Интересни дарителски практики в областта на изкуствата и културата
Весела Герчева
Изпитвам известно неудобство (в смисъл желание да се представя на висота и да ме харесат) от това, че познавам и уважавам толкова много от хората, които четат бюлетина на Български дарителски форум и биха спрели поглед и на този текст. Ако не беше така, щях да започна с някои основни, не особено интелигентни въпроси като „Какво е култура ?“ и „Защо хората и компаниите даряват за култура наред с всичко друго?“. Предвид невъзможността да задам (и помъдрувам) върху тези въпроси и да постигна желаната висота и читателско одобрение, ще започна от средата. Само две кратки бележки за размисъл: бележка първа – в едно от по-популярните, хуманистки разбирания на термина „култура“, в което той е схванат като процес на постигане на човешкия идеал и приравнен по смисъл с цивилизацията, в обхвата на термина влиза също и haute cuisine – изтънчено приготвяне на храната, при което външният й вид е толкова важен, колкото вкуса й (никога не съм чула някой да дарява в тази област, а вие?). Бележка две – след фалита на Lehman Brothers (събитието, което бележи своеобразното шоково дъно на рецесията и икономическата криза в САЩ) даренията, съвсем разбираемо, следват пропадането на борсовите индекси и спадат с 15 до 40% в различните сфери. Изключение правят даренията за изкуства и култура, които бележат спад с едва 2,4%. На фона на всичко останало това е повече от изненадващо. В едно (по-скоро няколко) последни изречения с елементи на разсъждение се чудя дали и вие си задавят като мен въпроси, свързани с даренията за изкуство и култура (които само в САЩ са на стойност 3 млрд. долара през 2009г., – година и половина след началото на кризата). Например: какво в личния творчески път и търсения на отделния човек или група хора и свързаните с тях институции ни докосва толкова силно като хора и мениджъри, че парите, които отделяме зависят слабо от колебанията в личното ни финансово състояние? Как ни омагьосва съзидателният процес на музикантите, художниците, писателите, актьорите и други хора на изкуството и как стандартните ни очаквания към всички други групи и организации някак не са приложими в тази област (и ние не очакваме да бъдат)? Как и защо именно в областта на културата и изкуствата водещите дарителски очаквания за обществена полза и широк достъп до продуктът, създаден с дарителски средства, успяват да съжителстват хармонично и безпроблемно с бизнес практики (напр. продаване на билети в театри, музеи) и реалното създаване на изключително ограничен, елитен кръг (с някои минимални изключения, трудно е да видим бедни хора сред бляскавия социален кръг, поканен на откриването на новата изложба в Метрополитен, подкрепена изцяло от American Express)? Някои дарителски практики в областта на изкуството и културата отговарят отчасти на вътрешните ми въпроси. Други създават нови. Без допълнителна система и критерии на подбор, а само въз основа на личното си любопитство, ви предлагам един неизчерпателен списък с надеждата, че той ще оправдае времето, отделено за да стигнете до тук.
Плащаме за вас
В ежегодните си усилия да отворят за широката публика едни от най-елитните и скъпи музеи в света, компании като Target, BodyShop, Bank of America и други, осигуряват чрез директно финансиране за музеите, свободен достъп за определено време до всички или до част от техните експозиции. Практиката е интересна и със своята ефективност. Със своите повече и по – масови канали за реклама компаниите всъщност не просто заплащат вместо посетителите, но и информират по-широка целева група – в Target, например, пазаруват хора от повече и по-пъстри социални групи от онези, които получават месечния електронен бюлетин на произволен музей на изкуствата.
