Подкрепят ли дарителите каузи за култура и изкуство?
Частното дарителство за култура е много по-ефективно от тромавото, неясно и ограничено държавно финансиране
Теодор Василев е завършил Немска гимназия в София и международни отношения в Университета за национално и световно стопанство. Получава докторска степен по политически науки от Бостън Колидж и Харвард, където се занимава с изследователска дейност. Посещава лекции по кино в Columbia University в Ню Йорк. Работил е като консултант с аукционните къщи „Кристис” и „Сотбис” и като директор развитие на Фондацията за изкуства “Елизабет” в Ню Йорк. Той е основател, президент и изпълнителен директор на Американска фондация за България.
Защо решихте да създадете в САЩ фондация, която да работи за каузи в България?
По рождение съм българин, израсъл съм в София, тук учих и завърших средното и висше образование. След това продължих образованието си в САЩ и със семейството ми се установихме да живеем там. Връзката ми с България обаче винаги е била силна. В България останаха родителите ми и много приятели. От друга страна, в САЩ (и в Бостън, където продължих образованието си, и в Ню Йорк, където живее семейството ми), има големи български общности, с които винаги съм бил в постоянен контакт. Съвсем естествено дойде и идеята да създадем Американска фондация за България. Културата на дарителството в САЩ е навсякъде. Тя е неразделна част от обществения живот. И затова решението не беше трудно. То не беше свързано толкова с носталгични чувства, а по-скоро беше осъзнат акт на признание за добрите неща, които въпреки трудното време, са ни се случвали в нашата младост в България – в училище, в университета, в културните институции като кино, театър, музика и изкуство.
Как се насочихте към сферите, свързани с култура и образование? Сред дарителите в България това не са най-популярните каузи.
Вече казах, че образованието и културата са области, които от ученическите години са били важни за мен. Още тогава имах слабост към киното и театъра. Това бяха и сфери на особена свобода в несвободното и ограничавано обществено развитие по времето на социализма. Културата и изкуството, както и образованието винаги са притежавали особена собствена автономност и освободеност, колкото и да са били направлявани и администрирани партийно или по друг начин. Освен това вече от доста време аз самият професионално се занимавам с изкуство. Консултант съм в областта на изкуството и то е моят живот и работа. Така че е съвсем естествено и Американска фондация за България да работи в тези области. Програмите на фондацията даже почти винаги комбинират подкрепата, която оказваме. Например ние винаги търсим образователен елемент в проектите, свързани с култура и изкуство, и обратно.
Кои са проектите в културната сфера, които считате за най-голямо постижение на фондацията?
Една от първите програми, които започнахме да финансираме в България още в началото на нашата работа през 2004 г., беше Програмата за подкрепа на студентски филмови проекти. Тогава никой в страната не правеше подобно нещо. Още през следващата година тази програма се разви със създаването на Студентския филмов фестивал „Ранно пиле”, който тази година ще има своето шесто издание. Ето това е чудесен пример за подкрепа, която комбинира образование, култура и изкуства. Друг проект в културната област, който подкрепяме от доста години, е участието на ансамбъла за автентичен фолклор „Бистрица”, по-известен като „Бистришките баби”, в международни фестивали. Този проект е по-особен, тъй като тук ние подпомагаме културна институция, която опазва и развива национално културно наследство. За наша голяма радост преди три години ансамбъл „Бистрица” бе признат от ЮНЕСКО за нематериално културно световно богатство, което определено е признание и за добрия избор, който ние сме направили, помагайки им. От 2005 г. помагаме и на училищата по изкуства към Министерство на културата (МК). Финансираме Националния конкурс за учебна рисунка и даваме стипендии на най-изявените ученици. Още от създаването на фондацията работим активно с българската общност в САЩ. Всяка година финансираме провеждането на концерти на български изпълнители музиканти в „Карнеги хол” в Ню Йорк. Подпомагаме организирането на изложби на български художници в САЩ и на някои от най-известните американски художници в България. В осъществяването на тези проекти си сътрудничим с Българското посолство във Вашингтон и Консулството в Ню Йорк, както и с МК в България. През 2009 г. заедно с фондация „Америка за България” и посолството на САЩ в София финансирахме посещението на легендарния американски драматург Едуард Олби за поставянето в Народния театър на неговата култова пиеса „Козата, или коя е Силвия”. Друг много интересен проект, свързан с културно историческото наследство, е „Архивът Гипсън” и свързаните с него инициативи – изложби и представяния. През лятото на миналата година този проект беше показан с голяма и много успешна изложба в Националния етнографски музей в София. Оттогава тази изложба обикаля страната, като беше показвана в Добрич, Варна и Русе, а през есента на 2010 г. ще бъде показана и в Ню Йорк.
