Людмил Каравасилев, Мениджър “Връзки с обществеността и спонсорство” ОББ.

С реализираните културни проекти ОББ си запази едно собствено пространство в публичния живот и в съзнанието на хората.

Людмил Каравасилев, ОББ

Людмил Каравасилев е завършил Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Климент Охридски”. Специализира в Iowa State University, САЩ, в областта на връзките с обществеността. Работи в ОББ от 1998 г. – първо като рекламен и маркетинг мениджър. В момента е Мениджър “Връзки с обществеността и спонсорство”. Отговаря за дарителската и спонсорска дейност на банката.

Културните проекти не са сред топ каузите на дарителите в България. Защо ОББ подкрепя именно каузи, свързани с култура и културно-историческо наследство? Как се насочихте към тази сфера?

Културно-историческите проекти са значима част от нашата спонсорска и дарителска програма. Донякъде на шега мога да кажа, че усилията ни отговарят на античния принцип – “Здрав дух в здраво тяло”, т.е. ОББ подкрепя или създава обществени инициативи както в областта на духовната сфера, така и на физическото развитие и спорта. Банката традиционно инвестира в значими проекти в областта на културата, изкуството, българският спорт, детското физическо възпитание и др. Целта ни е да подкрепяме, както национално значими инициативи, така и начинания, важни за малките общности, в които оперираме – местни празници на изкуствата, локални проекти, подкрепящи живота на общността, от който ОББ представлява някаква част. Нееднократно съм казвал, че е световна тенденция, корпорациите да имат значителен принос във финансиране на социално значими проекти, по простата причина, че държавната администрация и местните власти не могат сами да се справят с посрещането на нуждите на голям брой разнообразни групи и общности. Нашата визия е да подкрепяме културно-историческото наследство не на последно място и защото в името ни се съдържа и думата „българска” – защото ние си оставаме българска банка, въпреки принадлежността ни към международна финансова групировка. В това отношение не сме единствените – много банки в Централна и Източна Европа – в Полша и Чехия, а и в България имат ангажимент към културата и историята, въпреки че са част от международни финансови структури.

Как решавате каква идея да подкрепите?

Планирането и реализацията на проектите са дело на екип „Връзки с обществеността и спонсорство”, на база на писана стратегия. В избора на проектите мнение взимат и конкретни лица от отдели на банката, които имат пряко отношение към присъствието й в публичната сфера – изпълнително ръководство, колеги от маркетинга, управление на клонова мрежа и други. В програмата ни има традиционни спонсорства, които присъстват заради националната си значимост, други спонсорства или дарителски инициативи, които са продиктувани от специфичните нужди на местата, в които присъстваме и нови такива, които отговарят на разбирането на банката, че българската духовност има нужда от подкрепа – последните, поне за мен, са най-интересни – в тях ние като институция можем най-добре да изразим съпричастността си към запазване на българската идентичност.

Кои са актуалните проекти, в които сега инвестирате?

През месец юни стартира изложбата на пешеходния мост до НДК – „Златна Тракия – изображения на божества, хора и животни”. Подборът е на професор Валерия Фол, а фотографиите – на Николай Генов. ОББ дари на Столична община и 30-те пана, на които са разположени фотографиите, за да превърне място в една постоянна галерия на открито. Намирам го за удачен пример, как една частна организация подкрепя местната власт в усилията й да генерира нови културни продукти в полза на общността. Благодарен съм на госпожа Фандъкова и Културна дирекция, че се обърнаха точно към ОББ в търсене на подкрепа.

Отново през юни бе открит и археологическият комплекс „Колесница и гробница на тракийски аристократ от I в. пр. Хр.” на Източната могила, до село Караново, Новозагорско. Сега пътуващите към Черноморието ще могат да видят консервираната четириколка на знатния тракиец – с колелата, уникалните апликации, скелетите на конете и любимото куче на владетеля. Очакваме и резултатите от реставрацията на намерените през 2010 година предмети в гробницата. Ще е добра вест, ако се докаже, че погребението е на последния цар на одрисите Реметалк III. Надявам се скоро да покажем и на широката публика уникалните сребърни чаши с изображения на бог Ерос, както и реставрираните комплекти оръжия и дарове. Факт е, че благодарение на нашите усилията и на усилията на нашите партньори –Сдружение „Културни проекти” и Община Нова Загора превърнахме обекта в национално значим. Наскоро там снимаше японска телевизия, която постави тези находки наред с Кабиле, Старосел, Перперикон и Свещари.

