Дарителство в образование – ключов индикатор за състоянието и потенциала за развитие на българското обществоНазад

Мария Донкова, фондация „Пайдея“

Мария Донкова е Програмен директор на Фондация „Пайдея“ и един от основателите на организацията през 1999 г.
Освен със специфичните каузи на „Пайдея“ в областта на гражданското образование, модерната училищна политика и училищната самооценка, има известен опит като евробюрократ (1993-2003 Съвет на Европа, ГД „Политика“, Отдел „Представителства“) и като специалист по библиографска информация (1989-1992, НБКМ, Център за библиографска информация). Магистър по „История и теория на културата“.

Май е месецът, през който традиционно всички образователни институции в България излагат публично най-добрите си постижения по десетки различни начини.

От тази година дори уникалният ни празник на просветата и културата 24 май беше повишен в ранг – от секторен на национален. Така всички български граждани разполагаме с един цял ден за спокоен размисъл над състоянието на българската просвета и култура и лично участие в разни видове тържества. Ако използваме по предназначение времето и уменията, които дължим на образованието , без усилия ще забележим два съществени факта:

1. Все още нямаме национална награда и/или церемония, която да отбелязва приноса на дарителите в образованието.

2. Цената на един празничен ден за българската икономика е равна на 50% от всички дарения за 2010 г. и надхвърля сумарно даренията за образование.

Първият факт е важен, защото според данните в годишния преглед на БДФ „Благотворителността в България 2010”, българските дарители продължават да правят достойни за уважение усилия и трудностите в икономическия пейзаж на страната практически не са се отразили на щедростта им. Което освен че заслужава адекватно публично признание, само по себе си е вече достатъчно основание изпълнителната и законодателната власт да се отнесат сериозно към изоставения от тях заради „тежките икономически условия” консултативен процес по подобряването на законодателството, касаещо дарителството.

Вторият факт е важен, защото дава доста оптимистичен хоризонт за възможностите за разширяване на дарителството за образование, независим от ръста на БВП. Стига да намерим добро решение на въпроса за загубите на производителност за икономиката срещу ползите за гражданите от увеличаването на броя на извънредните неработни дни, което да е разумно свързано с обществения интерес.

Аз лично си пожелах да отбележим празника на просветата през 2012 г. по радикално различен начин: като работим усърдно и вдъхновено и … дарим плодовете от труда си през този ден в полза на образованието. … и няколко условия за неговото сбъдване.

Средствата, вложени в образование не са разход, а инвестиция. Не е сложно за разбиране, но преобладаващата част от хората в институции, медии и свободни граждански форуми, продължават да аргументират политики, действия и позиции единствено с нуждата от „намаляване на разходите” или „увеличаване на разходите” и без никакво сериозно предвиждане и измерване на резултата – първи критерий за преценка на ефективността на инвестицията. Наложително е в широко разгърнатия консултативен процес за бъдещето на образованието в момента, да наложим промяна на този начин на мислене и правене. Дарителите могат да дадат силни примери от собствената си практика в целия спектър от индивидуалните дарения до национално значими кампании и са безценни участници в процеса. Странична полза от тези усилия, е че въпросите около данъчното третиране на даренията за образование отпадат автоматично, ако те бъдат нормативно признати за инвестиции.

Инвестициите в образование са стратегически важни за българското общество. Общо споделен възглед, който изпитва необяснимо големи затруднения да се превъплъти в практика. А не е сложно. Достатъчно е: да ги направим напълно прозрачни (независимо дали са публични или частни) и да завършим най-сетне проточилото се 10 години изграждане на система за оценяване на образованието. Двете заедно във всеки момент ще ни дават достоверна информация къде има нужда да се прилагат насърчителни мерки и кой е правилният мащаб за прилагането им. Голямата част от този процес е в ръцете на политиците и публичната администрация, но и дарителите могат да допринесат – например като системно прилагат за своите дарителски дейности в образованието същите два принципа – прозрачност на инвестициите и на резултатите. Колкото по-разбираем е ефектът от инвестициите на дарителите в образованието, толкова по-бързо ще възстановим подобаващото публично признание за дарителите.

Инвестициите в образование са с много дълъг период на възвръщаемост, в сравнение с повечето инвестиции в модерната икономика. Именно затова те се нуждаят от търпението и последователността ни заедно с:

  • адекватна система на признаването им като инвестиции;
  • адекватна система за проследяване на резултатите им;
  • адекватна система за публичност и на резултатите им;

Прекъсването на естествената дарителска традиция в продължение на 4 поколения не е непреодолима обреченост. Все пак – създаването на българската просвета предшества създаването на модерната българска държава, именно благодарение на дарителите. По възстановяването на мястото на дарителите в образование, ще познаем кога българското общество напуска тясната килия на „оцеляването” и има жива представа и истински проект за бъдещето си.

Послепис… Екипът на Фондация „Пайдея” със сигурност ще дари на още 6 български училища безплатен достъп и въвеждащо обучение в Системата за училищна самооценка „Споделени решения” на 1 ноември 2011 и 24 май 2012 г. Ако идеята да превърнем образователните „празнични” дни в дни за производство на средства за инвестиране в образованието изкушава и други дарители – БДФ е подходящ домакин за регистъра на инициативите, които подкрепят тази идея.

  • По изчисления на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията през 2011 г. загубите на икономиката за 1 извънреден неработен ден възлизат на 30 млн. лв. По данни на Български дарителски форум общият обем на даренията през 2010 г. възлиза на 62 млн. лв.
Назад