Дарителски бюлетин # 22, декември 2016 г.Назад

Научи се да даряваш

В този брой на Дарителския бюлетин на БДФ ви представяме нашата училищна програма за дарителство и гражданско участие „Научи се да даряваш„.

Темата не е нова за българския контекст и много от членовете на БДФ работят за нейното адекватно присъствие в училище. Ценността на „Научи се да даряваш“ е в устойчивия подход и опита да обхване и надгради в цялостна образователна система от знания и практически умения у децата от 1-ви до 12-ти клас.

Програмата е вдъхновена от американския модел „Learning to give“ и е с адаптирано съдържание за българските училища. Тя е пилотна и засега е въведена в 13 училища в страната – в градовете София, Бургас, Сливен, Смядово, Попово и Златица. Наред с теорията, системата залага на разнообразни практически занимания и присъствие на външни гости (лектори) по различни теми и уроци.

Само три месеца след началото над 330 деца, обхванати от програмата, имат съвсем различен житейски опит. Ето и няколко „епизода“ с вдъхновеното участие на ученици, учители, понякога и родители: четвъртокласници от ОУ „Д. Петров“ в Сливен посетиха районното управление в града и се запознаха с хората, които 24 часа в денонощието приемат спешни обаждания, качиха се в полицейската кола, видяха кабинета на криминалистите и наблюдаваха камерата, която снима града. Така придобиха знания за професии в служба на хората. 6-ти и 7-ми класове на 104 ОУ „Захари Стоянов“ в София се срещнаха с хора, избягали от репресивни режими в страната си, и се запознаха с техните лични истории. Така се докоснаха до страданието да си бежанец и разбраха повече за толерантността. Четвъртокласниците от Златица научиха повече по темата за отговорността ни към общата собственост като направиха цветен кът в двора на училище „Паисий Хилендарски“ с пейки, осигурени с дарение от общината, поставени и изрисувани с помощта на техните родители. Професионалната гимназия по селско стопанство в Попово организира благотворителен бал с маски и концерт в подкрепа на хора в нужда.

По този начин и отвъд теорията, учениците формират адекватни знания за реалния свят, за идентифициране на проблемите и търсене на решения, в които те самите имат място и осъзнават личната си сила да променят средата. А най-вече – изграждат помежду си, с учителите и родителите различна и здрава връзка и се чувстват като една общност със споделени ценности.

Благодарим специално на фондация „Америка за България“, фондация „Оук“, Сосиете Женерал Експресбанк и „ТехноЛогика“, които ни повярваха още преди старта на програмата и я подкрепиха финансово и с експертиза!

В този брой на бюлетина ще научите повече за подхода и едноименната програма от екипа на БДФ и по-конкретно Хермина Емирян – мениджър на програмата, Огнян Траянов – собственик и изпълнителен директор на ТехноЛогика, и Мая Клевцова – ръководител „Комуникации“ в Сосиете Женерал Експресбанк. Какво прави животните важни в нашия свят и защо тема като тази е част от обучителната програма „Научи се да даряваш“ – отговорите ще намерите в пример от работата в клас в столичното 105 училище. Не на последно по важност място споделяме и коментари и обратна връзка от реални участници в програмата – ученици и учители. За начало прочетете кратко интервю с Бетси Петерсън – директор на Learning to Give.

Приятно четене!


„Learning to Give“ e програмата, която помага на децата не само да виждат проблеми, но и да търсят решенията им и своето място в тях“

Бетси Петерсън е директор на Learning to Give. Преди това е била учителка, с интерес в експериментални форми на обучение, което помага на учениците да разберат силните си лични качества. Участва активно в разработка на уроци заедно с други преподаватели, по-късно прилага опита си като директор и издател. Бетси научава за обучението във филантропия и гражданско образование от пилотен проект на Learning to Give в училища в Мичиган. Започва да работи за проекта като учител, обучаващ други учители, автор на уроци и директор на програмата. Вярва, че колкото повече млади хора се ангажират с различни форми на дарителство и доброволчеството в своята общност, толкова по-сигурно е, че ще имаме потенциал за по-добро бъдеще.

