Мария Петкова, директор на фондация „Лале”
Била е координатор Програма на Обединени Холандски Фондации за Централна и Източна Европа за България; Консултант в Института на Световната Банка, Вашингтон; Координатор Програма във Фондация Отворено Общество; Експерт в Канцеларията на Вицепрезидента и Президента на Република България. Има допълнителни квалификации в управление на НПО; международно партньорство, стратегическо планиране, организационно развитие, политики за развитие и др. Рицар на Ордена на Орание–Насау, присъден от Нейно Величество Кралицата на Нидерландия за особени заслуги в дейности, посветени на обществото, за окуражаване и подпомагане на другите.
Фондация „Лале” за четвърта поредна година организира кампания по повод 29-ти април – Европейският ден на солидарност между поколенията. Темата ни хареса, защото едновременно е конкретна, но и достатъчно обща, за да се отнася до всички. Дава възможност всеки сам да открие и реализира собствената си съпричастност. Много хора обаче не знаят как да постигнат това и се притесняват да говорят за възрастта и остаряването. Това е деликатна тема, към която всеки има собствени притеснения и страхове. За нас е ценно да водим автентичен разговор за това какво значи солидарността между поколенията, за кого е важна, какви са начините тя да бъде изразена… 29-ти април беше обявен за Европейски ден на солидарност между поколенията от Съвета и Европейски Съюз и Европейския парламент преди 4 години в отговор на сериозни дебати по темата, провокирани от европейски мрежи от граждански организации. Това беше времето когато стана ясно, че едно поколение – хората над 50 години, реално имат мнозинство сред хората с право на глас и че това поколение е в позицията да определя политическото развитие и виждане в рамките на отделните държави и целия Европейския съюз.
Солидарността има различни измерения. Съвсем не става дума само за социална подкрепа. Солидарността е заедност, приемане, зачитане, приемственост на ценностите и знанията, които едно поколение може да научи от друго. За последните четири години, в които развиваме тази кампания, получаваме все повече и по-креативни и интересни инициативи и това много ни радва, защото те са спонтанни и не са свързани с очаквания за финансиране. В рамките на кампанията, по повод на този ден, ние не предлагаме такова. Затова и сме изключително удовлетворени като виждаме как мотивираните, търсещи хора с много малко ресурси организират увличащи, живи, емоционални и важни за общността събития. Хората в един град, село или квартал сами решават какво събитие да направят и как – така както те го виждат, както подхожда на интересите на няколко поколения.
Често пъти солидарността е просто в интереса към света на другия. Младите доброволци на сдружение „Шанс и Закрила” в Хасково например организираха срещи с бабите и дядовците на младежи от града, за да разберат от тях те как са флиртували едно време – без мобилни телефони, без интернет, фейсбук, как е изглеждал светът тогава. Тази година доброволците на Национален алианс за работа с доброволци (НАРД) нарекоха инициативата си „Баба знае най-добре”. Тя е за ценни съвети от бабите за кожата, красотата, здравето. Рядко някой пита възрастните хора за младостта им, а е ценно и зачитащо те да споделят не само опита, но и преживяванията си. Много организации започнаха инициативи, които се превърнаха в постоянна дейност – деца и млади хора помагат на възрастните да се научат да ползват компютър, а възрастните им предадат уменията си в различни традиционни дейности – шевици, песни, легенди, танци.
Традициите и технологиите – това е срещата и солидарността между поколенията. Важно е да се говори по подходящ начин на младите хора за солидарността. Не да се изисква, а да се стимулира споделеност. Солидарността да се разглежда не като задължение, а като преживяване, което носи възможности и удовлетворение.
Солидарността е не само в личния, но и професионалния живот на човек. Колеги от Великобритания споделиха резултати от едно изследване от последните две години – компаниите предпочитат все повече да задържат възрастните служители, защото те са по-дисциплинирани, лоялни, отговорни и на тях може да се разчита, макар и да им липсват умения в някои последни технологични новости. Младите не са така свързани с работата си, по-мобилни са. Някои компании са въвели нещо като споделено менторство – младите обучават възрастните служители как да се справят с новите комуникации, по-възрастните предават уменията и опита си – социален, професионален, във взимането на решения.
В живота на всеки присъстват поне три поколения – родители, баба и дядо и най-често в семейната среда можеш да усетиш какво значи солидарност. Това важи и за хората в една професия, в една академична общност, където има хора на всякакви възрасти.
За бизнеса темата също все повече ще става актуална в едно обективно застаряващо общество. Тенденциите са такива от години, но в последните години стават все по -осезаеми. Следвоенното поколение в Европа, поколение, насочено към градеж и развитие, започва да се пенсионира. За последните около 50 години средната продължителност на живота в Европа се е повишила с близо 20 години. Това е страхотна промяна. Някои наричат това проблем, аз – изпълнената мечта на човечеството хората да живеят дълго, да са здрави и да бъдат физически активни по-дълго време. Това обаче носи натиск върху здравните и социални системи. Демографската промяна има икономически изражения и те ще излизат все повече на дневен ред. Бизнесът в България също ще започне да осъзнава това и да реагира с адекватни решения и мерки.
В много страни от ЕС например се инвестира във възрастните служители – в това да останат в същото предприятие по-дълго, мисли се за гъвкави схеми на работно време, за постепенно излизане в пенсия, за схеми вътре в предприятието – програми и обучения, които да се предлагат на по-възрастните, а специалистите от различни поколения да си сътрудничат.
Като говорим за солидарност – тя има и много други икономически измерения, които трудно се калкулират, защото за тях няма данни. Например, около 25% от децата в предучилищна възраст не ходят на детска градина и около 20% от тях са гледани в семейството, но не от майките които ходят на работа, а от бабите и дядовците. Това са семейни решения и отношения, но те имат икономически изражения – родителите ходят на работа, спокойни са, или пък не взимат болнични, защото баби и дядовци гледат внучетата. Грижите, които много хора полагат за възрастните си родители у дома, имат както семейно-социален контекст, така и икономически. На дълбоко лично ниво всеки от нас е свързан с темата.
И това винаги е било така. Ако помислим за приказките – старостта е свързана с мъдрост, справедливост, способност да вземаш най-правилните решения, да дадеш добър съвет на другите… В повечето езици съществува думата „старейшина”. Това е човек, който не просто е стар, а водач, който знае, който е мъдър, до когото се допитват. „Ако младостта знаеше, ако старостта можеше” казва стара българска мъдрост. Това е и пресечната точка на поколенията – сътрудничеството, солидарността които събират поколенията за добруването на всички.