Бихте ли направили паралел със САЩ – как там културните каузи намират съмишленици и добиват популярност сред дарителите?
Дарителската традиция в САЩ е изключително силна, както вече споменах. Още преди създаването на държавата Съединени американски щати филантропията е сред водещите принципи на общностите, които се заселват там и по-късно основават различните щати. Основават университети, създават библиотеки и всякакви културни и просветни организации на доброволен принцип. И до днес огромна част от университетите, музикалните институции, опери и балетни трупи са нестопански организации, които се подкрепят основно чрез дарения. Дори почти половината от болниците и болничните заведения съществуват по този начин. Обществените медии също са нестопански организации. Филантропията в САЩ бележи много силно развитие в края на деветнадесети и началото на двадесети век, когато големите индустриалци като Андрю Карнеги, Джон Рокфелер, Хенри Форд и много други осъзнават необходимостта от това да споделят своето огромно богатство с американските общности. В края на двадесети век и началото на това хилядолетие можем да отбележим нов тласък в невиждани досега размери в сферата на филантропията в САЩ. Американските предприемачи вече даряват стотици милиони и дори милиарди долари за благотворителност. Но трябва да кажа, че дори и в Америка не е никак лесно да се набират дарения за култура. Трябва много работа и постоянни усилия и отлични взаимоотношения с дарителите през цялото време, за да бъдат техните дарения устойчиви и постоянни, а не еднократни. Мога да кажа, че това се случва и наистина вече е част от обществената култура на американците. Мнозина ежегодно подкрепят университета, който са завършили, или пък любимия си оркестър, обществено радио, телевизия или театър.
Какво според вас (като законодателна подкрепа, промяна на механизми и регулации, обществени нагласи и т.н) трябва да се случи в България, за да срещат тези каузи още по-голяма подкрепа тук?
Честно казано, не знам дали бих могъл да кажа какво точно трябва да се случи. Може би именно това, за което говоря, че съществува в Америка – култура на даряване. България има традиции в дарителството, които обаче са позабравени или не се познават от обществеността. Но забелязвам, че през последните години и тук нещата се развиват в положителна посока. Хората бавно, но сигурно осъзнават, че благотворителността е добро и изпитват нужда да го правят. В САЩ държавата не финансира директно културни програми и проекти. Но пък е създала отлични възможности за частната инициатива да прави това. Затова финансирането на културни събития е много по-ефективно. Това, което държавата е направила на федерално и щатско ниво, е благоприятното данъчно законодателство за дарителство. Всяка сума, дарена на нестопанска организация в обществена полза, се приспада изцяло, до определен размер, от данъчните задължения на американските граждани. Така хората в Америка имат голям стимул да даряват. Такова законодателство би поощрило филантропията и в България. Ако дарените средства се приспадат в максимален размер от данъците на българските граждани, те ще имат много по-големи стимули да правят дарения във всички области, включително и за култура. Частното дарителство за културни институции е много по-ефективно от тромавото, неясно и ограничено държавно финансиране. Но за да достигне то необходимото ниво, са нужни данъчни стимули.
Съвременната култура не е привлекателна кауза за дарителите в България
Eмил Миразчиев е художник и куратор. Завършва Художествена академия в София, специалност графика през 1989г. Специализира графични техники в графична база “Rosler” Лайпциг, Германия. Председател е на Сдружение ”Изкуство Днес”- инициатор и основател на Центъра за съвременно изкуство в баня “Старинна” , Пловдив. Автор и ръководител е на международния проект – “Графично ателие – Пловдив” и арт директор на Центъра за съвременно изкуство – Пловдив, баня „Старинна”. Носител е на множество награди за графика от международни изложби и биеналета.