На финала сме и в подготовката за изложбата „Златната колесница на траките” – с възстановка на колесницата на тракийски аристократ. През 2009 година ОББ финансира реставрацията и консервацията на тази колесница открита през 70-те години край Караново. През септември 2009 година показахме уникалната апликация от тази колесница в един от софийските молове, с което дадохме възможност българските граждани да се срещнат с българското културно-историческо наследство, извън стените на музеите, поднесено по един адекватен на съвременната действителност начин.

Предстои стартът на експедиция „Преоткрий България 2010”, финансирана от проекта на ОББ „Български столици, твърдини и светини”, по време на която мобилна група от журналисти и фотографи, със съдействието на български историци и археолози, ще генерира поредица от материали за немного известни археологически и исторически паметници. Начинанието е в партньорство със София Ауто и други компании.

Извън археологията предстоят Празници на изкуствата „Аполония”, театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, които традиционно подкрепяме. Те бяха предхождани от фестивалите „Мартенски музикални дни” в Русе и „Варненско лято”.

Кое е специфичното при реализирането им? А в комуникацията им?

Специфичното при реализацията е да установим, как едно начинание може да е полезно не просто за имиджа на банката, а за цялата общност. Не разглеждаме един проект просто като носител на логото на ОББ. Примерите ги имаме – колесницата в Караново се превърна в реална възможност Община Нова Загора да получи финансиране по европейски програми. Това нямаше да е възможно без подкрепата на ОББ и изграденото почти от нула с наша помощ. Специфичното е в познаването на нуждите на учения и археолога, за да подкрепим усилията му, да осигурим перспектива неговото откритие да стане видимо в публичното пространство, да носи полза за общността, а самият той да получи нужното признание. Естествено, държим, да се знае за нашия принос.

Точно тук на дневен ред излиза въпроса за комуникацията. Нашите усилия през 2010 г. се радват на голяма популярност. Като човек занимаващ се с корпоративните комуникации съм доволен от постигнатото медийно покритие. Смятам, че с реализираните проекти ОББ си запази едно собствено пространство в публичния живот и в съзнанието на хората. Медиите научиха кои сме – вярвам, че оцениха и нашите усилия – че подкрепяме или създаваме стойностни начинания. Вече почти не се притесняват да цитират името на банката. Разбирам ограниченията, които някои редакции или електронни медии налагат – те са плод на сериозни правила, които ограничават корпоративното влияние и субективните предпочитания на журналиста. От друга страна смятам, че щом една корпорация като гражданин на обществото, дава значим принос за това общество, генерира стойностна новина, то нейното име може да бъде спокойно цитирано. Защото ако ОББ не бе финансирала разкопките в Караново и после не се бе погрижила за тяхната реставрация и консервация, щяхме да имаме новина от типа „Иманяри изкопават колесница под носа на археолозите” вместо „Банка спасява уникална четириколка”, например.

Културните проекти сякаш са по-атрактивни и по-лесно ли намират път към медиите – какви са вашите впечатления?

Всъщност най-атрактивни за българските медии са спортните проекти – спонсорства или дарения. Спортните журналисти генерират повече информация за подобни начинания, отколкото колегите им от други ресори – култура, образование и други. В това отношение положителна роля са изиграли всички усилия на спортния маркетинг, за да убеди, под една или друга форма, медиите, че е добре да се пише и показва спорт. Забелязал съм го от личен опит.

Културно – историческите проекти понякога са по-атрактивни, ако някой археолог извади злато пред камерите. За щастие, в България злато има и скоро няма да свърши. Много често обаче журналистите не забелязват други открития, които са изключително важни и са с по-голяма стойност от златото. Понякога, и една проста, недопечена тухла от тракийска гробница има по-силно въздействие от злато. Видях една такава в Караново – плоска като плоча, тухла от римски тип. Била е току що оформена в калъп, преди около 2000 години, когато върху нея е стъпила козичка. Отпечатък от крака на животното изглежда като току що направен – един знак от вековете, достигнал до нас. Като онзи малък букет изсъхнали цветя, който археологът Картър намерил върху саркофага на Тутанкамон – може би оставен от съпругата на мъртвия фараон.