Бихте ли представили програмата „Научи се да даряваш“ – как и къде стартирахте първите пилотни уроци и колко време ви отне, за да ги инкорпорирате в образователната система? Колко училища и учители я използват към този момент?

Програмата стартира през 1997 г. и целта ни беше да подготвим учениците, първо в Мичиган, а след това и в други щати, да бъдат съзнателни и отговорни граждани, които знаят как и защо да участват в доброволчески акции и различни благотворителни инициативи в името на другите и при подкрепа на различни каузи.

Обучихме и въвлякохме стотици учители, които да ползват уроците и създадени чрез тях стандарти за правене на благотворителност не като отделна учебна единица, а като част от общия образователен курикулум, което в Америка е напълно възможно. Във времето разширихме обхвата в цялата страна – чрез разказа на учители и ученици, с добрите примери, публикувани на сайта ни. Сега вече няма как да проследим кой ползва методологията и уроците ни по света, тъй като сайтът е напълно отворен. За САЩ знаем, че през последните 12 месеца около 1 млн. души са ползвали ресурсите ни. За учителите с интерес към програмата правим уебинари, конферентни сесии и обучения, поощряваме ги да споделят истории от практиката си, както и да кандидатстват с идеи за малки грантове за реализиране на различни местни проекти.

Кои са другите страни, освен България, където програмата се реализира? С какъв успех?

Ние знаем, че учители от цял свят използват нашите ресурси, самостоятелно или в партньорство с организации. Програмата е много разпространена в Канада, Индия, Великобритания, Филипините и Австралия. Преди около десет години наш партньор в Корея – „The Beautiful Foundation“, преведе много от уроците и ги качи на сайта си. Те създадоха програма за младежка филантропия извън училищата и тя се оказа много успешна и вдъхнови младите хора за доброволчески действия. Ние продължаваме да се срещаме с тях и да обсъждаме възможности за сътрудничеството, както и как мерим показателите за успех, например.

До момента кои са най-големите постижения на програмата? Какви знания и умения развива тя у децата?

Най-голямото постижение на програмата е, че учителите в цялата страна преподават уроци за даряването и гражданското поведение. Това помагат на децата да говорят за различни проблеми, да задават въпроси за това какво е необходимо да направят, за да променят живота около тях – с тяхното време, талант и споделени ценности.

Децата се учат да използват езика на дарителството, когато говорят за решаване на проблеми,  учат за неправителствените организации в тяхната общност. Някои деца са развили взаимоотношения с възрастни, хора от различни поколения, научили са за техните проблеми, за проблемите на околната среда, как да почистим общите пространства или да създадем обща градина.  Други деца се учат на застъпничество и колко е важно то за каузите – някои от тях например изследват местните водоизточници и осъществяват контакт с местни политически лидери, за да настояват за предприемане на действия за подобряване на състоянието им.

Около 2000 училища в щата Индиана, например, признават, че преподаването на принципите на дарителството и доброволчеството в класната стая е ценен начин за повишаване на общата им мотивация да учат.

Бихте ли дали пример за развит и устойчив проект или услуга в общността в резултат на програмата? Или да споделите някои добри практики, свързани с нея, които имат свой живот?

Едно училище всяка година реализира дългосрочен проект, свързан с проучване на нуждите на местната общност по отношение на бедността и глада. Децата научават за разпределението на храната в световен мащаб, за възможностите тя да не се разхищава и да се раздава на бедните, а след това набират средства и подпомагат семейства в риск. В друго училище, например, децата получават всяка година за задача да направят проучване сред уроиците на страницата на Learning to Give и да подготвят самите те уроци, които да преподадат на своите връстници. Учениците научават нови неща по различни теми, ползвайки ресурсите. На базата на темите, които са избрали, класът решава кои са най-добрите проекти, в които може да се ангажира групата.

Въз основа на вашия опит с програмата, вярвате ли, че обучение на децата в основните принципи на филантропията и гражданското образование ги прави активни граждани и дарители, когато пораснат? Системното обучение ли е ключ към това да сме активни граждани, които вярват, че от тях зависи промяната?