От личен опит мога да споделя, че “дарителство за култура” в България е по-скоро мръсна дума и фраза, дори бих допълнил, че тук няма дарители за култура (и по-специално имам предвид за съвременна култура и изкуство). Всички над 50 проекта, по които сме работили досега, не са се финансирали от дарители, дори и отчасти, а само чрез различни – предимно европейски програми. Сдружение “Изкуството днес” започна работа през 1997 г. с идеята да представя алтернативни и експериментални форми в изкуството, да работи за тяхното изследване и документиране, и да създаде информационен фонд, който представя съвременни автори. Другата ни амбиция беше да изгради мултимедийна лаборатория, за да популяризираме дейността си приоритетно сред ученици, студенти и изобщо млади хора. В този смисъл съзнавам, че нашата роля е по-скоро мисионерска – в училище не се изучават подобни неща (дигитални форми, пърформанси), самите учители не са подготвени да преподават съвременно изкуство. Да не говорим, че в България изобщо няма музей за съвременно изкуство. Всъщност ние, въпреки държавната политика в областта, се опитваме да случваме някои неща за съвременното изкуство. Тук обаче за него още няма достатъчно култура и потребители, така че дарителите не виждат смисъл в това да го подкрепят. По света не е така. Големите меценати, (вижте напоследък и руските олигарси), ценят съвременното изкуство и в световен мащаб това е ясна тенденция. Тук корпоративни дарители и частен капитал много трудно финансират проекти, свързани със съвременно изкуство. Аз самият неколкократно съм се обръщал към различни компании, които имат публично заявени дарителски политики, но те никога не са откликвали на наши предложения за финансова подкрепа. Мисля, че културата като цяло не е сред най-привлекателните за дарителите сфери, но въпреки това дарителите са склонни да даряват по-скоро за по-традиционно изкуство, което се припознава като качествено и значимо. Парадоксът е обаче, че за него има пазар и е по-продаваемо. Докато новото, модерно изкуство остава без подкрепа. Все още не се купуват инсталации например и хората, които работят в тези сфери по-трудно реализират творбите си, в един хаотичен пазар, като нашия. Нужно е образоване на обществото, осъзнаване, че съвременното изкуство е престижно, и има смисъл и е инвестиция, ако го купуваш или подкрепяш по някакви начини. Нагласите към него трябва да се променят и да има повече перспективи. За да не звуча съвсем песимистично, все пак трябва да кажа, че повече от 15 години работя в тази сфера и виждам, че напредък има.
Какво е нужно, за да функционира хранителна банка в България
Само при точен бизнес план и адекватна оценка на хранителното подпомагане, е възможно хранителната банка да съществува в България
Мая Калчева, “Фора” – Фондация за общностно развитие Мая Калчева е завършила СУ “Св. Климент Охридски”, специалност право. Преди да се присъедини към екипа на ФОРА и проекта за създаване и развитие на хранителни банки в България, Мая Калчева е била консултант по проекти за реформиране и подпомагане на съдебната система, фирмени проучвания и управление на малки проекти. Тя е работила с множество български и чуждестранни неправителствени организации и консултантски фирми (Отворено общество, БХК, Chemonics International, East West Management Institute, IRM и др.)
На какъв етап е проектът “Хранителна банка” в България и какви са трудностите да се реализира тук?
