Отговорността да си ГражданинНазад

Гласуване, бюлетина, предизборна платформа, купуване и продаване на гласове. Това са основни за демокрацията понятия, до болка познати на всеки възрастен. Но как да ги обясниш на десет-единадесетгодишни деца? Чрез игра, разбира се.

В един от часовете по програмата „Научи се да даряваш“ четвъртокласниците от Начално училище „Хаджи Генчо“ в Тетевен, с които работи Ирена Мицковска – учител в целодневна форма на обучение, организират „избори за президент“. Захващат се с истинска емоция и ентусиазъм. Помагат им Ива Лазарова – изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда, и Красимира Величкова – изпълнителен директор на Български дарителски форум.

Децата се разделят на три групи. Всяка от тях дава име на своята „партия“, излъчва „кандидат за президент“, помага му да си състави „предизборна платформа“. Всеки от претендентите излага своята платформа и агитира „избирателите“. След това „гласоподавателите“ отиват един по един до чина-„избирателна секция“, получават бюлетина от „избирателната комисия“, отиват в „тъмната стаичка“, залепват стикер с цвета на избраната партия, пускат бюлетината в урната и се подписват в „избирателния списък“. След преброяването на бюлетините двама от кандидатите отиват на „балотаж“.

Неуспелият кандидат-президент реагира със сълзи и обвинения, че конкурентът му е използвал „забавни неща“ в платформата си, за да спечели гласовете на своите съученици. Това е добър повод четвъртокласниците да научат, че при демокрацията решаващ е гласът на мнозинството и победеният трябва да приеме загубата достойно.

В хода на „предизборната кампания“ и „гласуването“ децата разбират на практика, че участието в избори не е формално действие, а отговорност; че да купиш или продадеш глас е престъпление, което се наказва строго от закона. Научават дори разликата между гласуването преди политическите промени през 1989 г. и днес.

Ефектен заключителен акорд на темата е последвалото посещение в Народното събрание в София, където четвъртокласниците имат възможност да се разходят по коридорите, да седнат в пленарната зала и дори да ударят звънеца на председателя. Емоцията е неописуема.

Играта на избори е част от темата за основните демократични ценности в „Научи се да даряваш“. Това е един от 49-те урока по програмата, проведени от Ирена Мицковска в НУ „Хаджи Генчо“ през последните две учебни години. Въпреки че децата са в начален курс на обучение, повечето часове по „Научи се да даряваш“ разглеждат обществено значима проблематика, която изгражда учениците като отговорни, ангажирани и социално чувствителни граждани.

Много от темите като тези за толерантността към различните, агресията и насилието са повод за по-дълбок размисъл и извън училище – в семейството. Такъв дълготраен ефект има например урокът за съдбата на бежанците. В класа гостува арменка, която разказва историята на своя род, чиито пътища криволичат от Армения през Турция и Германия, за да стигнат до България.

Силно емоционална е и „срещата“ на учениците със Синдрома на Даун. Те по собствена инициатива търсят информация за диагнозата, гледат видео клипове, свързват се с майката на такова дете чрез видеовръзка. Заедно оцветяват шарени чорапи, за да създадат нещо прекрасно – пъстра илюстрация на различията, които ни заобикалят и носят настроение, а не са заплаха.

Четвъртокласниците от Тетевен се включват в дарителската инициатива на фондация „Живот със Синдром на Даун“, привличат учители и други деца от училището. „Фондацията продава с благотворителна цел шарени чорапи. С парите се организира летен лагер за деца с такава диагноза и техните родители. Ние направихме две поръчки за общо почти 300 лв. Щастлива съм, че тази година поне едно дете с Даун е отишло на лагер благодарение на нас“, казва Ирена Мицковска.

Преподавателката избира темите по „Научи се да даряваш“ според нагласата и интересите на самите деца. Една от тях дори изобщо не е в предварителния план, а се оформя спонтанно в разговор с учениците. Оказва се, че те се вълнуват от темата за социалната изолация.

Първият им допир с нея е незабравимата срещата с незрящата Анита и нейното куче водач. Децата са разчувствани от разказа на момичето за самотата, в която е живяла, преди да получи четириногия си помощник, осъзнават важната роля на кучето в нейното всекидневие.

Продължението на темата за изолацията е провокирано от една книга – „Невидимият“ на Станислав Койчев, известен като влогъра Стан. „Стан разказва за „невидимите хора“ през очите на ученика, който невинаги се чувства добре в училище, има своите силни страни и слабости, своите победи и поражения, но смята, че училището е важно място, където можеш да се доказваш и да израстваш. Предполагам и затова децата толкова го харесват – има гледна точка, близка до тяхната“, разсъждава Ирена Мицковска.

В часа, посветен на този проблем, учениците не само си изясняват понятията, които описват „невидимите“, но и споделят и преработват емоционално собствени преживявания, когато са се чувствали пренебрегнати и самотни. Замислят се обаче и за случаи, когато самите те са били причина други да са наранени и изолирани. „Говорихме за това, колко е важно да има някой, който да ти даде кураж, да ти вдъхне увереност, да те накара да повярваш в своите сили. Заедно размишлявахме защо трябва да бъдем отговорни за своите думи и действия; защо трябва да подаваме ръка, да подкрепяме по-плахите и неуверените“, спомня си Мицковска.

Личният пример на учителите е изключително важен за успеха на „Научи се да даряваш“. В края на учебната година Ирена Мицковска и класната ръководителка на нейните четвъртокласници Вася Стоянова се отказват от традиционните цветя и заедно с учениците организират дарителска акция в помощ на двегодишната Дара от Тетевен, която страда от детска церебрална парализа. „Тази кауза представяше на практика наученото през двете години участие в „Научи се да даряваш“ и беше чудесен финал на съвместната ни работа“, посочва Мицковска.

В крайна сметка парите за букети влизат в специално направена и оцветена от децата кутия за дарения. За жалост инициативата не се подема от останалите учители. „Ние двете с Вася Стоянова бяхме единствените учителки без букети в последния учебен ден. Но за нас беше важно, че радостта на нашите ученици е искрена. Надявам се семето на доброто да е успешно посято в техните сърца, те да бъдат негови грижовни стопани и добрите дела да бъдат част от тяхното всекидневие и занапред“, споделя Ирена Мицковска.

Разказът на майка на дете от класа доказва, че желанието на преподавателката всъщност е напълно реалистично: „Моят Никола не ми дава да изхвърлям останала храна. Г-жа Мицковска е казала, че храна не се изхвърля. Три картофа какво да ги правя? Никола отива и ги занася на животно на улицата.“

„Някои колеги се учудват, че се товаря с допълнителна работа, без да получавам възнаграждение. Смятат ме за луда“, вдига рамене Ирена Мицковска. „Но аз се включих в програмата на БДФ, защото вярвам, че ако искаме младите и успешни хора на утрешния ден да имат сърца, отворени за доброто, то възпитанието в доброта трябва да започне в най-ранна детска възраст.“

За децата не е достатъчно да получат определения обем от знания, убедена е учителката. Те имат нужда да споделят. А „Научи се да даряваш“ дава възможност точно за това – да си говориш с тях за всекидневните неща. Тази програма сближава. А когато към екипния дух в училище се добави и подкрепата на родителите, работата по „Научи се да даряваш“ носи много повече удовлетворение, отколкото допълнително натоварване.

От тази есен Ирена Мицковска ще учи на добро други деца – първокласници. Вероятно, когато се разделят след четири години, и те като предишните й ученици ще я прегръщат с въпроса: „Г-жо Мицковска, нали може и догодина да идваме при Вас да си говорим?“

Назад