Да! Вярваме, че така децата придобиват различни знания и опит и по-широко разбиране на концепциите за дарителство. Те разпознават проблеми, търсят решения, правят проекти, които развиват различни техни умения (например – за набиране на средства, за застъпничество за каузи, как да правят проучвания, които да подкрепят техни бъдещи усилия в различни сфери и т.н.). А също и изграждат навици, знания и умения, които ги оформят и като възрастни – с техните силни страни и ценности.


„Научи се да даряваш създава усещане за общност“

Хермина Емирян е част от екипа на Български дарителски форум. От края на миналата година пое нелеката задача за цялостното управление на адаптираната към българския контекст „Научи се да даряваш“. Хермина е завършила социална и организационна психология в НБУ и има 18 години професионален опит в неправителствения сектор. В последните 7 години се занимава с организационно и програмно консултиране, обучения и оценки на въздействието както на неправителствени, така и на образователни и бизнес организации. 

С каква нагласа стартира програмата в началото на септември т.г. и какво се случи с развоя на програмата до днес – средата на декември?

Ние тръгнахме с нагласата, че това е експеримент, че темите са нови за учителите, че по пътя някой от тях може да отпадне, това беше едното ни притеснение и то не се оправда. На учителите им е интересно, по-различно е от ежедневната работа, някои теми са трудни – „Общите демократични ценности“ например, за самите тях тематиката е трудна за възпроизвеждане и нямаме базисен обществен консенсус за тях. Допуснахме, че при подобни теми учителите ще използват дословно уроците – имаме подробно разработени насоки за провеждане на часовете по всички теми. Подготвихме много детайлни примери, цитирахме полезни източници. В процеса на работа, обаче, учителите осъзнаха, че всички ресурсни материали са примерни и те могат да бъдат гъвкави, правят нещата извън инструкциите, готвят се, четат уроците по различни теми и смело интерпретират съдържанието. „Научи се да даряваш“ влиза в часа на класа, в други часове по преценка на класния от 1-ви до 4-ти клас или в изнесени часове, особено когато има практически проект.

В какво виждаме ценността на проекта дотук?

В училищните часове рядко влизат други хора извън учителите. Това, че програмата залага на външни лектори, е едно от много важните й предимства. В 10-ти клас на 32-ро училище в София, например, имаше час на тема „Какво е да си бежанец“. Присъства Линда Ауанис от Съвета на жените бежанки в България. Тя разказа своята лична история – с бягството от един режим, трудностите, раздялата със съпруга й. Част от децата се просълзиха, други бяха провокативни с въпроси от типа „Защо всъщност да приемаме бежанците?!“. И така – един урок на хартия прерасна в откровен разговор. Именно това дава много на децата. После имаха домашно „Какво е да си бежанец?“. След три часа работа по темата, както и в много други часове, учениците са се връщали към тази история и преживяването. Децата от Златица си направиха външен кът, сега там шият гоблени например, поддържат си го. Учителите от целия начален курс на училището в Сливен ползват сайта на програмата learningtogive.bg – дори учители, които не са част то тази програма, и са много щастливи. Уроците са направени на принципа на service learning – да се учиш от опита през правене. Децата учат за контекста на проблема, защо съществува, те къде се намират в него, какво могат да направят за преодоляването му,  как се променят те самите в този процес и път.

Какви са предизвикателствата пред учителите в програмата?

За учителите някои от темите са малко чужди. Често се изненадват от реакциите на децата, които са свикнали повече на теорията, а сега често реагират бурно на някои теми и примери и дори те самите водят интуитивно уроците. В СУ „Димчо Дебелянов“ в Бургас, например учителката, която работи по програмата, коментира, че е изненадана колко много неща децата приемат за даденост – това че имат вещи, достъп до образование, и разказва „Когато им показах снимки на деца от различни краища на света, които нямат храна, вода, не ходят на училище, те се трогнаха, започнаха да питат как да помогнат“. Така учителите създават нова връзка с учениците и това е много важно, създава се усещане за общност, което е новост за нашата система. Сещат се да използват ресурси, които имат, а досега не са включвали в обучителния процес – според темата това могат да бъдат познати хора от бизнеса, гражданския сектор или ветеринарни клиники, ако темата е за животни например.