През месец април 2010 г. ФОРА официално стартира процес по планиране и създаване на мрежа на хранителни банки в България. Той е необходим, за да се изясни моделът за устойчиво и ефективно хранително подпомагане. Координира се от ФОРА с финансовата подкрепа на “Крафт Фуудс”, фондация “Каргил”, с методическата помощ на Глобалната мрежа за хранителни банки, и в сътрудничество с Европейската федерация на хранителните банки. “Форум хранителни банки” е неформално средище за заинтересовани лица, организации и институции, които съвместно оценяват възможностите, мобилизират подкрепа и разработват модел за мащабно и ефективно хранително подпомагане. Ключови участници в процеса на планиране до момента са компании в сферата на производство на храни, търговия и дистрибуция на храни и хранителни стоки, институции, с пряко отношение по въпроси, засягащи цялостната верига на производство и разпространение на храни, както и такива, свързани с правния и данъчен аспект и стандартите за качество. В рамките на Форума се прави анализ на нормативна среда, модел за съхраняване, управление и транспорт на храни, източници и потенциал за храна, модел за раздаване. Като следващи стъпки по създаването на мрежата са оценка на потребностите и възможностите, бизнес планиране, установяване на ефективни партньорства за набиране на храни за целите на хранителни банки в България.
Трудностите за инициативата произтичат от факта, че проучването на нуждите, наличните ресурси и моделите на раздаване изискват голям експертен потенциал и сериозна ангажираност от страна на членовете и съмишлениците на идеята. Поради тази причина Форумът не е просто място за говорене и обмяна на идеи, а работещ механизъм за планиране на всяка необходима стъпка и начините за нейната реализация в посока изграждането на български модел за хранително банкиране.
Какви възможности за подпомагане предлага хранителната банка и какви социални проблеми решава?
Хранителната банка в повечето случаи не е решение на глада или социалните нужди в една общност или в една страна. Реалното решение стои в много по- комплексни решения за намаляване на бедността. Хранителното банкиране обаче представлява възможност за партниране със съвместни ресурси и усилия на представители на трите сектора в едно общество – държава, бизнес и нпо. Освен осигуряване на храна и освобождаване на средства за други цели на хора с ограничени доходи, наличието на допълнителна храна е решение за кризисните нужди на семейства и хора, които преминават през криза, поради загуба на работа и временно драстично намаляване на доходите им. Хранителната банка може да се окаже действащ механизъм за подпомагане на цели общности по време на бедствия.
Кои ще са хората или групите, които биха се ползвали услугите й?
Последните проучвания на Световната банка и Отворено общество показват, че над 450 хиляди българи са под границата на социалния минимум. Да не говорим, че повече от 30 % от хората пестят от разходите за храна и лекарства. Едва, когато човек е сит може да мисли, да се учи и да се развива, така че да бъде пълноценен член на нашето общество. Обхвата на ползващите се от услугите на хранителната банка може да бъде много широк – хронично гладуващите и недохранените хора от най-уязвимите групи на нашето общество – възрастни, бездомни, болни, деца, самотни родители, представители на малцинствата и др. до такива, които временно могат да изпаднат в състояние на невъзможност да изхранват себе си и семейството си. Потребители на хранителната банка могат да са училищните програми, дневни центрове, социални кухни, домове за деца и възрастни, хосписи, болнични заведения, затвори и др. Задачата на хранителната банка е да открива всички онези програми и организации, които вече работят в областта на социалните услуги, но и да насърчава създаването на нови такива в региони, в които са слабо застъпени или липсват програми за хранително подпомагане.
За да може обаче да се създаде ефективен модел за раздаване трябва да се направи проучване на нуждите, картиране на съществуващите програми, логистичен модел и оценка на наличните ресурси. Само при стройно създаден бизнес план и адекватна оценка на съществуващото състояние на хранителното подпомагане, е възможно хранителната банка да съществува в България. И това ще бъде система, която да не дублира вече изградена инфраструктура или други програми за хранително подпомагане.
Кои са потенциалните партньори на идеята? Какво е мястото на всеки от тях?
Потенциалните партньори на националните мрежи на хранителни банки са представители на трите заинтересовани сектора – държавата, бизнеса и неправителствените организации. Това са и лица, фирми и организации, които могат да бъдат в различна роля, но се чувстват социално отговорни и адекватно стимулирани. Бизнесът е най-големият донор за хранителните банки. И това не се отнася само за хранителния бизнес, но като цяло за социално отговорния бизнес. Хранителните банки по своята същност се разглеждат като част или продължение за хранителната индустрия, тъй като прилагат същите, а в някой случаи и по-строги стандарти за безопасност на храните, както и намират решения за бизнеса. В моменти на свръхпроизводство, грешка при пакетиране или етикетиране, лошо планиране, занижена покупателна способност на потребителите и др. това води до големи количества произведена продукция, която не може да бъде реализирана на пазара за стоки и трябва да се намери друг начин за освобождаване на заетите от нея ресурси. Именно това е ценността на хранителната банка. Тя освобождава бизнеса от товара да се занимава с тази продукция, освобождава нови ресурси и обеми за производство, но и удовлетворява част от нуждите на онези, които не могат да си позволят да купят тези стоки.
