Поводът да сме в Пирдоп в началото на октомври е гостуването на фотоизложбата „Благотворителността през обектива” – съвместен проект на Български дарителски форум (БДФ) и Фондация „Помощ за благотворителността в България” (ФПББ), който разказва със средствата на фотографията за различни благотворителни каузи и хората и организациите зад тях.
Аурубис България е спонсор на изложбата и домакин на една дискусия, която БДФ и ФПББ организират в рамките на представянето на фотосите в градовете Пирдоп и Златица – „Местната благотворителност – възможност за развитие”. Казано по друг начин и отвъд конкретната формулировка, дискусията събира, или противопоставя – още не знаем, гледните точки на институции, граждани, местен бизнес и самите дарителски организации за ролята на благотворителността в региона и за това доколко на нея се гледа като на потенциал за промяна на средата в Средногорието.
Изненадите са няколко: залата е пълна, хората участват истински, а не формално в дебата и всъщност…мислят в една посока. Макар че, условно, можем да ги разделим на няколко групи:
Оптимисти, по смисъла на характера и/или професията. Сред тях са Красимира Величкова от БДФ, Елица Баракова от ФПББ, Красимира Гюлеметова от Ротари Клуб – Пирдоп. Те управляват дарителски организации и съвсем логично – вярват, че енергията на хората, които живеят и работят на едно място би могла да бъде обединена около общи каузи, които всички разпознават като важни.
Красимира Величкова предлага динамичен общ поглед към дарителството в региона в миналато. Тогава богати и недотам богати хора от Пирдоп и Златица, различни като произход и професия, са дарявали средства и самите те са полагали усилия, за да живеят в добре уредени за времето си градове – изграждали са чешми, водопроводни инсталации, читалища, църкви, училища.
След историческия контекст идва и съвременният – какво в момента се случва и доколко традицията е продължена днес. Красимира Гюлеметова от „Ротари Клуб” – Пирдоп е сред малкото истински ентусиасти по темата в региона. Тя изрежда инициативи на местни дарители, част от Клуба, които подпомагат деца със здравословни проблеми, възрастни хора и социално слаби, в неравностойно положение, реновират спортни съоръжения и с пари и усилия практически възстановяват местния парк. Гюлеметова признава, че истинският подтик да се занимава с това идва от увереността, че тя, хората от бизнеса и младежите, с които работят могат да сe обединят и да направят региона по-добро място за живеене.
Елица Баракова от ФПББ изложи тезата, че дарителството не трябва да разделя хората на такива, които дават и други, които получат. Според нея всеки може да бъде дарител и носител на промяната към заобикалящия го свят, но най- трудната промяна е в мисленето и действията на хората.
Умерени песимисти са кметът на Пирдоп инж. Цанко Цанов и Николина Божкова – секретар на общината. Кметът отчита ролята на дарителството, но по-скоро (и извън инвестициите на големите компании) го вижда реално случващо се по кампанийни поводи, празници и т.н. и чрез конкретни жестове на хора или бизнеси, а не като цялостна стратегия на местната власт за работа с дарителите. Също скептичен остава и по отношение на възможността да се събуди гражданска активност в региона, до степен, в която самите местни хора да бъдат инициаторите на промените. Тази среща обаче го вдъхновява да помисли върху потенциална общинска стратегия, която да обедини приоритетите на общината с тези на местните дарители.
Николина Божкова не е оптимист по отношение на местното разбиране и реакции към някои дарителски жестове, както и по отношение на възможността хората да са съмишленици в обща кауза и осмислено да са стигнали до идеята, че общите им усилия случват промяната. Тя е и човекът от аудиторията, най-силно критичен към държавата и социалната й политика – „Нито един дарител не може да измести държавата”.
Младите хора и учителите – има шанс за промяна. Галяна Ихтиминова от ученическия Еко Клуб в Пирдоп представи благотворителната и екологичната дейност на съучениците си, доброволческите инициативи, които реализират и желанието им да се случват различни проекти на територията на училището и общината.
Гласът на здравия разум (или здравия бизнес). Разбира се, Аурубис България по думите на всички присъстващи, е основният играч в региона, когато говорим за бизнесинвестиции в социални, еко и културни проект. Компанията инвестира средства и усилия в зелени идеи, пенсионерски и младежки клубове, клубове за хора с увреждания, обучения в училище, инфраструктура и всякакви други социални и културни дейности, които не са покрити от местни и държавни бюджети. Въпросите според Георги Николов, Генерален секретар на компанията е, може ли и трябва ли една частна компания да покрива всички нужди в региона, в който оперира? Дали развитието на средата, обществото и бизнеса в региона, вече не са на етап, в който за решаването на социалните проблеми е нужна не само и предимно материална подкрепа, а глобално стратегическо мислене, професионални умения и подход, който синтезира усилията на бизнеса, гражданите и институциите за промяна. Като начало, според него, е нужно наличието на критична маса от хора, които да повярват, че промяната зависи от тях и че самите те могат да бъдат двигател за реализирането на различни местни инициативи, които да променят към по-добро живота им.
Ангел Геров е управител на фирма „Индстрой” в Пирдоп и синът на кмета на близкото село с. Чавдар. Той дава пример с построена от баща му и с усилия на местните хора в селото детска площадка, която съществува вече две години и досега е напълно здрава и се ползва от местните жители. Според него ключът към опазването й е именно факта, че те гледат на нея като на лична инвестиция и това я прави ценна за тях.
Няколко извода
Хората имат нужда да говорят за дарителството и да осмислят възможностите, които то предлага. Трудно формулират мотивите си, които ги карат да даряват, но общото за всички е увереността, че гражданите сами могат да бъдат двигател на някакви промени, ако усетят силата на тази възможност. Разбира се, изключение от това, прави големият бизнес, който през последните години инвестира устойчиво и има програми за CSR. Там мотивите са отвъд емоцията и почиват на рационални, осмислени аргументи за подкрепа на една или друга сфера от обществения живот. Ценно беше случването на автентичен разговор между различни хора, като интереси, възраст и професионални занимания, някои от които се откриха взаимно именно на дискусията и успяха да обменят бързи идеи за общи възможности.