В публичното пространство на българската история и археология има група от обаятелни, умеещи да говорят с медиите историци и археолози. Те могат да имат неоценим принос за обществената разгласа на вашия проект – без съмнение, работейки с тях, хората ще научат името на вашата компания. За съжаление, много от най-добрите ни археолози не са от този тип и има какво да научат от такива историци – комуникатори. Добре е за техните проекти и за тяхното финансиране. Работили сме и с двата типа професионалисти. Не можем да очаквам от всеки археолог да има необходимата за медиите харизма. Предпочитаме обаче неговият професионализъм да е водещ. Стараем се медийните хора да видят това –харизмата на истинската наука.

Как намирате партньори за културните проекти, които подкрепяте?

Партньорите за нашите проекти са различни. Сега започваме един със София Ауто и Булфото. Едните дават кола, вторите фотографска експертиза, а ние – ноу-хау и финанси. Така, до края на годината българската публика ще може да види над 40 исторически обекта, малко известни или разположени на трудно достъпни места. Партньори са и медиите. Вече от 2 години работим със списание „Осем” по наши общи инициативи. Партньори са общините, с които работим или фирмите, които каним да изпълняват някои проекти, като заслона на карановската колесница, например. Много често такива компании са готови на отстъпки, за да покажат някаква съпричастност към проекта. Важно е да имаш и добри партньори от неправителствения сектор. Ние работим добре с подобни организации, като Сдружение „Културни проекти”, арт фондации и други. Неправителствените организации са добър партньор, защото осигуряват свободни валенции – да партнираш с друга компания, с местните власти, с определени групи. Тя най-често е свързващото, обединяващото звено. Иначе и нашите средства не биха стигнали да се справяме сами, а и по-трудно ще сключим договор за сътрудничество с друг търговски субект с предмет опазване на културно-историческо наследство. Търговските партньорства са, за да са генерират печалби, а социалните – за да се създава качествен интелектуален продукт, в полза на обществото. Второто е невъзможно без посредничеството на неправителствения сектор.

---

Андреас Майерхофер, Главен изпълнителен директор на М-Тел

Компанията ни допринася за развитието на обществото и ценностите му

Андреас Майерхофер започва своята кариера в Telekom Austria AG през 1994 г. Там работи основно по стартиращите проекти на mobilkom austria, а от 1999 г. е отговорен за отдел Обслужване на клиенти в mobilkom austria. През юни 2004 г. той се присъединява към управителния екип на словенския оператор Si.mobil като главен директор, отговорен за областта на маркетинга, а през август 2006 година става главен изпълнителен директор на компанията. През май 2007 г. Андреас Майерхофер става главен маркетинг директор на Мобилтел. От 1 юли 2009 г. поема поста главен изпълнителен директор на компанията.

Дългосрочната политика на М-Тел е да подкрепя значими социални проекти. Защо се насочихте към социалната сфера и как избрахте конкретните области и социалните групи, които да подкрепите?

А.М.: Ангажирани сме с подкрепата и реализирането на инициативи и проекти в три основни посоки – развитие на обществото, отговорност към служителите и опазване на околната среда. Избрахме именно тази стратегия, защото тя включва трите основни направления в социалната отговорност не само на местно, но и на световно ниво. Наш фокус са хората, които имат нужда от подкрепа – морална или финансова, които за съжаление все още не се вписват в българското общество като равноправни негови граждани по една или друга причина, тези, които са различни, но се стремят към равенството. И не на последно място – тези групи от българското общество, на които държавата все още е длъжна. Но най-важното е това, което и вие подчертахе във вашия въпрос -фактът, че политиката ни в областта на социалната отговорност е дългосрочна и последователна.

Вече няколко години инвестирате в социални сфери, които вече изброихте. Имате ли наблюдения дали се променят обществените нагласи към каузите, които подкрепяте и популяризирате?