Държавата е онази, която в лицето на различните свои институции се явява като потребител или контролиращ орган на работата на банката. За съществуването на модел хранителни банки в България са необходими ред стъпки и доброжелателност от страна на Министерството на труда и социалната политика, Министерство на земеделието и храните, Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите, Министерство на отбраната и това на образованието. Не трябва да изключваме и общинските структури, предоставящи социални услуги. Най-общо, държавата трябва да се ангажира с разработване на стандарти за безопасност на храните, нормативната рамка, данъчни предпоставки, възможности за финансиране и институционална подкрепа на националната система за хранително подпомагане. Неправителствените организации се явяват в ролята на партньор и участник в модела на раздаване. Това са организации с изградена вече инфраструктура и програми, в подкрепа на нуждаещи се и рискови групи хора.
Хранителните банки създават условия не просто за предоставяне на хуманитарна помощ, а за устойчиви дейности и посрещане на дългосрочни нужди
Валентина Симеонова е зам.-министър на труда и социалната политика от август 2009 г. Преди това е била зам.-кмет по образованието и социалните дейности в Столична община, район „Слатина”. Работила е като директор на дирекция „Стандарти и анализи” в Държавната агенция за закрила на детето. Има специализации във Франция, Дания, Ирландия и Англия в сферата на социални и образователни модели на работа с деца, превенция на насилието на училищно ниво и семейно консултиране.
Как виждате перспективите за създаване на хранителна банка в България?
Хранителната банка е сравнително нов за България инструмент за предоставяне на хранително подпомагане на уязвимите групи, чрез стимулиране на дарителството в общността, подкрепата с местни ресурси и създаването на партньорства. Хранителните банки създават условия не просто за предоставяне на хуманитарна помощ, а за организиране на устойчиви дейности, благодарение на които се посрещат дългосрочните нужди. Общините съвместно с Български Червен Кръст (БЧК) и други неправителствени организации с интерес към дейността могат да създават хранителни банки. В партньорството те могат да обменят опит и споделят добри практики. Към момента в някои общини на територията на страната БЧК изпълнява такава дейност и има опит по изграждане на хранителни банки.
Каква е ролята на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) в разработването на модела хранителни банки в България?
МТСП подкрепя създаването на модел на Хранителна банка в България, като механизъм за набиране, складиране и раздаване храна на нуждаещите, с цел осигуряване помощ на хора в неравностойно положение и в същото време намаляване загубата и изхвърлянето на храна, която няма търговски вид. За създаването и функционирането на такъв модел е необходимо участието на различните институции, Министерство на земеделието и храните, Министерство на здравеопазването, областни и общински администрации, представители на хранително-вкусовата промишленост и бизнеса, търговски вериги и други.
Разработването на модел – хранителни банки е най-удачно да бъде направено от общините с участието на неправителствените организации, с интерес към развиването на подобен вид дейност, тъй като общините имат необходимия опит в тази посока. Съгласно действащата нормативна уредба домашният социален патронаж, обществените трапезарии и други подобни социални услуги са местни дейности и се реализират от общините.
За кого ще са ползите от една работеща хранителна банка?
Дейността би била полезна за всички хора в затруднено социално положение, които без чужда помощ не могат да задоволят своите основни жизнени потребности: възрастни и самотно живеещи хора; хора с ниски доходи; хора на улицата; хора с увреждания. Хранителни продукти могат да се предоставят и на различните социални услуги, които предлагат хранене на потребителите, с цел поевтиняване на разходите на услугата.
Имате ли оценка на нуждите в това отношение – колко души получават хранително подпомагане и колко биха се нуждаели от такова?
