(Не)видимите ефекти от дарителствотоНазад

Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика

Анализът „Дарителството в България през 2019 г.“ на Български дарителски форум представя основните финансови параметри и сфери на действие на обявените (декларирани, отчетени и публикувани) дарения. Тенденциите са ясни – дарителство у нас има, то се развива, върви по своя си път, влияе се от всякакви фактори – ниво на доходи, разбиране за дарителството, провал на държавата в осигуряване на основни услуги, стремежи на общностите за подобряване на качеството на живот, кризи и др. И докато финансовите измерения са видимата част на дарителството, има редица невидими ефекти, които са дългосрочни и важни.

Създаването на мрежи от хора, съмишленици и организации е първата изключително важна последица от изникващите проблеми, потребности или инициативи, които дарителските усилия подкрепят. Когато хората се присъединят към една мрежа (на живеещи в един квартал, на майки на деца с определени нужди, на посещаващи парк спортисти и т.н.), те имат усещането за принадлежност към определена инициатива. Изгражда се доверие и стремеж за постигане на една цел, хората се обединяват в група, която иначе би изглеждала странна и невъзможна.

Това ускорява комуникацията, насърчава сътрудничеството и с времето тази енергия води до конкретни резултати – първоначално за набиране на средства за лечение, например, но по-късно – за натиск за подобряване на управлението на здравеопазването. Мрежите са мощно средство за промяна, защото дават чувството за принадлежност и заради доверието, което създават. Влиянието на мрежите е толкова голямо, че те се определят като „активът на бъдещето“. Дигитализацията още повече улеснява мрежите и усилва тяхното влияние.

Друг невидим ефект от дарителството е изникването на все повече социални предприемачи. Тяхната бизнес идея има изразен социален елемент. Комбинацията между предприемачество и социални дейности е изключително полезна както за общността, така и за икономиката. В България все още да си предприемач не е най-престижното занимание, въпреки че възприятията се променят с времето.

Важен ефект от подкрепата на дейности чрез дарения е въвличането на все повече хора в наблюдение на публичните политики. Провалът и неефективността на администрацията в осигуряването на важни услуги провокира първоначално човешката реакция за съпричастност и подкрепа, но на следващ етап идва търсенето на отговорност и на промяна от чиновниците. Това въвличане винаги е с добър ефект, защото означава, че отново се активизираме като общество, което очаква ефективни политики.

Не трябва да се пропуска и ефектът от дарителството върху компаниите. Все повече компании разширяват своите усилия за подкрепа и сътрудничество за каузи, което води до повишаване на качеството на работа и усещането за принадлежност и у техните служители, в допълнение към положителните ефекти за подпомогнатите проекти.

Друг резултат от дарителските инициативи е свързан с ограничените ресурси, с които разполага неправителственият сектор – този факт често води до иновации – за  по-ефективно свързване хора, разпространяване на точната информация и намиране на допълнителни ресурси и подкрепа.

Решаването на проблеми сега и веднага, постигането на определени цели чрез участие в дарителски инициативи гради доверие и увереност, че промяната зависи от всеки човек. В тази връзка възвръщането на доверието за общи действия е дългосрочният положителен ефект от дарителските инициативи. Доверие, което изчезна по време на комунизма и което дълго време не можеше да се изгради наново по ред причини – корупция, лошо управление, кризи. Доверието в собствените възможности и в сдружаването за конкретна кауза води до повече предприемачество и усилия за развитие.

Тези невидими ефекти от дарителството всъщност са част от процеса на подобряване на социалния капитал у нас. Този процес не зависи от конкретните обеми на финансиране и дарителство. Затова и анализът на БДФ за дарителството през 2019 г. е всъщност положителен доклад, въпреки спада на финансирането, който отчита. Той показва стремеж, действия и усилия както от търсещите решения, така и от предоставящите ресурси.

Анализът демонстрира неволно и още нещо изключително важно – (не)ефективността на държавата в предоставяне на публични услуги, за които събира данъци. Основните сектори, които привличат и ползват дарения, са образование, социални услуги, здравеопазване и регионално развитие. Те са и тези, при които провалът води до най-силни неравенства в обществото. Това са и силно централизирани области откъм публичен ресурс, които обаче се предоставят на местно ниво или, казано по друг начин, парите се събират от данъци, преминават през София, където се правят политиките и се връщат по места, но по сгрешена логика и организация. Докладът „крещи“, че възможното решение на този проблем е децентрализация на ресурсите и правенето на политики. Местните общности познават проблемите, причините и често имат решения и готовност. Това, което липсва, е ресурс, чийто недостиг не може да се покрие с дарителски инициативи и корпоративна социална отговорност от страна на бизнеса.

Годишният обзор на дарителството ни кара да се замислим и за конкретни области, които се нуждаят от подкрепа, но не успяват да я получат от  дарителите:

. медии и разследваща журналистика;

. конкретни застъпнически каузи (за подобряване на бизнес средата, например, или за по-добри услуги за гражданите – прозрачност, отчетност, по-добра околна среда и т.н.);

. защита на правата на граждани в съдебната зала и др. подобни, които да водят дългосрочно до промяна на съдебна практика и регулации.

Пандемията допълнително засили ролята и важността на дарителството. Тя беше катализатор за много хора и компании, които за първи път участваха във всякакви инициативи. Тепърва ще сме свидетели на мощни местни инициативи за по-добри условия за живот, повече шанс за уязвими групи и кампании за по-добри политики.

Целия годишен анализ на Български дарителски форум за благотворителността през 2019 г. можете да видите ТУК.


Материалът е разработен в рамките на проект „Дарителство за промяна“, изпълняван от Български дарителски форум с финансовата подкрепа на фонд „Активни граждани България“ (www.activecitizensfund.bg) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от БДФ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че настоящата публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на фонд „Активни граждани България“.

Назад