Светослав Божилов: Инициативата всеки по-богат човек да дари 50% от състоянието си за благотворителност би била добра за БългарияНазад

За 7-ма поредна година Българският дарителски форум отдава признание на личност, допринесла за развитието на дарителството в страната ни. Управителният съвет на БДФ реши тази година наградата да бъде за финансиста и основател на Фондация „Комунитас“ Светослав Божилов. 

Снимка: Цветелина Белутова, Капитал

Защо решихте да започнете да дарявате?

Считам, че е морално задължение за всеки човек да дарява. Особено за хората, които са покрили всекидневните си разходи.

Как избрахте каузите, за които да дарявате?

Каузите са избирани според оценката от какво има най-голяма нужда и едновременно къде вложените средства биха имали най-значим резултат. Така преди 10 години бяха избрани каузи с общочовешко и европейско значение – като борбата с маларията и туберкулозата в Африка, подкрепа за интегрирането на България  в Европа – чрез участие в създаването и финансирането на Европейския съвет за външна политика (ЕCFR), подпомагане на евроатлантическото партньорство в противовес на агресивната руска политика след мюнхенската реч на Путин през 2007 г.

Постепенно фокусът на фондацията се изместваше към вътрешни за България проблеми, макар те да присъстваха от самото начало като финансови акценти в дейността.

На първо място това бе програмата „1000 стипендии” за подпомагане на деца в неравностойно положение и надарени ученици в средното образование. Тази програма се оказа едно от най-ефективните усилия на фондацията – около 10 000 стипендии и повече от 130 000 книги, дарени на ученици в средните училища.

На второ място важна за дейността ни вътрешна програма е подпомагането на развитието на християнските ценности, от които всеки човек има нужда, както и обществото ни като цяло. Самата фондация „Комунитас“ се самоопределя като християнска фондация.

На трето място бих посочил целите за развитие на културата. Това са и списание „Християнство и култура“, и Портал „Култура“, и вестник „Култура“. Тук се включва и издателската ни дейност – публикуването на християнска и най-вече католическа литература, както и на основните книги, свидетелстващи за ужасяващата действителност на комунистическите концентрационни лагери – ГУЛАГ и Белене.

Много хора в България даряват за една или друга кауза емоционално, но рядко го правят структурирано, рядко създават фондация, която да съсредоточи усилията им. Какъв бе мотивът ви да създадете фондация „Комунитас“?

За да бъде усилието ефективно и организирано, фондацията е необходима форма. Освен това „Комунитас“ е специално регистрирана като фондация в публична полза, за да може всеки да има открит достъп до информация за цялата ни дейност.

За 11 години от съществуването си фондацията има програми в подкрепа на образование за деца, грижа за бедни, утвърждаване на християнските ценности…Колко средства сте дарили досега? Каква е промяната, която правите с тази своя инвестиция в обществото чрез фондацията, според вас? Предвиждате ли някакви промени – било в сферите на подкрепа или в друга посока на работа?

Дарените до момента средства чрез фондация „ Комунитас“ са около 31, 5 млн. лв. От тях  7 830 000 лв. фондацията е отделила за програмата „1000 стипендии”, а над 10 млн. лв. е дарила на неправителствени организации, работещи по социални, образователни и културни проекти, както и на християнски църкви в България.

Надявам се промяната, за която нашата дейност помага на обществото, да е в посока на повече вяра, надежда и любов в християнския смисъл на тези думи. Надежда в това, че хората до нас, виждайки как някой им помага, също ще се изпълнят с желание да помагат на нуждаещите се.

Що се отнася до промените в дейността на фондацията, те са естествена част поради факта, че тя съществува повече от 10 години. Някои програми са отдавна затворени. Други като „1000 стипендии” ще прекратят съществуването си през следващата година. Вестник „Култура“ през втората половина на 2018 г. ще се превърне в месечно списание „Култура“, запазвайки основната си функция да информира и анализира  всичко по- значимо в българската култура. Основната промяна в близко бъдеще ще бъде увеличаването на тежестта на програмите за хора в крайна нужда – бездомни, деца в неравностойно положение и други.

Спирайки някои програми и трансформирайки други, ще си оставим и време за преценка и избор на нови акценти в дейността. Съобразено с финансовите ни възможности, разбира се.

Лесно ли е да бъдеш дарител в български контекст? Какво още трябва да се направи, за да са по-бързи и видими резултатите от работата на частните дарители?

Трудността на българския контекст е, че висок процент дарения се правят с рекламна цел или от лична суета за стоене под прожекторите на медиите и обществото. И това пречи дарителството да бъде осъзнато като базисна човешка ценност, необходима, за да сме щастливи.

Поради това съм противник на прекаленото отразяване от медиите на дарителската дейност. За повече от 10 години дейност това е първата ми публична изява – равносметка за дейността на „Комунитас“.

Какво за вас е успех в дарителството?

Успех е да свършиш максимално работа, с минимален шум.

Кое ви кара да се чувствате щастлив като дарител?

Възможността да изпълня основен човешки дълг – да дадем максимална част от това, с което разполагам, по най-добрия начин за другите. Толкова максимална, за колкото имаме сили.

Вярвате ли, че имаме нужда от модели и вдъхновение в тази връзка – защо хората, които даряват и го правят последователно и осмислено, си заслужава да разказват тази история?

Да, имаме нужда от модел. Например бих казал, че инициативата на Бил Гейтс и Уорън Бъфет всеки по-богат човек да обещае публично, че ще дари поне 50% от богатството си за благотворителни цели, би била много добра инициатива и в България.

А историите за дарителството трябва да се разказват. Но рядко, най-вече при живи дарители. Веднъж на 10 години най-много, според мен!

 

 

Назад