Мобилност
В изключителна по своя мащаб и продължителност програма, HSBC, една от водещите световни банки, осигурява възможност за обмен и престой в чужда държава на артисти от различни области и предоставя финансиране на улични и градски проекти, планирани и изпълнени в тази нова среда. В представяне на корпоративната програма за 2009 г. след уверенията, че независимо от кризата, финансирането за сферата няма да намалее, Marah Winn-Moon, Директор „Културно спонсорство“ в HSBC споделя един от най- ясните и понятни обяснения за интереса на компанията в тази област: „Работим с най-различни хора и компании и в може би най-променящата се среда в света. Как бихме могли да разберем всички тях и да им предложим подходящите услуги и подход, ако не разбираме какво ги движи като общество – тяхната културна традиция и техните културни специфики“.
Хората, хората са важни
С безпрецедентни (по мащаб, финансиране и инвестирано време) усилия, фондация Aga Khan и изградената от нея подкрепяща мрежа, издирват, описват и подпомагат развитието на над 1500 ключови личности за традиционната музикална култура в Централна Азия. Това включва и издирването на места от значение за музикалната традиция (която е публично изживяване в тази част на света) и съхраняването на безценно световно наследство, което е изключително ефимерно по своята природа.
Шампиони
С риск да се изложа на сериозна опозиция (но така става, когато терминологията не се коментира от самото начало) ще включа тук и Европейският тур на UEFA Шампионската купа, подкрепен от УниКредит и изпълняван за втора поредна година. Един от най-важните символи на футболната култура (да, истинската купа, а не нейно копие) се транспортира със специален камион и чрез съпровождащите събития става директно достъпна на милиони хора като им доставя изключителна емоция. Покрай последното световно първенство (особено на лично, битово ниво) обсъдихме подробно дали футболът има цивилизационна роля и мненията бяха драматично различни. При всички положения емоцията от директния достъп до Шампионската купа си е събитие със съвсем реално културно и социално значение.
Локално действие, глобални последствия
За много дарители финансирането за културно – историческо наследство се свежда (разумно и разбираемо) до подпомагане на музейни колекции и представяне на предмети и находки с особено значение. В решение, което по интересен начин смесва бизнес логика с лична страст, някои компании поемат сериозната финансова тежест на един цялостен процес, който започва от археологическите проучвания на определен обект и свършва с публичното представяне на находките. Сред многобройните примери са Volswagen (за Троя в днешна Турция), Обединена българска банка (за надгробната могила при с. Караново в България), ГЛОБУЛ (за Мадарския конник в България) и др.
Опитът на Каритас извън България
Специално внимание към младите Проект на Каритас Австрия
Австрийската младежка организация Каритас редовно предлага дейности, предназначени за хората на възраст между 14 и 24 години и ги въвлича в различни дейности. В проектът “Aktion Kilo”, например, младежите убеждават купувачи в супермаркети да закупят определен продукт, който да може да бъде дарен на бежанци, докато пазаруват за себе си. Събраните продукти младежите носят в дом за бежанци, поддържан от Каритас, и там общуват и готвят, заедно с обитателите му.
Подпомагане на нов живот Проект на Каритас Франция реализира т.нар. “Домове за родители”.
Там се настаняват млади двойки, които са психологически и социално уязвими и очакват първото си дете. Идеята е бъдещите родители в риск, да избегнат повторението на това, от което самите те са страдали – малтретиране, насилие, пренебрегване, и да създава нагласи за поемане на отговорност при отглеждане на детето.
Децата с аутизъм намират своето място Проект на Каритас Турция
В Центъра, недалеч от Измир, се предоставя групово и индивидуално обучение за деца с аутизъм до 15 годишна възраст. Центърът работи както с децата, така и с родителите им, които също трябва да бъдат подпомогнати след поставяне на диагнозата на децата. Екипите подготвят индивидуални програми за обучение за всяко едно дете, като и работят за повишаване на квалификацията на персонала. Центърът си сътрудничи с международни организации, които имат отношение към аутизма, за да ползва чуждия опит и проучвания по темата.
А как е у нас Емануил Паташев, ген. директор на Каритас, България
Емануил Паташев работи в КАРИТАС БЪЛГАРИЯ от създаването на организацията през 1993 г .От тогава той е генерален секретар и организира дейността на секретариата. Членува в Управителния съвет на федерацията до 2001г., когато е взето решение генералният секретар да не е член на този орган.