А.М.: Проведохме проучване за нагласите на хората към дарителството като цяло. Те показаха, че все повече хора даряват лични средства за най-различни социални каузи. В сравнение с предходни години, броят на индивидуалните дарители е нараснал с близо 10 , а най-предпочитаният начин за дарения е чрез sms. Това е пример за влиянието на мобилните комуникации в нашия живот, за това как те променят нагласите ни, улеснявайки ни не само в ежедневието, но и в постигането на личните ни цели и мисии. Ще споделя още един факт от това изследване – близо 45 от хората, взели участие в проучването, разпознават М-Тел като най-голям дарител в България. Това ме радва, защото е знак, че правим нещата както трябва – прозрачно и открито. Колкото до обществената подкрепа на каузите, зад които застава М-Тел, мисля, че това е въпрос на ценностна система. От няколко години се опитваме да привлечем клиенти и партньори към проектите, които подкрепяме, защото вярваме, че имаме съмишленици. Един от начините е краткият номер 1788, на който всеки наш клиент би могъл да изпрати допълнителна помощ за петте социални проекта, които М-Тел поддържа години наред. Знак за нашата съпричастност към подкрепата на клиентите е решението ни да удвояваме сумата за всеки изпратен SMS. Така, към редовната финансова и логистична подкрепа, която оказваме, добавяме още една – подкрепата на обществото. Търсим много и разнообразни начини да популяризираме каузите на петте проекта, обединени в кампанията 1788. Радвам се, че има медии, които също застават зад идеята, например БТВ и външната им продукция „Такъв е животът”, които сами поискаха да разкажат за трудностите и победите на хората от проектите на М-Тел. След края на предаването броят на SMS-те, дарени на 1788 достигна до 31 000.

През 2010 г. М-Тел Грант насърчава езиковата и социална грамотност сред българите. Защо избрахте тази насока?

А.М.: През 2010 г.допълваме социално-отговорната философия на М-Тел с акцент върху образованието и с различни инициативи в тази посока. Така отговаряме на световните тенденции, извеждащи на преден план темата за обучение през целия живот. И тъй като ни се иска да обхванем максимален брой аспекти от тази сфера, а също така и да работим в посока промяна на нагласите, смятам че именно грантовата програма е най-успешният начин това да се случи. Мисля, че в технологичното време, в което живеем, всеки трябва да отдава значимото на своя език и трябва да съумеем да съхраним грамотността. В синхрон с тазгодишния образователен акцент в сферата на социалната отговорност, провеждаме още една образователна кампания – „Бъди грамотен”, която се осъществява съвместно с образователния портал „Академика БГ”. Тя цели да поощри доброто владеене на български език и се провежда в училищата из страната. Ние разширихме инициативата, като я направихме достъпна не само за учениците, но и за възрастните. „Пренесохме” класната стая навън – така на три места в столицата, всеки желаещ да провери знанията си по български език, можеше да направи това абсолютно безплатно.

Доколко компанията ви намира съмишленици за социалната си активност от страна на служители и клиентите ви? Подкрепят ли ви?

А.М.: Все по-голямата бройка на sms-ите, които получаваме на 1788, интересът и множеството запитвания след края на сезона в „Такъв е животът”, който отразяваше нашите проекти, повишаването на спонтанната разпознаваемост на М-Тел като най-социално отговорната компания в страната, са достатъчно красноречиви и не се нуждаят от допълнителен коментар. Служителите ни традиционно участват активно в доброволчески труд, с който подпомагат институции и обекти от национална значимост, дарителство по ведомост за различни социални каузи, отделяйки от месечното си възнаграждение в подкрепа на социално уязвими групи, националните кръводарителски и анти-СПИН кампании.

Защо в част от инициативите си работите в партньорство с неправителствена организация (конкретно ФПББ) и какви са предимствата на подобно сътрудничество?

А.М.: С фондация Помощ за благотворителността в България работим вече няколко години. Смятам, че за да бъде наистина ефективна работата ни в тази сфера, тя трябва да се осъществява с помощта на професионалисти, които работят от години в тази област и знаят най-добре кои социални сфери се нуждаят най-много от подкрепата на бизнеса в България, както и могат да дадат ценни насоки за по-ефективното осъществяване на всяка една кампания или проект. Затова и продължаваме да работим с ФПББ –доверяваме се на тяхната професионална преценка и я адаптираме към политиката на нашата компания.

