Бих искала да видя повече хора, които мислят за даряването като за дългосрочна инвестиция в обществотоНазад

Даниела Димитрова е изпълнителен директор на Обществен дарителски фонд – Стара Загора от неговото създаване преди десет години. Тя е икономист по образование. Има опит в частния бизнес и в публичната администрация. От 2006 г. насам е и директор на Асоциацията на обществените фондации в България, която обединява 13 организации от цялата страна.

Кое за вас най-значимото събитие в областта на дарителството през изминалата 2012 г.? Защо?
През 2012 г. едно от най-важните неща, които се случиха в областта на дарителството беше отпадането на ДДС върху дарителските SMS-и и телефонни обаждания. Този начин на набиране на средства ще става все по-популярен и засяга голям процент дарители. Затова тази промяна беше важна, тъй като тя ще облагодетелства граждани, които даряват малки суми в различни кампании. Така или иначе тези суми не могат да бъдат декларирани в Годишната данъчна декларация, за да се получат облекчения по реда на закона – поне да не се плаща и ДДС върху тях.

Друго интересно събитие, от съвсем различен характер беше и наградата „Млад благотворител”, която ФРГИ връчи през изминалата година на две деца на 3 и 7 години. Дарителството, все повече се убеждавам, е начин на живот. Нещо което се възпитава от най-ранна възраст.

Какво бихте определили за най-сериозното законодателно развитие, промяна на политики и т.н. през изтеклата година? Защо?
Отмяната на Постановление № 195 на МС, с което се слагаше лимит на сумата, която се отпуска за едно дете от Фонда за лечение на деца. Тази промяна беше изключително важна на фона на все по-зачестяващите кампании за набиране на средства, необходими за лечение на деца и възрастни. Според мен, този проблем ще се задълбочава в бъдеще. За съжаление, все още не разполагаме с достатъчно ефективни дарителски механизми, които да компенсират липсата на държавна подкрепа за лечението на хора, които имат нужда от животоспасяващи операции в чужбина.

Имаше ли според вас нови механизми, тенденции, играчи през предходната година, които са различни и заслужават да бъдат отбелязани?
Не бих казала, че са нови. По-скоро се наблюдава засилване на тенденцията да се набират средства от нетрадиционни играчи – като банки, телевизионни предавания, институции, фирми. Тази тенденция е доста обезпокоителна, тъй като те неминуемо разполагат с повече средства от фондациите, с които да заплащат за телевизионно време и реклама на своите кампании. Както и повече лостове за привличане на съмишленици.

От друга страна се наблюдава засилване на ролята на социалните мрежи в свързването на групи от хора или в създаването на неформални организации, които се формират за да бъдат набрани средства за конкретна кауза. Някои от тях се разрастват и добиват структура, но остава водещ доброволният принцип. Това е процес, който най-вероятно ще търпи развитие и ще наблюдаваме и през тази година.

Кои бяха вашите най-сериозни предизвикателства през изтеклата година?
Най-сериозното предизвикателство пред което бяхме изправени през 2012 г. беше да запазим нивата на дарения от предходната година. Затова изпробвахме различни нови начини за набиране на средства. Един от тях беше Благотворителното масово бягане, което проведохме в Стара Загора през месец март. В крайна сметка се оказа, че тази инициатива беше подкрепена от над 2000 души, но до последния момент не знаехме колко хора ще дойдат. А и проливният дъжд, който се изля десет минути преди старта, доста ни стресна. Оказа се, обаче, че когато хората харесват каузата, която ги е събрала – дори лошото време не може да ги спре.

Какви са най-смелите ви очаквания за настоящата 2013 г. по отношение на филантропията?
Едно от нещата, които се надявам да видя през новата година, е да излезем от омагьосания кръг – средства за справяне с последствията от природно бедствие – средства за лечение. Както знаете, даренията всъщност са форма на инвестиция на частни средства в обществена полза. Лично аз бих искала да видя повече хора, които мислят за даряването като за дългосрочна инвестиция за развитие на обществото, а не само като форма на благотворителност за справяне с критични ситуации.

 

 

 

 

Назад