Дарителството за социални каузи и услуги е важно да се разглежда в цялостен контекст. Един от основните въпроси, от които можем да тръгнем е, дали държавата трябва да е реален доставчик на социални услуги или само гарант за качеството на услугата и качествата на юридическите лица, които я извършват. Повечето европейски страни спазват втория модел и функционират в по-голяма или по-малка степен, успешно. Тук държавата много по-трудно делегира тези права и по-трудно дава възможности за доставчиците и целият процес е много по-централизиран. От друга страна – за да се набира дадена каузи средства или да се финансира една услуга, тя може да бъде подкрепена с финансови и нефинансови дарения. Сериозна подкрепа за социалните каузи е доброволческият труд. Предстои и година на доброволеца, 2011 г. Вече има предложения за закон за доброволчеството, но засега той е само желание от страна на гражданския сектор, няма воля от страна на законодателя за регламентиране на процеса. Дарителството е свързано със стимули, и дори те да не са водещи при даден акт, не трябва да се омаловажават. В България можеш да дариш от печалбата си преди облагане, но не и от данъците си. Страната ни стимулира едно за сметка на друго – държавните фондове, например Фонда за лечение на деца, има много по-високи облекчения, отколкото всяка друга кауза. Защо е тази разлика, кое определя значимостта на каузата и какви послания за дарителите дава държавата, остава основен въпрос? Друг проблем е, че няма регламенти за доставчиците на социално услуги, които са гранични до медицинските – мерене на кръвно или превръзка в домашни условия на възрастен. Това е една комплексна услуга – “Домашен помощник”, която ние предоставяме от 8 години. Реално, в медицински аспект, ние сме извън закона.
Дарителството в България е основно в две посоки – свързано с деца с увреждания и в институции или при кризи – хуманитарно. А в страната ни има много друго необходимости – например хората в третата възраст са в много трудна ситуация и за тях не се набират никак лесно средства, нито са приоритет на държавата. Нашите каузи са свързани с мигранти, бежанци, наркомани, жертви на трафик, възрастни и болни хора… По -лесно набираме средства, когато каузата е национална и зад нея застават медии и най-вече, когато кампанията или каузата има лидер, който да я обединява. Църквата, (особено за нас) в този смисъл играе важна роля, независимо дали хората са вярващи или не, обединява ги, създава им чувство за общност. Повечето дарения се набират не от а във църквата, особено в католическия свят.
Приоритетите ни тази година, са свързани с преодоляване на бедността, продиктувани са от Европейската година за борба с бедността и имаме и кампания, която се нарича “Нулева бедност” (http://www.zeropoverty.org/bg).
Всички сме отговорни за извеждането на децата от институциите
Иванка Шалапатова, директор на фондация „За Нашите Деца”
Иванка Шалапатова е директор на фондация „За Нашите Деца” от шест години. Завършила е английска филология. Започва кариерата си в правозащитния детски сектор като асистент в Европейския детски тръст. След това печели конкурса за директор и предприема реформа в британската организация на българско ниво. Фондацията подкрепя държавата в изработването на система за закрила на детето и въвеждането на модерни алтернативи на живота в домовете.
Наскоро един изследователски проект изнесе данни относно високия брой деца от 0-3 годишна възраст, които живеят в институции в Европа. Беше проследен процеса на деинституционализация на тези деца. 19% от децата в домове са върнати обратно в техните семейства или при близки и роднини, 63% са настанени в нови семейства /приемни или осиновителни/ и 18% са били преместени по неудачен начин в нови институции.
От 2000 г. България е в процес на реформа на системата за грижи, като едва от тази година ясно се постави целта всички домове за деца да бъдат закрити до 15 г. И на тяхно място да бъдат създадени нови и съвременни форми на грижа за децата ни.