Ролята на МТСП чрез Агенцията за социално подпомагане (АСП) и нейните териториални структури в българския модел на хранителна банка, може да се изразява в предоставяне на информация и списъци на социално слаби лица и семейства, обект на социално подпомагане. Също така – на желаещи да бъдат подпомагани, които по една или друга причина временно не попадат в тези списъци, както и самотно живеещи хора, бездомни, и лица в специализирани институции и ползващи социални услуги в общността (дневни центрове), обществени трапезарии, домашен социален патронаж и други. Към момента в страната се реализира Европейска програма „Раздаване на храни от интервенционните запаси на ЕС на социално слаби лица”. Програмата се прилага от Разплащателната агенция към Министерство на земеделието. За отоплителен сезон 2009/2010 г. на подпомогнатите 259 395 лица и семейства са предоставени хранителни земеделски продукти, включващи брашно, захар, ориз и др.
В сегашното състояние на криза и трудности за бюджета проблем ли е финансирането на социалните кухни?
Социалната услуга “Обществена трапезария”, съгласно действащата нормативна уредба е общинска дейност, но в условията на криза, МТСП, чрез Фонд „Социално подпомагане” осигурява средства на общините, след представени от тях проекти за развиване и предоставяне на тази услугата. “Обществената трапезария”, като социална услуга се предоставя предимно през зимния период, когато хората в неравностойно социално положение имат по-голяма необходимост.
Какви са приоритетите на МТСП в близката една година и в каква посока бихте насочили дарителите, за да бъдат техните жестове ефикасни и на място?
Приоритетите на МТСП винаги са били подпомагане на социално изолираните групи: хора с увреждания, деца и семейства. Ако има дарители, желаещи да дарят средства, бихме могли да ги насочим към общини, които предоставят услугата Обществена трапезария или към Фонд „Социално подпомагане” за финансиране на проекти за обществени трапезарии.
Ползите от една Хранителна банка ще бъдат за всички
Иванка Джолева-Минийоти е мениджър “Корпоративни и институционални връзки” на Kraft Foods за България и Източна Адриатика. Кариерата й започва във вестник. По-късно учредява една от първите агенции за PR и работи за големи международни клиенти. След това се присъединява към консултантска фирма в Гърция, която проучва нуждите, организира и планира програми за обучение на големи компании. Иванка Джолева -Минийоти отговаря и за програмите за обучение на Coca-Cola HBC’s в Източна Гърция, България, Румъния, Армения и Сърбия. При завръщането си в България тя оглавява “Връзки с обществеността” на БНТ. След това работи като независим консултант, преди да се присъедини към Kraft Foods.
Кой ще спечели от създаването на Хранителна банка в България?
Ползите са много и в различни посоки – за бизнеса, за държавата и за нуждаещите се. Бизнесът от една страна би намалил разходите си за унищожаване на храни и би използвал годна за консумация храна, която иначе се унищожава (например при смяна на опаковка на продукт, старите количества се унищожават). От друга страна, участието на компании в хранителни банки, морално стимулира служителите на даден бизнес. Държавата също има ползи – хранителната банка е инструмент за социални политики и би намалила разходите на държавните социални програми, същевременно при по-малко унищожена храна намалява и замърсяването на околната среда. Нуждаещите се получават достъп до ценни хранителни продукти, до които не биха стигали в противен случай.
Какви са трудностите и проблемите, които бизнесът вижда на този етап от дебата за възможността за създаване на банка в България?
Засега ние регистрираме липсата на информация по отношение на наличните ресурси, не знаем какво количество годна за консумация храна се унищожава в България – в някои развити страни това достига до 40% от произведената храна. Също така предизвикателство е определянето на правилния за България модел, по който ще се развиват хранителните банки. Много важна е регулаторната среда – например, кой носи отговорност за качеството на храната и нейната безопасност, какви данъци се плащат за дарена храна и т.н.
Какви законодателни промени (или някакви промени в други регламенти и механизми) биха улеснили включването на компании в процеса на стартиране на такава банка тук?
