Росен Иванов: Дарителството изисква солидарностНазад

Росен Иванов е съосновател и управител на BlackPeak Capital, ко-инвестиционен фонд за дялови инвестиции в компании в Югоизточна Европа. Към днешна дата, BlackPeak Capital е инвестирал над 25 млн. евро в 12 компании и е привлякъл допълнителни ко-инвестиции на стойност от над 80 млн. евро.

Росен има магистърска степен по бизнес администрация от Harvard Business School и бакалавърска степен по икономика от Американския университет в България. Член е на борда на директорите на Тръста за социална алтернатива (организация, фокусирана върху инициативи за намаляване на бедността при хора от уязвимите групи)

Още през март, в началото на кризата, предизвикана от коронавируса, той дарява на фонд „Обединени срещу COVID-19”. Мотивът за това е, че „общ фонд на частни дарители дава възможност финансовата подкрепа да достигне прозрачно и бързо до максимално широк кръг засегнати хора и общности”.

Как избирате каузите, които подкрепяте – сега и преди кризата?

Дарявам основно на университетите, които съм завършил –  в България и САЩ.  Най-общо казано – за това, че са ме образовали и защото вярвам, е добре да върнеш жеста към някой, положил значими усилия за теб. Също и защото са добре организирани в процеса на дарителство. Дарителската инфраструктура е много важна в такъв момент и дарителят иска дарението да се случва бързо, прозрачно и удобно като механизъм.  Дарявал съм и дарявам и за други организации, които работят в сферата на образованието, например за програмата „Заедно в час”.

Какво променя сегашната ситуация във вашите виждания като дарител? 

Кризата остави и вероятно ще оставя много хора в затруднено положение. Изникнаха спешни нужди, на които много хора и бизнеси солидарно отговориха.

Има посоки в дарителството, които задоволяват такива крещящи нужди, особено във време на криза или извънредна ситуация – хора на първа линия, болници, консумативи и лекарства за тях, както и спешни социални нужди. В тази ситуация има деца, които буквално разчитат на дарители за обяда си. И дарителите са изправени пред  необходимостта да отговорят на проблеми, които опират до фундаментални нужди.

От друга страна, продължават да съществуват и различен вид каузи – развитие на демократично общество и икономиката, съществуването на свободните медии… Дългосрочни, както аз ги наричам. Изпитанието за дарителя е да намери баланс между порива и възможността да подкрепи и двете.

Вие лично как решихте този казус?

Доверих се на организации, които познавам, с които работя отдавна – в Борда съм на Тръста за социална алтернатива, работя и с фондация „Америка за България”.  Познавам работата им, вярвам им. От тях например научих за фонд „Обединени срещу COVID-19”.  Допадна ми идеята да бъдат подкрепени от общ дарителски фонд много и различни каузи на организации, които точно в този момент имат спешна нужда от дарители. Ако дадена подкрепа достига до над 700 000 души (както беше заявено) по прозрачен и професионален начин,  за мен това беше достатъчно мотивиращо. Поне в тази извънредна ситуация.

Как виждате бъдещето пред частното дарителство в България?

Ситуацията в момента изисква повече солидарност. Кризата засегна много хора. Разликите между тези, които са по-образовани, с повече възможности и други, които нямат такива или са без достъп до образование, задълбочава неравенството. От една страна –  много хора ще се в затруднено положение. Ще има обаче и хора и бизнеси, незасегнати пряко от кризата, които ще имат повече освободени ресурси. Дори извънредното положение и работата от вкъщи може да е повлияла и благоприятно на бизнеса им. Така че – вярвам, че ще има все повече дарители за социални каузи и пострадали от кризата.

Иска ми се обаче, отвъд тях, да има и дарителска подкрепа за институционални инициативи, които променят по-генерално ситуацията за по-големи общности. Отвъд основните, спешни нужди. Има например една асоциация на стартъпи – BESCO. Тя работи за промяна на законодателна рамка, работи с правителството – за комуникации на млади компании с институциите, създава реални политики.  Тя не задоволяват същински, базисни нужди, но постигнатите от нея промени имат дългосрочен социален ефект.

Това винаги ще е дилема – фундаментални срещу надграждащи нужди и каузи. Очевидно приоритет сега ще са базисните нужди, но се надявам частното дарителство да остане  сполучлив микс между двете. И дарителите да работят  за инициативи, които ще дават дългосрочни резултати в бъдеще.


Над 40 млн. лв. са дарени в България от средата на март досега, показва анализът на Български дарителски форум. Това е ясен знак, че всички ние сме склонни да търсим нови решения на проблемите, с повече въображение, смелост, щедрост и емпатия.
Сигурни сме, че в бъдещето след COVID-19 потребността от дарителска подкрепа ще е още по-осезаема.
Затова си заслужава да чуваме гласа на дарителите от първо лице.
В поредица интервюта Български дарителски форум представя аргументите им за изборите, които правят – сега и в несигурното „след това”.            
                                                                                                                                                                             Автор: Български дарителски форум
Назад