Както и в други държави, този процес ще бъде успешен единствено, ако не се разчита само на държавните институции и инициативите на местната власт. Страни като Великобритания, Словения, Норвегия, Исландия са успели в това поради подкрепата на общностите. Всеки гражданин и всяка компания могат да бъдат полезни в този процес.
Примери за ролята на филантропията в процеса на деинституционализация има и у нас. Както нашите колеги от Великобритания ни научиха, първата крачка за приемане на даден процес като валиден за едно общество, е доказването на неговата ефективност. Нереалистично е да се очаква държавните институции да приемат множеството идеи и добри практики от други държави автоматично като валидни и за нас и да ги регламентират и финансират веднага. За това най-добър партньор е бизнесът. Той може да подаде ръка в пилотирането на новото и доказването на неговата ефективност.
Така през 2004 г. ние отворихме вратите на първия център за настаняване от семеен тип в Пловдив, който назовахме „Детска къща”.Частна фирма във Великобритания направи цялостната първоначална инвестиция, а в последствие издръжката се пое от нашата държава. По същия начин и българският бизнес ни помага. ОГ тази година фирма “Компас” подкрепя нашата дейност. Така 8% от цената на всеки закупен пастет с марка Compass Junior са предоставени за осигуряването и подпомагането на приемни семейства на изоставени новородени и деца до 3 години. Много граждани също ни подкрепят, дарявайки своето време, средства или материални помощ. Така ние успяваме да намерим алтернативи за децата, които са в риск да попаднат в институции или са вече там от години.
Опитът на WWF
Константин Иванов, ръководител PR и комуникации, WWF България
Опазването на дивата природа не може да се прави само от една организация, била тя и най-голямата в света. В България международната природозащитна организация WWF търси корпоративни партньорства, защото е добре да имаме съмишленици както от бизнеса, така и от други организации, от правителствени агенции, а и от съвсем обикновени хора. Партнираме с компании, които са решили да променят начина, по който правят бизнес.
Опитът ни показва, че това води до сериозни промени в цели сектори. Опазването на природата е важно за все повече фирми, защото няма как да произвеждаш на мъртва планета с изтощени ресурси и погубена среда. На глобално ниво например WWF партнира с Lafarge, един от най-големите производители на цимент в света, който излъчваше и 2% от световните емисии въглероден диоксид. Компанията си постави за цел да намали емисиите си с 10% в рамките на определен период, справи се дори преди да изтече срокът и си постави нови цели.
Примерът на Lafarge беше последван и от негови конкуренти и в крайна сметка това има сериозно отражение върху „климатичния отпечатък” на циментовите компании като цяло. Така Lafarge стана една от компаниите от инициативата Climate Savers на WWF, в която участват още Nokia, HP, IBM и други бизнеси.
По света WWF има подкрепата на 5 милиона доброволци и членове, които подпомагат организацията финансово или с труд в свободното си време. Те са ясен индикатор дали WWF върши добре работата си. В България националната ни петиция за опазването на горите, която ще бъде връчена на премиера и председателя на парламента, е подписана досега от близо 65 хиляди души онлайн и на хартия. Тя съдържа сериозни предложения как да се подобри управлението на българските гори, за да се прекратят незаконните сечи, да се оценят и другите ползи от горите, освен дървесината и да се въведе световно призната горска сертификация.
Като природозащитна организация често критикуваме държавните институции, че не вършат добре работата си или че допускат нарушения, които са в ущърб на цялото общество. Разбира се, едновременно с това работим тясно с тях -например с дирекциите на природните паркове и Изпълнителна агенция по горите, защото много от това, което искаме да променим зависи именно от тях. Опитът ни показва, че ще се спестят много време и нерви, ако държавните институции обсъждат с гражданското общество решенията си, защото често се налага да реагираме в последния момент, за да не допуснем опити за унищожаване на българската природа.
В повечето стари европейски демокрации се обръща по-сериозно внимание на мнението на неправителствените организации още на много по-ранен етап при вземането на решения и формиране на еко политики. Постепенно и в България това се случва, но процесът изисква повече време.
