Доброволците имат нужда от подкрепа и признаниеНазад

Мария Петкова

Мария  Петкова, Фондация „Лале“
Мария Петкова е директор на фондация „Лале“ от основаването й в края на 2004 година. Мария е Рицар на Ордена на Орание–Насау, присъден от Нейно Величество Кралицата на Нидерландия за особени заслуги в дейности, посветени на обществото, за окуражаване и подпомагане на другите.  

Доброволчеството e най-старият инструмент на човечеството за сплотяване на хората. То насочва енергията им към подобряване на живота и условията за развитие. Формите и сферите на доброволен общественополезен труд са изключително разнообразни – социална, образователна,културна,здравна, екологична, природни катаклизми…Всъщност – почти всички сфери на човешкия живот.

В последните години в доброволческия труд се забелязват и нови тенденции. Само преди 10 години никой не беше чувал за онлайн доброволчество, което сега набира многобройни привърженици. По света вече има стотици организации, специализирани в организиране на труда на доброволци, които дори не излизат от дома или офиса си за да помогнат на своята кауза или организация.

Особено популярно през последните няколко години става доброволчеството, основано на уменията на хората. Това е нов тип доброволческа дейност, която се базира на личните таланти или професионалните компетенции на хората и мобилизира възможностите, опита и образованието на доброволците в служба на конкретни нужди на граждански организации и групи хора. Свързването на доброволци с подходящите умения и опит с даден проект или организация в точното време позволява постигането на значително по-голям ефект и изгражда много по-здрава връзка между доброволци и гражданска организация.

Как се развива доброволчеството в България след прекъсване на традицията от близо 50 години? От една страна за децата и младите хора е трудно да бъдат привлечени като доброволци, защото примерът в семейството липсва. От друга страна новите поколения нямат негативен опит и спомени от „задължителните” доброволчески дейности. В България има организации, които ползват и дори са изградени на основата на доброволен труд. Има и организации, които играят ролята на посредник между потенциални или активни доброволци и организации домакини.

Доброволците са неизчерпаем ресурс за социална промяна. Но те имат нужда от подкрепа и признание. Ние, гражданските организации, които работим с доброволци, имаме още какво да направим за стимулирането и насърчаването им. Предстои ни законовото регламентиране на правата и отговорностите на доброволците и организациите, които ползват труда на доброволци. Имаме доста работа за изграждане на обществения образ на доброволеца като модел да подражание и публично признание. От нас зависи да приемам общи правила и принципи за доброволчеството в България; да очакваме и изискваме от организациите, които работят с доброволци да имат програми за тяхното обучение и подкрепа и да осигуряват системи за сигурността на доброволците и хората, с които те са ангажирани. Имаме да работим и за въвеждането на съвременни форми на доброволчество, които са ефективни и със значителен социален ефект. Разширяване на корпоративното доброволчество би имало положително влияние както върху конкретни каузи и проекти на граждански организации, така и върху компаниите и служителите.

По данни от портала на НПО в България се увеличава броят на хората от всички възрасти, които са готови да работят като доброволци. Това дава възможност и отговорност на нас – гражданските и доброволчески организации да увлечем, да запалим, да включим тези хора в смислени и целенасочени доброволчески дейности. В това отношение всеки от нас има какво да направи.

Назад