е приключила, поглеждаме към изминалата 2021 г. Според вашите наблюдения, по-щедри или по-пестеливи бяха компаниите, фондациите и хората, сравнено с предходната екстремно различна 2020 година?

Елица Баракова: 2020 г. беше наистина извънредна като обеми дарения, като солидарност и съпричастност.  Нашата организация (BCause), през всички механизми, фирмени програми и фондове, набра близо 6 700 000 лв. Не сме очаквали този ръст да се повтори през 2021 г. и въпреки това  набрахме 3 800 000 лв., което е добро увеличение, спрямо базовата 2019-та. Регистрираме завишаване на даренията като суми и ръст на дарителите. Дори съм учудена, че нивата са толкова високи, защото имахме усещане за спад и изтощеност на източниците, но практически не е точно така.

Левон Хампарцумян: Да, през 2020 г.  дарителският отговор на кризата беше изключителен. Ясно беше, че през 2021 г. ще има спад, че ще сме в една по-предпазлива година. Все пак, както каза Елица, този спад не беше голям, колкото очаквахме и ръстът остана по-висок от 2019 г. Имаше задържане на подкрепата, но на чисто психологическо, индивидуално ниво, чувството за социална отговорност и солидарност се засили.

Кремена  Кунева:  През 2020 г. обществото ни сякаш направи за първи път нещо заедно в съвременната ни история – спонтанно се обединихме, станахме част от общност, искахме да помагаме. Тази енергия някак премина и в 2021 г. – хората останаха активни и помагаха за определени социални каузи. Екипите на компаниите искат да участват в акции, да говорят с мениджмънта, за да се отделят бюджети за подкрепа. Запази се по-голямата ангажираност към каузите. И при нас се наблюдава ръст на даренията и активността, сравнено с годините преди пандемията.

Георги Влайков: Работим с доброволци и виждаме ясно и засилено желание на хора и организации да помагат все повече. 2021 г., макар и по-спокойна от предходната, ни изненада с факта, че доброволци са необходими в болници и други сектори постоянно, а не само в екстремните моменти, защото липсва персонал. Мислехме си, че този проблем и тази липса ще останат в кризисната 2020 г., но сме грешили. Ясно видяхме тенденцията и през миналата година.

Стела Иванова: Нашият опит е по-кратък във времето. Стартирахме дейност през 2020 г., но оттогава  имаме един постоянен ръст в даренията и присъединяване на хора и съмишленици. 2021 г. имаме 68% ръст спрямо 2020. Дарителите, българи, живеещи в чужбина, продължават да подкрепят предимно социални каузи, искат да го правят редовно и дългосрочно.

Цецка Караджова: И ние наблюдавахме сериозно завръщане на дарителите към социалната сфера, позаглъхнало в предходните години. През 2020 г. видяхме буквално вълна от дарители, насочени към здравеопазването и социални проекти. Това беше сериозна трансформация, защото до 2019 г. повечето бизнес инвестиции бяха насочени към образование, подкрепа за деца, а социалната сфера сякаш беше останала на по-заден план. През 2021 г. имаше и много сериозен ръст на доброволчеството за нашата кауза (хора с интелектуални затруднения), както и засилен интерес от страна на компании и индивидуални дарители.

Дарина Георгиева: Факт е, че големите компании през 2021 г. не отстъпиха от ангажиментите си към общности и партньори, независимо дали това бяха болници, кризисни центрове, инвестиции в училища или граждански организации. Бизнесът продължи да инвестира с малък спад спрямо 2020 г., когато пък реагира с много големи суми в подкрепа на ситуацията. Ясно беше, че тези обеми няма как да се поддържат и в миналата година.

Илияна  Николова: 2021 г., според мен, беше завръщане към нивата на дарителство от годините преди 2020 г. Нищо радикално нагоре или надолу, с една предпазливост у всички и с реални опасения, че ни очаква спад в дарителските инвестиции.

Огнян Траянов: През 2020 г. видяхме засилена сплотеност и чувство за общност – организации, които показват проблемите и предлагат начин те да бъдат решени, бизнес, с ясна реакция при криза. 2021 г. позагубихме тази енергия. Както е казал Чърчил, перифразирайки Макиавели „Не оставяй нито една криза неизползвана“. 2021 г. ние не успяхме да се възползваме достатъчно от кризата – НПО-тата не показаха ясно истинските заплахи пред обществото, държавата не направи подходяща информационна кампания за ваксинацията, политическата обстановка също разединяваше, медиите печелеха рейтинг, залагайки на непрофесионални дебати и личности, обединяване на нацията не се състоя. Компаниите обаче, работиха, адаптираха се, даряваха и останаха с много високо доверие в обществото.

Какво се промени в организациите, които набират средства за каузи, как търсят съмишленици?