Благотворителност и CSR в медиите през второто полугодие на 2009г.
Журналистическите материали през периода и по темата, която ни интересува, могат да бъдат обособени в три основни групи – благотворителност, корпоративна социална отговорност и спонсорство.
Благотворителността e най-широко застъпена в количественото отношение в сравнение с другите две тематични групи (81% от всички материали). В не малка част от текстовете, журналистите поставят знак за равенство между спонсорство и благотворителност и употребяват понятието като синоним (т.е – не разглеждат спонсорството като бизнес взаимоотношение). На най-голям интерес се радват теми, свързани с дарителство в сферата на социалната политика и здравеопазването (проблемите на хора в неравностойно положение – институции за деца и възрастни, деца, които се нуждаят от лечение, хора с увреждания и др.), следвани от публикации за дарения и инвестиции в сферата на образованието (училища, университети, стипендии, допълнителна квалификация и т.н.) и културата и историческо наследство.
Значителна част от материалите са свързани с възстановяването или изграждането на църкви и храмове, дарения на библиотеки и музеи, читалищна дейност. Най-малко са материалите, отразяващи инвестициите в спорта и екологията.
През периода се наблюдава изравняване между публикациите по темата в регионалната и националната преса. Съотношението практически е приблизително еднакво, с лек превес за националните печатни издания. Регионалният печат обръща по-голямо внимание на дори по-скромни като мащаб събития, но за сметка на това, осъществени на местно ниво.
Най-обичайният начин, по който медиите отразяват информацията, са кратките новини. Малка част от публикациите – едва 4%, са анализи и коментари. Същото се констатира и по отношение на интервютата и портретните материали. Задълбочените материали по темата, с позиция и коментар (в това число и интервюта) представляват заедно 7% от общия обем материали.
Отношение. Най- висок процент от материалите са с неутрален характер, а с положително отношение към темата са 18% от тях. Тези, в които е заявено отрицателно отношение към темата или към проблема, са едва 4%, и обичайно са свързани с проследяване на скандали в дарителството (напр. „случая Горсов” и единични статии, отразяващи обществения отзвук от решенията на съда, материалите за злоупотреба с благотворителността, както и информации за кражба на дарения, серията публикации за неоползотворени 24 млн. лв. от Фонда за лечение на деца и одита на Сметната палата и др.)
Корпоративната социална отговорност. Анализът на наблюдавания период отчита провокиран траен медиен интерес към открояващи се корпоративни социални програми. Материалите, които отразяват корпоративната социална отговорност, са 8% от общия обем. В основната част от публикациите, медиите посочват имената на компаниите, цитират точните имена на техните програми и инициативите, както сферите и областите, в които влагат усилия по отношение на корпоративната социална отговорност. По-скоро са изключения кратките информации, в които се съобщава за инициативата или кампанията, без да се посочва компанията, която я подкрепя. При отразяването на темата за социалната отговорност на бизнеса не е регистриран нито един материал с негативен тон. През периода ноември – декември публикациите на тема “Корпоративна социална отговорност” са най-много, защото тогава има и най-много събития, свързани с тази област. Медията с най-висок брой публикации по темата е „Пари” (категорично заема първото място с 26 публикации и има собствен конкурс за Корпоративна социална отговорност). „Стандарт” „Труд” и ” „24 часа” също имат повече публикации в сравнение с предишния период. В първата петица е и “Капитал”, който макар и с 9 публикации (тъй като е седмично издание), се отличава сред медиите със сериозно и по-аналитично отношение към темата. Dir.bg като един от лидерите сред българските интернет – портали, следи информационния поток и също произвежда много новини, но основно, създадени от други медии. Все повече месечни списания започват да обръщат внимание на темата благотворителност и CSR.
Акценти. Акцент, който присъства по-осезаемо в медиите, е партньорствата между НПО и бизнеса в благотворителните инициативи, като в материалите се съобщават имена на компании, както и имената на благотворителните им кампании.
