Огнян Траянов: Бизнесът ще продължи да инвестира в каузи за развитие въпреки кризатаНазад

От началото на кризата c COVID-19 българската софтуерна компания ТехноЛогика ползва 3D принтерите, с които разполага, за изработване на защитни шлемове за медицинския персонал. Подкрепя болници в Перник и София. Включва се и в дарителска кампания, организирана от Фондация BCause и Проект #ЗАДОБРОТО.

Дългосрочно и отвъд сегашната ситуация компанията подкрепя каузи, свързани с българското образование. Основната си дейност  – разработване и внедряване на модерни технологични решения и иновации, ТехноЛогика пренася и в сферата на образованието, като финансира създаването на първия по рода си детски интерактивен център TechnoMagicLand. Центърът среща децата със света на науката и технологиите по интересен и забавен начин.

С Огнян Траянов – собственик и изпълнителен директор на компанията, а също и председател на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН и Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) разговаряме за бизнеса и отговорността му в едно по-различно време.


Какво промени кризата във вашите дарителски политики?
Отвъд директната подкрепа за борба с кризата (изработване на специализирани шлемове за болничен персонал, подпомагане на дарителски кампании на организации), ние откликваме с това, което се очаква от нас и в бизнес дейността ни, и в CSR инициативите ни – да предлагаме иновации и нови ползи.
Например сега, във времето на дистанционното обучение, когато децата не могат да посещават детския интерактивен център за наука и технологии TechnoMagicLand, заснехме видеоклипове към учебния материал по природни науки за учениците от различните класове. Тези видеа вече са достъпни в националната електронна библиотека на учителите, за да подпомагат процеса на обучение в момента, а и след кризата.
Предложихме безплатно използване на облачната версия на наш продукт за управление на човешки ресурси, в която има и модул, актуален днес – т.нар. time tracking. Чрез него ръководителите от всички нива могат да дефинират, възлагат и следят за изпълнението на цели и задачи, да правят мониторинг и управление на работните процеси в условията на работа от дома на служителите.
Това са два примера за иновативните подходи, за това как изпълняваме ролята си. На нас, ръководителите, ни е възложено да управляваме капацитет – хора, ноу-хау, машини, които използваме не само за благото на фирмата, собствениците, служителите, но и на обществото. Иновациите трябва да са свързани не само с нови продукти, предназначени за пазара, а да служат за подпомагане, смекчаване и решаване на различни предизвикателствата пред обществото, в конкретния случай, свързани с COVID-19.

Как ще изглежда дарителството след кризата според Вас?

Вярвам, че от кризата ще има и ползи. Особено ако успеем да превърнем уроците в добре научени, сегашните предизвикателствата във възможности и впоследствие – в устойчиви практики.
Ето например, напоследък дарителите все по-често се споменават в медиите. Надявам се това остане обичайна практика, да дава признание и инспирира.
Възприятието на обществото към ИТ се промени. Виждаме ползата от това, че в България има сравнително добър интернет достъп и предимствата на е-услугите. Цифровите технологии са навлезли в бита. Пропуските, за които говорим от години, станаха ясни – липсва, а е истински необходима, национална система за управление при кризи. Някои процеси по дигитализация се доказаха, а за други се оказаха дефицитни и трябва да се продължи с инвестициите в тях.
Ние, и като неправителствен сектор и като институциите не сме подготвени със среда, в която фирмите да заявят наличните си ресурсите, за да бъдат синхронизирано управлявани, да се получи синергизъм и пълнота.
Видяхме как много хора от всички сектори са близо до фронтовата линия и оперативните потребности, но това не е достатъчно, няма го стратегическото мислене, което решава проблеми. Надявам се да почнем да работим в тази посока.

Смятате ли, че кризата може да бъде основателен повод за бизнеса да свие своите социални инвестиции или пък да инвестира само в базисни потребности?

Не, нямам тези опасения. Ние чувстваме нашата отговорност и използваме капацитета си не само за постигане на финансови резултати, но и за да бъдат нашите служители удовлетворени. Да се усещат част от екип на знаещи, можещи, но и добри хора.
Смятам, че сме длъжни да трасираме и инвестираме в различни решения на по-високо ниво на въвличане от това да дадеш само пари или съпровождащ труд. За да може фирмата да има самочувствие, че е иновативна във всяко отношение, че се управлява добре и дава устойчивост, трябва да продължи да инвестира в идентифициране на проблеми, търсене на решения и подкрепа на различни каузи.

А надеждите Ви, свързани с дарителството и социалните инвестиции?

Смятам, че в тази криза обществото като цяло, хората, се почувстваха съпричастни, дадоха и се убедиха, че това бе добре прието. Липсва другото ниво, не по-малко важно – да се научим да изискваме от другите. Не да разчитаме само на силовите ведомства и държавните органи, за да се осигури изпълнение на гражданския дълг. Необходимо е ние да реагираме и да изискваме от всеки, който съзнателно или не, се отклонява от доброто за обществото. И в тези усилия обществото и околните да дават подкрепа. Да даваш не само пари и блага, а да даваш своето време и усилия да се спазват норми на цивилизованото общество. Това също е вид дарителство и отговорно поведение.
Надявам се, че много идеи, в които сме инвестирали и са станали добра практика, ще бъдат разпознати и подкрепени в национален мащаб. Дистанционното обучение, за което от години плахо говорим, навлезе с щурм в образователната система. Трябва да разпознаем добрите примери и практики, специфичните ползи и да се борим то да остане една от регулярно използваните и добре приети форми. Онлайн консултации, индивидуална работа с децата, групи по интереси и възможности, индивидуални задачи – очакваме това да се окажат силни предимства, които да станат трайна практика в обучителния процес.
Вярвам, че неправителственият сектор и институциите ще координират усилията си и ще излезем с дълбок анализ и научен урок как да сме по-добре подготвени за кризи в бъдеще. Че ще имаме съгласувани действия в една подобна непредвидена ситуация, а не кратковременни, хаотични, единични жестове и дарения, запушващи пробойни. Кризата ще стимулира добри и креативни решения и те ще намират повече публичност и признание от институциите.
Вече не си задаваме въпроса едно ли сме. Живеем в глобално село – като кихне някой в единия край, на другия са се „натръшкали“:). Не се питаме, а знаем има ли замърсяване, тежим ли на земята с човешката си дейност. Кризата ни даде не само уроци, но и някои генерални изводи, които трябва да запомним и да не дискутираме, а да действаме – опазване на природата, създаване на нови възможности за образование и реализация, модели на подражание за децата и младите, ролята на цифровите технологии и инфраструктура в днешно време. Ясно се очертаха пътища, по които трябва да вървим.


Над 40 млн. лв. са дарени в България от средата на март досега, показва анализът на Български дарителски форум. Това е ясен знак, че всички ние сме склонни да търсим нови решения на проблемите, с повече въображение, смелост, щедрост и емпатия.
Сигурни сме, че в бъдещето след COVID-19 потребността от дарителска подкрепа ще е още по-осезаема.
Затова си заслужава да чуваме гласа на дарителите от първо лице.
В поредица интервюта Български дарителски форум представя аргументите им за изборите, които правят – сега и в несигурното „след това”.
                                                                                                                                                          Автор: Български дарителски форум

 

Назад