Как бихме разбрали, че програмата е успешна в края на учебната година?

Ако децата имат знания за тези теми, които разглеждаме. Измерихме нивото на познание преди. Ще го направим и след. Ще имаме представа за разликата.  Доколко са усещат като общност, доколко са привлекли родители и други външни хора при реализиране на техните практически проекти, използват и поддържат ли това, което са направили през годината. Успех ще е, ако учителите са мотивирани и вдъхновени и да си поддържат програмата сами, а също и да има още повече желаещи кандидати за следващата учебна година.

Източник: БДФ

„Инвестираме в образование, защото това е част от очакванията и споделената радост на служителите ни“ 

Огнян Траянов e собственик и изпълнителен директор на ТехноЛогика ЕАД. Председател е на  Българската мрежа на Глобалния договор на ООН и член на Контролния съвет на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Инициатор е на  програмата  „Инженерното образование – солидно и работещо“ и на създаването на детски интерактивен център за наука и техника TechnoMagicLand.
Отличен е с първата награда в категорията „За принос в развитието на информационните и комуникационните технологии“ в конкурса „Мистър Икономика 2012“. Финалист е в конкурса „Мениджър на годината“ 2014 г.

Защо ТехноЛогика подкрепя проекти, свързани с образованието в страната ни, и кои са инвестициите в социалната сфера, с които се гордеете, които смятате, че ви отличават като отговорен бизнес?

Много са причините да подкрепяме образованието. Без образовани и знаещи потребители високите технологии, на които сме се посветили, ще останат без клиенти. Няма да има кой да ги оцени, поиска и оползотвори. Разбира се, партньорството с учебните заведения дава възможност за контакт и привличане към екипа ни на млади таланти. Но те са само малка част от младежите, за чието изграждане като специалисти помагаме. С програмата „Инженерното образование – солидно и работещо“, дарявайки най-съвременен софтуер, обучавайки лектори, осигурявайки учебници на български, привличайки индустриалните фирми като партньори, които да осигурят от своя страна компютри и гостуващи лектори, ние променихме начина и нивото на преподаване по Автоматизация на инженерния труд в 10 ВУЗ-а и изнесени факултети.

Много са програмите и проектите ни в социалната сфера, но ние не инвестираме в тях, за да се отличаваме или гордеем. Те ни носят удовлетворение и самоуважение. Те са част от очакванията и споделената радост на служителите ни.

По какъв начин подкрепяте каузи  и организации – дали с финансови ресурси или все повече залагате на експертизата, която имат служителите ви, за да инвестират труд и време в избрани от тях каузи?

Започнахме през далечната 1993 г. с дарения: компютри, софтуер, пари. Изминахме дълъг път. Днес имаме ясна визия: бизнесът трябва да проявява чувствителност, да анализира, да намира подход, да инвестира (поемайки риска) и да предлага апробирани, правилни решения на обществените проблеми. В този процес ролята на експертния капацитет на фирмите е решаваща. Ако тези решения бъдат разпознати като ефективни и ефикасни, ще бъдат доразвити и от другите заинтересовани страни, ще привлекат обществен ресурс.  Така отговорният бизнес в България ще може да докаже пред обществото, че е иновативен и съзидателен, че носи ефективност, ефикасност и устойчивост, че ако фирмата печели, печелят не само собствениците и екипа й, печели и обществото.

ТехноЛогика прие да бъде спонсор и ментор в програмата, която БДФ стартира  от септември – „Научи се да даряваш“. Защо за вас са важни подобни програми, които учат децата на ценности като дарителство и гражданско поведение и дават и практически знания освен теорията?

Образованието у нас е в тежко състояние. Но все по-голям проблем е възпитанието на подрастващите. Ние никога не сме очаквали готови кадри от университети, нашият учебен център е първият в страната международно сертифициран от голям софтуерен вендор. Ако на младежите им липсват знания, ще ги допълнят, но ако имат силно различаваща се ценностна система, никога няма да се впишат в нашия екип.