В момента работи форум „Хранителна банка” с участието на много фирми от бизнеса, правителствените институции, неправителствени организации и т.н. и искрено се надявам, че в близките месеци ще имаме отговор на този въпрос, както и на редица други, за да може първата хранителна банка да стартира до края на годината. За целия процес и за да оценим готовността да тръгне един такъв проект имаме нужда от финансиране на проучване за България за необходимостта от хранителни банки, за броя нуждаещи се, както и за нагласите на бизнеса към това начинание и предпоставките да се включи той в него. Нужно е още промотиране на хранителните банки, налични експерти в логистиката и транспорта, офис, контакти, складове и оборудване.
Каква е ролята на дарителите и какви са приоритетите на държавата, когато става въпрос за децата в институциите?
Надя Шабани, Председател на Държавната агенция за закрила на детето,
“Разумно е да се инвестира не в институцията, а в самите деца”
Г-жо Шабани, основен приоритет в работата на ДАЗД е деинституционализацията на децата от домовете. Кои са стъпките, които предприемете в тази посока?
През февруари правителството прие “Визия за деинституционализация на децата в България” като национална стратегия. Тя обхваща не само извеждането на децата от институциите, които в момента са 133, но и всичко, което е свързано с промяната на системата. Важно е да се намали до минимум изоставянето на деца в институции и да се предлагат адекватни алтернативни услуги за децата, лишени от родителски грижи, както и работата по превенция на изоставянето, работата с рискови групи, ранната интервенция.
Това не е програма, насочена само към институциите, тя включва много повече сфери – социалното подпомагане, здравната грижа за майките и децата, особено тези в рисковите групи. В момента се изготвя и план за действие, който определя детайлите и сроковете на това, което трябва да се случи, за да бъде реализирана стратегията в рамките на 15 години. Голямата цел е развитието на приемната грижа и насърчаване на осиновяванията.
Всичко това означава ли и законодателни промени?
Да, тази стратегия включва и промяна на здравната рамка, правната рамка, финансовата рамка. В момента се работи върху новия закон за детето и семейството, има и дискусия по тази тема, която цели да промени самата система – още не е категорично ясно дали това ще е система за закрила на детето или друга система. Ще има промяна и в структурите, които ще я обслужват. Най-важно е да реализираме устойчиво проектите, така че след 15 години да няма 7000 деца, които чакат промяна в институциите. А устойчиво развитие означава и финансова реформа – средствата за всяко едно дете да отговарят на конкретните му нужди и да го следват, независимо къде отива.
Какво предвиждате да се случи като начални реформи и кои са трудностите в този процес през първите години от реализирането на стратегията?
Първото нещо, с което стартираме, е реформата, насочена към домовете за деца с увреждания. Тези институции ги смятаме за институции от най-лош тип, защото децата там са в най-лабилно и трудно състояние. Разположени са в отдалечени райони, а децата са откъснати от семействата. Необходимо е ново разбиране за системата от страна на професионалистите, които са ангажирани с проблема, от страна на общините и семействата. Трябва да се промени дори и нагласата, че държавата най-добре се грижи за определена група деца. Децата трябва да си бъдат в семействата и те да бъдат подкрепяни. Когато е напълно невъзможно оставането на детето в семейството, само тогава то да се извежда оттам.
Много е важно да се подкрепят семействата, да се развива приемната грижа и да се интегрират децата с увреждания в обществото, да ходят нормално на училище и за има необходимата здравна грижа за тях. Нужна е промяна в нагласите на цялото общество и това е не по-малко важно от способността на институциите да реализират проекта успешно.
До колко разчитате на експертни съвети на граждански организации, работещи по проблемите на децата и присъстват ли техни препоръки в стратегията?
Когато се разписваше визията за този проект, в работната група бяха поканени НПО, избрани на Общо събрание на неправителствените организации и посочени от самите тях. Решихме този път изборът да не идва от нас, а самите те да посочат експертните организации в тази сфера. Избраните организации участваха в изготвянето на визията и в изготвянето на плана за действие. След това ще участват в работните групи в различните етапи от стратегическото планиране и реализиране на проекта.
Каква според вас е ролята на дарителите в процеса на реформиране на тази сфера?