Георги Влайков: Ние започнахме да подобряваме знанията и уменията си в насока здравни грижи, свързахме се с организации – експерти, с други партньорски организации. Работихме повече за надграждане на капацитета си, защото установихме, че често дори организации, които имат финансиране, изпитват остра нужда от човешки ресурс, нямат достатъчно специализирани доброволци. Например, налагаше се, налага се и сега, както вече споменах, доброволците да поемат функцията на медицинския персонал. Преди вярвахме, че с излизането от кризата нуждата да доброволстваме в COVID отделенията ще отмине, но този проблем остана и вече даваме постоянни дежурства в болниците. Затова започнахме да мислим дългосрочно и инвестираме в подобряване на знания и уменията си.

Илияна  Николова: Светът стана дигитален, нещата се случваха по-бързо. Така и ние, принудени от обстоятелствата, променихме методите си на работа. Станахме по-бързи – в решения, в процедури. Външните условия ни даваха знак, че се изискват спешни действия от страна на дарителите и на получателите. Наблюдавах, че организации, които успяха да припознаят актуалните теми на гребена на вълната, да действат активно, имаха по-големи ползи и резултати. Те промениха и начините, по които комуникират. Това е важна, основна бих казала, предпоставка да има едно НПО дарители – да разбират те какво прави то, какъв е ефектът от работата  му.

Цецка Караджова: Ние, като организация, която подкрепя хора с интелектуални затруднения, се върнахме към по-базисни неща. Меките умения отидоха на заден план. Бяхме много по-малко фокусирани върху дългосрочната визия, налагаше се да решаваме проблеми ad hoc в една трудна и динамична ситуация. Компаниите, които ни подкрепяха, останаха наши дарители и в този период, подпомогнаха и нашите нови програми. Отворихме се повече към индивидуалните дарители. Програмите ни станаха дигитални, практически създадохме едно онлайн социално микропредприятие.

Има ли някакъв пример за програма, инициатива и т.н която бихте отличили като  различна, смислена, полезна, иновативна?

Дарина Георгиева: Бих отличила новосъздадената платформа на Пощенска банка „Вселена от възможности”, която чрез конкурс подкрепи НПО и предприемачи с идеи в три сфери (зелени проекти, образование, дигитални иновации). Разбира се, и вече утвърдени програми на компании – “Ти и Lidl за по-добър живот” на Lidl България, Telus – Дни на подкрепа на Telus International, които оказват системна подкрепа за НПО сектора – те продължиха да съществуват, но адаптираха механизми и условия за подкрепа към новите реалности.

Георги Влайков: Инициативите „За Доброто“ и „Ангели за България“ – с тях съм запознат, намирам ги за полезни, силни, вършещи работа.

Цецка  Караджова: За мен  годината  беше изненадваща с едно ново познанство – с Лайънс клуб Витоша – спонтанна общност от дарители, повечето – жени, които фондонабират през цялата година и даряват на каузи, които избират през вътрешния си комитет. Впечатлена бях от мащаба, с който работят и разпределят някак интуитивно, но много професионално тези средства. Бяхме избрани за тяхна кауза и така аз придобих впечатление от работата им.

Елица Баракова: Бих отличила „За доброто”, “Пейсейф България“ за нейните традиционни образователни и социални проекти, SiteGround  – за разнообразната дарителска дейност, УниКредит  – за въвеждането на механизъм служителите им да даряват с  QR код,  и Акселератора на BCause за успешни кампании на граждански организации.

Илияна Николова: Аз смятам, че беше много ценно излизането от традиционни каузи и голямата дарителска подкрепа – над 30 000 лв., която получи каузата на „Рейнбоу Хъб“ след нападението на Боян Расате върху общностния център. Добър знак е, че фокусът се прехвърли върху каузи, свързани с човешки права. Розовата къща („Център за хуманни политики“), единственият по рода си нископрагов център за хора със зависимости в страната, получава подкрепа за една изключително непопулярна кауза, в други страни подкрепяна от държавата или общините. Тук тя разчита на своя общност от дарители, които все повече я разпознават като важна.

Как институциите могат да подкрепят дарителите и дарителската среда у нас?

Левон Хампарцумян: Най-доброто решение е институциите да припознаят добри проекти на дарители и да ги репликират. Ние, бизнесът и дарителите, да бъдем хората, които тестват дали отделни концепции са работещи, и те, от своя страна, да бъдат възприети от публичните институции и превръщани в публични механизми.

Стела Иванова: Да, съгласна съм с тази теза, ето и пример. Във видинско, където имаме много дейности напоследък, даваме възможност лекари да преглеждат безплатно на места, където отдавна няма системна лекарска помощ. Общината хареса идеята и вече е склонна да поема разходи за този модел – осигуряване на лекар и транспорт. Това вече се случва и се оказа, че така променяме живота в цялата община.

Илияна Николова: Крайно време е държавата да се еманципира от подкрепата, която очаква от гражданите си – компании или хора. Да има ясна стратегия как насърчава отговорното гражданство и дарителството, но не в нейна полза. Има смисъл това да се случва чрез Фонд, който тя създава, с ясни правила и процедури, който да подкрепя гражданските организации. Както и през създаване на смислени данъчни облекчения за дарителството, защото при 10%, приспаднати от данъчна основа, няма голяма икономическа мотивация да се дарява.