Икономиката развива компенсаторни алтернативи на недоброто образование. Има вече редица частни учебни центрове, академии и др. инициативи. Но липсват толкова много институции, които в миналото участваха във възпитанието, че се чувстваме длъжни да подкрепим всяка нова инициатива. Още повече, че в годините на прехода опростенчески и със замах бяха отхвърлени вкупом ценностите от миналото и трябва отново да въздигнем и позиционираме общочовешките ценности, градейки новото общество.

От каква подкрепа от страна на институции и медии имат нужда дарителите в образованието и изобщо – компаниите – дарители, за да бъдат по-добри и по-ефективни в инвестициите си?

Медиите и особено обществените (това е важна част от смисъла на съществуването им) могат да помогнат съществено за информираността на обществото за проявите на корпоративна социална отговорност. Особено на малките фирми в провинцията. Това е важно за насърчаване на другите и за възпитанието на младите.

Институциите трябва да превъзмогнат стереотипите и предразсъдъците и да разпознаят в отговорния бизнес ключов партньор в реализация на функциите им. Голям недъг на обществото ни е, че не сме стигнали до зрялост да реализираме и насърчаваме публично-частното партньорство.

Източник: www.technologica.com

„Вярваме в силната необхоидмост от прилагането на иноватиевен подход в образованието“

Мая Клевцова е ръководител „Комуникации” в Сосиете Женерал Експресбанк, като отговаря за връзките с медиите, програмата за корпоративната социална отговорност на банката, вътрешната комуникация и за организацията на събитията на институцията. Има над 14-годишен опит в корпоративния маркетинг и ПР в банковия сектор и в сферата на недвижимите имоти. Преди да се присъедини към банковата институция Мая работи няколко години като маркетинг и ПР консултант в международната компания Colliers International и повече от шест години в отдел „Корпоративни комуникации” в Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка). Има бакалавърска степен по „Приложна лингвистика” в Нов Български Университет и диплома от Международния Банков Институт.

Вашият мотив да подкрепяте иновативни проекти и програми, свързани с образование и деца?

Подкрепата на кампании и проекти, свързани с децата, по един или друг начин са залегнали в програмата за корпоративна социална отговорност на Сосиете Женерал Експресбанк от много години.

Пример за иновативни и същевременно дългосрочни инициативи, които подкрепяме и осъществяваме съвместно с партньори, са първият по рода си Музей на колела, който правим заедно с фондация „Изи арт”, както и „Подкрепи семейство” на Карин дом. Двете програми са много различни, но без да преувеличавам, бяха революционни в по времето, когато ги стартирахме: едната, насочена към подкрепа на родителите на деца с увреждания, подпомагайки ги с професионална експертиза и насоки да се грижат за децата си без да се налага да ги оставят в специализирани институции; другата – да дава възможност на децата да се потопят, напълно безплатно, в света на световното или българското изкуство през вековете.

С какво ви спечели програмата „Научи се да даряваш“?

Още от момента, в който Краси, Боряна и Хермина ни разказаха за проекта, си казахме „Това е! Трябва да подкрепим тази програма, макар и към момента да нямаме планиран бюджет за нея”. Вярваме в силната необходимост от прилагането на иновативен подход в образованието. Фактът, че програмата бе работеща, като изискваше единствено адаптиране за българската действителност, допълнително ни накара да повярваме в лесното й осъществяване. Не на последно място, фактът, че можем да помогнем с доброволци, които да съдействат по отношение на уроците за финансовата част, още повече ни мотивира – колегите ни ежегодно съдействат за различни каузи по различен начин – дарявайки средства или с разнообразни доброволчески инициативи.

Какъв резултат в края на учебната година (май-юни 2017 г.) би ви радвал или убедил да продължите подкрепата си? 

Вярваме, че разнообразните теми, застъпени в програмата, ще обогатят децата от различни възрасти, като им помогнат да развият или подобрят уменията им в реализирането на дарителски инициативи, а в по-дългосрочен аспект ще ги направят по-пълноценни участници в живота на общността. Изграждането и практикуването на ценностите и моделите на гражданското общество, по един добре структуриран начин и с адекватни примери, ще подпомогнат развиване на културата и средата за споделяне и даряване, от която толкова имаме нужда.