---

Мая Георгиева, Член на Управителния съвет и Изпълнителен директор на ПИБ

В ПИБ продължаваме традицията да подкрепяме деца, лишени от родителски грижи.

Г-жа Георгиева е магистър по макроикономика от Висшия икономически институт (сега Университет за национално и световно стопанство) в София. Специализирала е международни плащания към Международния валутен фонд и има следдипломна квалификация от Българския научно-технически съюз. През 2001 г. е избрана за „Банкер на годината” от българския финансов седмичник „Банкер”. Наред с позицията си в банката, г-жа Георгиева е председател на Надзорния съвет на CaSys International, Република Македония, председател на Съвета на директорите на „Дайнърс клуб България“ АД и член на УС на Първа инвестиционна банка – Албания.

Г-жо Георгиева, какви са актуалните проекти на ПИБ, свързани с деца от институциите?

М.Г.: Първа инвестиционна банка утвърди традицията ежегодно да реализира социални проекти, насочени към децата, лишени от родителски грижи и настанени в институции. Вече сме одобрили проекти на неправителствени организации, които ще финансираме през 2010 г. С осъществяването им ще подпомогнем близо 170 деца в неравностойно положение. Дейностите в проектите за тaзи година най-общо предвиждат практически обучения на децата за придобиване на професионална квалификация и ориентация. Ще осигурим почасова заетост на заинтересованите деца, арт терапии и др.

Избраните проекти изцяло съответстват на приоритетите на Фонд „Социална отговорност на ПИБ” за 2010 г., насочени към ресоциализация и професионална квалификация на децата от институциите, на които предстои да напуснат домовете и да започнат самостоятелен живот. Пред тях стоят фундаментални по значимостта си въпроси за професионалната им ориентация, личностното им развитие и житейска реализацията.

Защо избрахте да инвестирате точно в тази сфера?

М.Г: За мен лично, тази тема е особено важна. Изпитвам вътрешна необходимост да помогна на деца, които не са имали щастието да бъдат отгледани от родителите си и са били лишени от ласки, внимание и подкрепа. Радвам се, че колегите в ПИБ споделят желанието ми да работя по проекти, насочени към решаване на проблемите им. От 2004 година ПИБ провежда системна политика за преодоляване на болезнени социални проблеми, като финансира проекти, чиито дейности са насочени към разрешаването им. Като напълно българска банка, ПИБ винаги подкрепя и обществено значими инициативи, свързани със спорта, културата и здравеопазването. За по-голяма прозрачност администрираме проектите си чрез Фонд „Социална отговорност на ПИБ”, който се управлява съвместно от банката и Фондация „Работилница за граждански инициативи”. Стремим се да посрещнем конкретните нужди на децата, като отделяме специално внимание на полезни за тях дейности, които в последствие ще им помогнат при намиране на работа. Във връзка с това организираме за тях обучения и професионални курсове за придобиване на квалификации.

За нас удовлетворението е много голямо, тъй като успяваме да помогнем на деца, които имат идеи за бъдещето си и искат да се развиват. Трябва да се знае, че сред тях има изключително талантливи и надарени личности – важно е да им се подаде ръка. Щастлива съм, че ПИБ успява да направи живота на част от тях по-добър.

Какво бихте посъветвали други компании, които искат да насочат усилията си в подобна посока?

М.Г: Универсална формула за успех при осъщестяването на социални проекти няма. Още повече при проекти, насочени към деца. Най-напред сред менджмънта на компанията трябва да има вътрешна убеденост за необходимостта от социалните дейности, която да срещне съпричастност и от страна на служителите. В подобен процес от ключово значение са постоянството, планираните дейности и визията за цялостна политика. При нас в ПИБ това са факторите, които определят постигнатия успех в подкрепа на децата, лишени от родителски грижи. Кампанийната работа не би постигнала много голям ефект, въпреки че наличието на кампании за благотворителност, дори и инцидентни, винаги са нещо положително.

Какви резултати постигнахте чрез програмите си от 2004г, когато стартира фонд “Социална отговорност на ПИБ”, досега?

