Фондът ще работи не просто за решаването на конкретни случаи, а на сериозни обществени проблеми

25.09.2012 | Брой 16, Бюлетин

Вирджиния Владимирова, журналист от БНТ и един от учредителите на Фонд „Валя Крушкина“

Как се стигна до създаването на Фонда?

Буквално няколко дни, след като Валя си отиде, приятели, колеги и нейни роднини, с които се чувахме по телефона, започнаха да ме питат – „Няма ли да направим нещо, с което да запазим името на Валя?”.

Беше много странно, защото това са хора, които не се познават помежду си – но всички говореха в един глас. Помня, че даже казах на някой от тях – „Все едно Крушето отгоре лекичко ни побутва в една посока”. И така – август месец се събрахме
няколко близки нейни приятели и колеги и подхванахме нещата. Много съм щастлива, че сред инциаторите даже имаше и няколко души, които не познаваха Валя лично. Но подеха работата много сърцато и знам, че без тях нямаше да се справим – става дума за Краси Величкова (БДФ) и Илиана Николова (ФРГИ) . И още нещо ме трогна изключително – на когото се обадихме с предложение да се включи, на секундата отговаряше с: „Да, щом е за Крушата – разбира се!“ Много
хора отделиха труд и време, за да помогнат, защото цялата работа около Фонда е
доброволна и напълно безвъзмездна. Една прекрасна млада художничка – Весела
Филипова – доста се потруди над логото на фонда. Колегите ми от БНТ също дадоха
всичко от себе си – ще спомена само, че режисьорът стоя с бъбречна криза, само
и само да довърши клипа за наградата на Фонда. Най-хубавото във всичко това е
приятелският принцип в най-прекрасния му вид – един кръг от добронамереност и
желание да помогнеш, съвсем в духа на Валя.

Как се спряхте на приоритетните области, които Фондът да подкрепя?

Не беше особено трудно – просто ги съобразихме с характера и същността на Валя. Още когато започна кампанията в помощ на лечението й, тя сподели, че когато оздравее, иска да даде останалите пари, за да се излекуват поне две дечица. Приехме това като неподлежаща на обсъждане воля. Братът на Валя, Венцислав, също изключително много държеше парите, дадени в кампанията, да се предоставят за лечението на онкоболни деца и за нищо друго! И тези пари – около 90 хиляди лева до момента – наистина ще отидат само и единствено за това. Сигурна съм, че Валя би
искала да помогне на всеки. Но към децата имаше специално отношение – винаги е намирала не просто общ език с тях, а цял един общ свят и те много я обичаха. Колкото до журналистическите награди – решихме, че
това е най-достойният начин да отдадем почит на рядката в наши дни честност,
стремеж към истината, почтеност и невероятна отдаденост на хората, които
Валя проявяваше като журналист. Няма човек, до когото да се е докоснала
професионално, и той да не я помни с добро. За нея журналистиката беше не
просто път за търсене на истината, за поставяне на проблемите – за нея журналистиката беше оръжие за решаване на проблемите. И то, пак казвам – проблемите на конкретния човек.

Първото голямо събитие на Фонда е връчването на новоучредените Годишни награди „Валя Крушкина – журналистика за хората“. Защо решихте да стартирате именно със събитие в подкрепа на независимата журналистика?

Мисля, че казаното дотук обяснява защо. Наградите носят това име – „журналистика за хората“. Решихме да започнем с тях, защото смятаме, че е много важно журналистите да служат не на интереси – все едно бизнес или политически, не на силните на деня, а на хората, които всеки ден сядат пред телевизора или компютъра, слушат радио и четат вестници – и които очакват да открият там своите проблеми. Очакват да чуят там своя глас и да видят своето лице. Знам, че това също може да прозвучи много популистки. Но веднага си представям Валя, която не признаваше авторитети, когато нещата опираха до битка за човешка кауза (та била тя и да се пусне спряното електричество на непозната майка с дете) и веднага се успокоявам, че има неизменно твърди стойности.

Защо се спряхте на Фондация „Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ) като администратор на Фонда?

Фондът беше създаден от много заети хора с разнопосочни професионални ангажименти. За работата си за него никой не получава и стотинка. Установихме, че
администрирането на подобна организация за нас ще е доста сложно и затова
предпочетохме Фонда пред създаването на нова Фондация. Благодарение на
неколцина от инициаторите, се спряхме на ФРГИ като организация с прозрачно
управление и близка като дух на благотворителната кауза на Фонда. За краткото
време на съществуването му смятаме, че много сме случили с този избор и сме изключително благодарни за съдействието.

Как виждате развитието му в следващата 1 година?

Не сме грандомани – затова и тръгваме с доста скромни цели. Надяваме се да ги изпълним – ще бъдем невероятно щастливи, ако знаем, че дори едно дете е намерило точното лечение, благодарение на Фонда. Но идеята не е да помагаме само със средства или с доброволчески труд. Част от Обществения съвет на Фонда и от хората, които го подкрепят, сме журналисти. И мога да гарантирам, че ако в
полезрението ни попадне значим проблем, няма да се задоволим да го решим само
на ниво конкретен случай. Смисълът е и в това да сме глас, който настоява проблемът да бъде решен за всички – все едно дали става дума за лимит на средства
за лечение, липса на лекарство или нещо друго. Така правеше Валя – не се отказваше да задава въпроси и да настоява за отговори. Искаме да й останем верни.