Остава видима тенденция медиите да са чувствителни към призиви от типа „Зов за помощ”, които апелират към събиране на средства за тежко болни деца и възрастни, без финансова възможност да се лекуват със собствени средства. Все така категорично в медийното пространството присъстват теми, свързани със злоупотреби и скандали в дарителството. Затвърждава се тенденцията да се отразяват усилията на различни сектори (НПО, частни лица, местна власт, бизнес, институции ) за постигане на обществени каузи.
Спада делът на публикациите за дарения и инициативи, подкрепени от партии и политици. В сравнение с първите 6 месеца те представляват едва 2% спрямо 8% за първия период от годината. Това може да се обясни с отминаването на предизборните кампании и свързаните с тях публични събития, насочени към провокиране на симпатии чрез благотворителност.
Все по-често се отразяват инициативи на частни дарители.
Има засилен медиен интерес към различни законодателни промени или възможности за такива, които биха улеснили средата за дарителство в страната (напр. възможността за отпадане на ДДС върху благотворителните смс-и).
Въпреки единичните публикации, се откроява един нов поглед към темата благотворителност, а именно дарението на органи от близките на починали. В коментарните и аналитични текстове не липсва и критичен тон към едни или други неизпълнени ангажименти на държавата и опита да се прехвърлят институционални отговорности върху отделни дарители или бизнеса.
Анализът е по поръчка на Български дарителски форум. Изготвен е от Intelday Solutions и представя медийния интерес и нагласи към фактите и тенденциите в дарителството за периода юли – декември 2009г.
Нагласи към благотворителността и начините, по които тя се случва.
Сравнително проучване за страните от Централна и Източна Европа (България, Чехия, Унгария, Словакия и Полша)
Програма за развитие на корпоративното дарителство в страните от Централна и Източна Европа – CEENERGI, в партньорство с Български дарителски форум направиха социологическо проучване за нагласите към благотворителността на гражданите от съответните държави. Данните са от октомври 2009 г. Резултатите показват, че 52,4% от българите са дарявали на човек в нужда през последната година. Най-предпочитаният начин за дарение е чрез смс – 42,8% от хората са избрали да дарят по този начин, а най-малко предпочитаният – чрез банков превод, него са използвали едва 4,8%. Сред по-често избираните начини за дарение са и даренията в кутии за различни каузи. Наред със смс-ите, предпочитан начин за дарения остават жестовете в дрехи, храна, книги, други стоки. Анкетираните все още не проявяват интерес към купуването на билети и куверти за благотворително събитие – (правят го едва 7,9% от българите). Сравнително непопулярни като обект на дарителски интерес остават доброволчески организации, читалища, граждански инициативи.
Голям процент от хората (90,2%) признават, че не са се включвали и в доброволчески инициативи, организирани от компанията, където работят. Резултатите показват и нагласите на българите към социалната дейност на компании. 47,4 % от запитаните смятат, че компаниите, които инвестират в обществено значими каузи, го правят, за да популяризират името си. 37, 8% от хората вярват, че компаниите наистина искат да помогнат на нуждаещите се. Маркетингът, свързан с кауза набира скорост – 33,6% от гражданите биха избрали продукт, който е обвързан с дадена кауза, дори и ако цената му е по-висока от тази на останалите продукти от същия тип.
Най-щедри като финансови дарения и в стоки се оказват поляците (50,1% са дарили в пари и 25,1% от анкетираните – в материали), а най-неотзивчиви към това – унгарците (в пари са дарили 28,4%, а в материали – 14,9% от запитаните), които пък за сметка на това са склонни най-често да участват в доброволчески акции в сравнение с гражданите на останалите страни в проучването (9,1%).
Във всички страни, където е правено изследването, хората твърдят, че бизнесът не подкрепя достатъчно социални каузи, но при чехите е най-висок процентът (30,2%) на тези, които все пак смятат, че бизнесът по-скоро достатъчно активно подкрепя социални инициативи и кампании.