М.Г: Когато една компания упорито следва последователна политика, в която и да е сфера, тя неминуемо ще има положителни резултати. От 2004 г. насам Първа инвестиционна банка инвестира над 200 000 лв. за развитие на умения за самостоятелен живот на децата, лишени от родителски грижи. До момента сме дарили над 3 400 000 лв. в подкрепа и на други обществени инициативи – спорт, култура и здравеопазване.

Като признание за всички усилия през годините за осъществяване на социално значими проекти от една страна и от друга – за популяризиране на ключовата роля на отговорността пред обществото, през 2009 г. бяхме отличени с три награди за благотворителност. През 2009 г. Българският дарителски форум и Клубът на корпоративните дарители ни отличиха с приза „Най-щедра компания” на годината.

В социалните си проекти ПИБ си партнира с ФРГИ. Какво дава едно подобно партньорство и защо е ценно за вас?

М.Г: Да, от пет години, при провеждане на социалната ни политика ние си партнираме с Фондация “Работилница за граждански инициативи”. ПИБ е първата компания в България, която работи с неправителствена организация и разпределя средствата от дарителската си програма на проектен принцип. Смятаме, че този принцип е добър, защото осигурява прозрачност на процеса по изпълнение на проектите. Затова ще продължим партньорството си с ФРГИ и в бъдеще.

---

Любомир Попйорданов, управител на “Одисея-Ин”

Българското село, природа и традиции – това е продуктът с бъдеще в туризма, Любомир Попйорданов, управител на “Одисея-Ин”.

Любомир Попйорданов е завършил Френска езикова гимназия в София и Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е като журналист, симултанен преводач, преводач на художествена литература, фотограф. Занимава се с пътешествия, планини и катерене. През 1990 г. създава една от първите частни туропраторски агенции –“Одисея-Ин” ООД, с която прокарва пътя на приключенския, алтернативния и отговорния туризъм в България. Компанията е носител на 5 национални награди за корпоративно дарителство и зелен маркетинг. Собственик е още на “Зиг-Заг холидейз”, магазини „Стената” и е председател на УС на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ).

Какво представлява Форумът “Зелени дни”?

Л.П: “Зелени дни” са проект на Българска асоциация по алтернативен туризъм (БААТ) и “Одисея-Ин”, подкрепен от Френския Институт и Столична община. Идеята е да съберем на едно място, на колективен тиймбилдинг, природощадящите бизнеси и техните фенове, като се надяваме това да произведе ефекта на снежната топка. Същевременно ни се иска това да промотира в самото сърце на София идеята за устойчивия и отговорния туризъм. Като съпътстващи събития към инициативата организираме и изложение, френско-българска конференция за отговорния туризъм, зелено кино и фотоизложби, състезания за деца и възрастни с еконасоченост. Представяме биопродукти, екипировка, зелени маршрути, граждански инициативи и т.н

Защо организирате този форум и какви са целите му?

Л.П: Българският туризъм е в идейна криза повече от 20 години. Реална е опасността секторът да не излезе от кризата, ако не се решат въпросите, свързани с визията му, ако не се отвори към новите идеи и технологии, ако не стане отговорен, ако не се замисли за зеления отпечатък. Българското село, пейзаж, природа, кулинарни традиции и гостоприемство – това е продуктът, който има бъдеще. Искаме да предизвикаме от една страна институциите, и от друга страна предприемаческата общност, да потърсят по-далечен хоризонт. Едно мощно присъствие в центъра на София на отговорния към природата бизнес, би било важен сигнал и същевременно предизвикателство към политиците, които имат принципно съгласие, че екологичната тема е много важна, но не предприемат реални действия и не полагат конкретни политически усилия по отношение на природощадящия бизнес (например няма преференции за производители на екогорива, или за инвеститори на енергоспестявящи сгради).

Какво би била практическата полза от един подобен форум? Ще предложите ли някакви реални инициативи, в които гражданите и бизнеса да се включат?

Л.П.: Надявам се Форумът да предизвика всички -потребители, производители, дистрибутори, търговци, а и институциите към действия в полза на природата. Ще има и възможности за дискусии, както и за записване в различни доброволчески инициативи. Столична община разглежда месец април като месец за чиста София, а нашият форум “Зелени дни” ще предложи акция за почистване на реката в Южния парк.