Кремена Кунева: Би било от полза създаването на работни групи към министерствата или комисии в Народното събрание, в които ние като гражданско общество да участваме с идеи и експертиза. Така можем да правим предложения за промяна на действия и политики  в даден сектор.

Цецка Караджова:  Смятам, че сега имаме възможност да направим промяна. Въпросът е доколко секторът  ще бъде обединен и ще застане зад общи идеи. Да ги структурира и предложи навреме. Да заработи  Съветът за развитие на гражданското общество, впоследствие – да бъде учреден фонд, от който държавата да финансира НПО.

Огнян Траянов: Важно е дарителите не просто да следват нуждите, независимо дали спешни или средносрочни. Трябва да повдигат значими теми, неразпознати към момента като важни от институциите и обществото. Да бъдат техни посланици. Имаме капацитет да развиваме пазара, да откриваме проблеми, да откриваме иновативни решения, да планираме, на свой риск да инвестираме в работещи модели. Бизнесът да дава знания, идеи, финанси, модели, а властта да ги имплементира.

Какви са вашите прогнози за дарителството през 2022? Да очакваме ли нещо ново – като каузи, практики, механизми?

Илияна Николова: Мога да направя сравнение с 2008 г. Тогава финансовата криза намали даренията в световен мащаб. Кризата у нас не се усети веднага, но пък се усети много сериозно малко по-късно. Отзвукът беше толкова дългосрочен, че почти до 2018 г. компаниите твърдяха, че продължават да са засегнати от нея.

Опасявам се, че сега ще се случи нещо подобно – отложения ефект на COVID-19 кризата ще го видим 2022-ра и следващите години. Вече се наблюдава сериозен спад в нивата на дарителство в международни компании, дори незасегнати драматично от кризата. Бюджетите за дарителство намаляват, пренасочват се към други по-важни за бизнеса неща (напр. задържане и грижа към служителите). Очаквам спад в дарителските инвестиции.

Цецка Караджова : Чувства се умора във всички нас – и в дарителите, и в организациите, които фондонабират. Кризата продължи твърде дълго. Бизнесът също има нужда от подкрепа и смятам, че не можем да очакваме ръст на дарителството в мащаби, каквито видяхме през 2020 г. Има една инерция, която все още насочва дарителите към социална сфера и здравеопазване, но големите компании се връщат към предишните структурирани проекти и към обичайния си начин на насочване на дарения и разработване на дарителски програми.  Смятам, че това ще бъде тенденция и през 2022г.

Елица Баракова:  Забелязвам устойчивост при едни по-нови, не толкова популярни каузи, например – жени и деца, пострадали от насилие. Организации, които работят по тази тема през последната година набират повече средства и вече имат установени дарители, повече и по-постоянни  от периода преди кризата. Смятам, че това ще се задържи като тенденция.

Преди 2020 г. доброволчеството преобладаваше  за сметка на дарителството. Това след COVID-19 претърпя промяна,  особено по отношение на физическите дейности, които бяха редуцирани като възможност. Сега се възстановяват част от финансовите програми на компаниите, с които работим.  Това ще продължи според мен.

Бизнеси, които са спечелили в кризата, имат какво да предложат, ще има нови играчи в полето – това е възможност и предизвикателство.

Левон Хампарцумян: Инфлационните процеси засягат компаниите и те имат много по-големи разходи. Едно от първите неща, които безболезнено можеш да отрежеш, са дарителските инвестиции в програми и каузи. И това ще се случи вероятно, но пък ще има и компании, които ще имат повече пари и ще са склонни да инвестират. Двете тенденции ще се балансират и ние трябва да сме по-скоро реактивни на развитието на ситуацията, отколкото проактивни.

Дарина Георгиева:  Прогнозирам умереност в дарителството от страна на компаниите, сериозен и прецизен избор на партньори и каузи. Няма да се откажат от дългосрочните си ангажименти, все повече ще въвличат служителите си в каузи, които подкрепят. Платформите за дарителството ще се развиват по-сериозно, все повече хора ще бъдат ангажирани с каузи, независимо като служители на компания или частни лица. Ще се търсят въздействащи примери, които увличат и водят в промяна на статуквото.

Огнян Траянов: Компаниите ще търсят повече устойчивост на бизнеса си, ще инвестират в служителите и фирмената култура. Очаквам да расте доверието в сектора, той да умее да идентифицира реални проблеми, на които да открива решения. Очаквам все повече да разбираме, че сме взаимосвързани, че изборите, които правим, засягат не само нас, а и останалия свят.

 

ТОП 3 сфери на дарения 2022

Участниците в дискусията изказаха предположения кои ще са топ 3 сферите, предпочитани от дарителите през 2022 г. Според тях водещи за дарителите ще останат социалната и здравна сфера.

Най-често споменаван трети дарителски приоритет беше образованието. Все пак това място остана оспорвано и за него имаше и други предположения, свързани с екология и култура. Плахо дори се промъкна хипотезата, че все по-доминираща сфера за дарителите ще става тази за човешките права. И хората в България все по-често ще даряват за каузи, свързани с развитие.

Назад