Мислите ли, че за вашите служители такъв проект представлява интерес и как те биха могли да се включат? 

Убедени сме. Знаете ли как намерихме начин да съберем средства за стартиранена програмата, макар, че нямахме заделен бюджет? Направихме го заедно: по време на ежегодния Спортен ден на банката, колегите се обединиха около подкрепата на „Научи се да даряваш”, като трябваше да спортуват минимум четири часа и да постигнат определен спортен резултат. Така че спокойно мога да кажа, че за програмата се „бориха” стотици колеги от различни градове в страната.

Ще се включим и като доброволци в училищата, които проявяват интерес към финансовата тематика.

Какви очаквания имате към своите партньори в проектите, които подкрепяте, за да продължите съвместната си работа? 

Да не спират да развиват програмата, с която са ни спечелили. Най-голямото вдъхновение за нас е да видим конкретните резултати, въвличането на смислени партньори и съмишленици, които да мултиплицират доброто на всички нива.

Корпоративна социална отговорност

Източник: www.sgeb.bg

Работа в клас: „Животните са важни“

Урокът се трансформира от урок за грижата към животните в урок за общочовешки ценности и отношения – как да бъдем отговорни, да обичаме и не просто да обичаме, но и да даваме, да общуваме, за изпълняваме обещанията си, да сме отговорни. Поканени са външни гости, които дават примери от практиката си, оставяши ясни следи в детското съзнание – как да не запомниш един злощастен герой, забравил да храни зайчето си 4 дни?! Или човек, който съвсем сериозно пита „Защо гледаш котки и кучета, вземи си кокошка, ще ти снесе яйце!“.

В 105-то СОУ „Атанас Далчев“ в София 23 деца от 1-ви клас с оживление очакват урок на тема „Животните са важни“. В началото на часа пред тях застават гостите – лектори в днешния час д-р Мила Бобадова от Ветеринарна клиника „Добро хрумване“ и Таня Кирова от фондация „Вземи ме вкъщи“.

На въпроса „Колко от вас имат куче или котка?“ във въздуха се стрелкат десетина детски ръце и започва бурно надприказване, сред което чуваш реплики от „Баба ми не обича котки“ до „А пък моята има 3“  до „…когато  моето куче се разболя…“.

Гостите непосредствено на език, достъпен за децата, и през лични истории разказват за техните собствени домашни животни и грижата за тях. Така можем да научим за всички котки на д-р Бобадова – котката на име Елена, наречена „шефчето“, за Стефчо, който е с 3 крака, защото е пострадал и много стопани не са го искали, за Вича, която е грозничка и кривогледа, но истинска фейсбук звезда.

Наред с историите, децата получават и ценни практически съвети, свързани с грижата за животните: какво трябва да знаем, за да си вземем животно, как да се грижим за него, как да го осиновим, ако ние и семейството ни сме готови за това,  как практически да се грижим за него…

В разговор с децата търсим отговор на въпроса какво ни дават животните. А отговорите са: приятелство, любов, спокойствие, радост, понякога – споделяне на самотата и тъгата. Наред с това учениците сами стигат и до извода, че има животни които работят – кучетата, които търсят наркотици и оръжие, или помагат на пострадал в планината или кучета – водачи на слепи хора.

Никола е научил, че трябва да осиновим животно, „само ако сме готови дълго време да се грижим за него, а не просто да го вземем, за да го стоплим“. Вася – „никога да не изхвърляме домашните си животни на улицата“, Мая – „да се грижим за тях, да ги обичаме и да ги водим на лекар, когато са болни“.

На финала на часа децата си припомнят от обсъждане в друг урок думи като благотворителност, дарителство, доброволчество. И с готовност заявяват, че когато пораснат ще бъдат доброволци, които помагат на животните и няма да позволяват те да остават без дом и приятели.


Какво е да се учиш да даряваш през погледа на ученици и учители в програмата


Можете да се абонирате за бюлетина, като изпратите съобщение за абонамент на адрес: tbakardzhieva@dfbulgaria.org.
Назад