Ролята на дарителите е много важна, защото каузите, свързани с деца, са едни от най-подкрепяните и там наистина са били влагани и се влагат много средства. Тези каузи, по мои наблюдения, са в топ 3, ако не и топ 1 сред дарителите. За 2008 около 5 милиона са влезли официално под формата на дарения в домовете. Идеята обаче е да не се инвестира в институцията, а да се насочи вниманието на дарителите към други форми на подкрепа – например помощ за приемните семейства, които са добра алтернатива на социалната грижа. Факт е, че децата от домовете са сред най-уязвимите и е нормално дарителите да реагират емоционално на техните нужди. По-добре е обаче, даренията да не отиват към институциите под форма на дрехи или храна. Би било добре да се подкрепят защитени или преходни жилища, или пък да се инвестира в обучението на тези деца, отколкото да се наливат пари в ремонт на институциите, за храна или дрехи.
Всякакви форми на подкрепа, които са нефинансови – дори специална рехабилитация на дете с увреждане или някакъв друг курс на лечение, са много полезни и ценни за децата, защото са инвестиция в самите тях, а не в институцията.
Стойко Петков е Изпълнителен директор и основен акционер във фирма “Енко Вендинг” ООД и основател и спонсор на фондация “Благотворител”
“Усилията ни са фокусирани върху интеграция на децата от домовете и пълноценното им справяне в живота след напускането на институцията”
Защо фондация “Благотворител” избра да помага на деца в институции?
Още в началото, когато търсехме верния път да бъдем полезни на хора в трудна житейска ситуация, си зададохме въпроса какво се случва с младежите, които напускат домовете и започват самостоятелен живот.
В търсене на отговорите създадохме първите си проекти, които изпълняваме и до днес. Чрез тях предоставяме кандидатстудентска, езикова и професионална подготовка на младите хора между 16 и 18 години, включваме ги в психологически тренинги и в обучения за активно поведение на пазара на труда, предоставяме им достъп до компютри и Интернет и компютърно обучение, стимулираме усилията им в училище със стипендии. И така се свързахме трайно с децата от институциите, с разбирането, че всяко дете има способности, които може да развива, ако му бъде предоставена възможност и ако бъде окуражавано.
Кой е големият проблем, който стои пред тези деца?
Сериозен проблем пред тях е придобитата през годините нагласа да не проявяват инициатива и да очакват да получават неща наготово. Липсата на мотивация да полагат усилия, да учат и да се развиват, е сериозна пречка за тези деца да се адаптират успешно в обществото. Вероятно една от причините това да се случва, е липсата на по-високи изисквания към тях, липсата на подкрепа и окуражаване, че могат да се справят добре. Това би обезсърчило всеки да види смисъла да продължава напред, да се учи от грешките си и да се бори с неблагополучията.
Защо решихте да инвестирате под някаква форма в тях самите, а не в домове, инфраструктура, ремонти и т.н.?
За екипа на фондацията смислената и важна инвестиция е в децата – в развитието на техните житейски и професионални умения, в подкрепата на техните усилия, въпреки неблагоприятните условия, да се справят успешно и да постигат мечтите си. Промяната на средата на живот според нас също е важна, но не разполагахме с достатъчно средства, за да направим значими подобрения. Затова решихме с повече работа от наша страна и с активно общуване с младите хора, да станем част от тяхното личностно израстване. В своите действия се ръководим от мисията, която сме избрали – да съдействаме за развитието на потенциала на хората, които подкрепяме и да утвърждаваме общочовешките нравствени ценности.
Кое е трудното за една фондация, която работи в тази сфера?
Работата с децата в институции може да е ефективна, когато има добра координация и сътрудничество между всички, които участват в този процес. За наша радост досега сме успявали да създадем взаимоотношения на доверие с администрациите на домовете и да си взаимодействаме по добър начин. В крайна сметка целта ни е обща и тя е благосъстоянието на тези деца.
Трудностите идват понякога от неразбирането, че проектите, които изпълняваме, не са наш каприз и ангажимент, а възможност да бъде подобрена грижата за децата. И както държавните институции, и неправителствените