Какви са трудностите пред компании, които инвестират в сфери, свързани с екология и алтернативен туризъм?

Л.П: Липсва институционална подкрепа и капацитет да се отговори на желанието на гражданското общество да промени към по-добро околната среда. Факт е, че дори в рамките на Дарителския Форум, се констатира слаб интерес към екологията. В някои случаи корпоративната политика е парадоксална – една компания може да показва щедрост към социални каузи и същевременно да подпомага бизнеси и дейности, накърняващи обществения интерес и съсипващи природата.

Какви са проблемите пред коалицията “За да остане природа в България”, в която и вие участвате? Как може тя да стане по-публична и по-ясно да комуникира своите каузи, за да стигат те до гражданите?

Л.П: Коалицията има нужда от време, за да помъдрее. Финансовите инструменти са много ограничени, обществото ни е в криза, а хората имат реални проблеми в ежедневието. Коалицията извършва дейност от огромен обществен интерес и следва да й бъде предложена институционална подкрепа. Това е един полезен коректив и на политиките в държавата и на инвеститорите.

---

Уляна Пръмова – генерален директор на БНТ

Уляна Пръмова е генерален директор на БНТ от 2004 г. Била е водещ на информационните емисии “Днес” по Втора програма на БНТ и “23 часа” по Канал 1. Изпълнявала е длъжността отговорен редактор на “По света и у нас” и Директор на Новините в БНТ. Работила е като кореспондент на БНТ и БНР в Женева и Виена. Три години е оглавявала отдел “Вътрешна политика” на вестник “Континент”. Преди да стане управляващ директор на ВВТ Уляна Пръмова е главен редактор на програма “Новини” в телевизия “Ден”. Завършила е Френската гимназия в София и италианска филология в Софийския университет, учила е гръцка филология в държавния университет в Атина.

Как смятате, трябва ли благотворителността да търси публични канали, за да се популяризира като практика и жестове или по-скоро трябва да остане дискретна и анонимна?

У.П.: Благотворителността е достойна дейност и е добре тя да бъде популяризирана. Най-важното е да са ясни и прозрачни благотворителните действия, дарителите и резултатите. Също така е задължително всяка кампания да завършва с ясен отчет за дейността и постигнатите цели, които с помощта на медиите да достигнат до дарителите.

Отразяват ли медиите, и в частност БНТ, системно благотворителни инициативи и как правят избор какво да присъства в ефира им?

У.П.: БНТ има традиции в отразяването на благотворителни кампании и застава зад мащабни и значими проекти, като не само ги отразява, но и се включва активно и в организацията им. Такъв пример е кампанията „Българската Коледа”. Миналата година БНТ в продължение на месеци показа и разработи стотици репортажи, излъчи призивен клип, включи се и в концерта на 25 декември. В него взеха участие не само популярни музиканти, но и водещи от БНТ. Сумата, набрана по време на концерта, надвиши половин милион лева.

Доколко присъствието на теми, свързани с дарителството, благотворителността и социалната отговорност е част от редакционната политика и до колко – избор на редакторите и журналистите от вашата медия?

У.П.: Като обществена медия БНТ винаги ще подкрепя благотворителността, при условие, че тя е ясна и прозрачна. БНТ спазва закона и не отразява събития и кампании, в които може да има скрита реклама. Би било добре Законът да се променя и либерализира така, че да се стимулира дарителството в България, за да е в помощ на нуждаещите се.

Отразява ли БНТ по-дългосрочни и обществено значими инициативи на компании и ако не – какви са причините? В какъв случай бихте го правили като медия?

У.П.: БНТ отразява и подкрепя мащабни, обществено значими проекти и инициативи, свързани с благотворителност. Те могат да бъдат дългосрочни или при възникнала спешна нужда краткосрочни дарителски кампании. Такъв пример е нуждата от бърза реакция при трагедията в Хаити. БНТ беше първата медия, която реагира светкавично. БНТ излъчи концерта на МТV, в който събраната сума бе рекордна за такъв вид събития, подкрепи кампанията на БЧК като излъчи призивен клип, чрез много предавания в програмата си се обърна към своите зрители да помогнат на нуждаещите се.

Все повече медии напоследък инициират сами благотворителни кампании. Какво е вашето обяснение за подобна активност и от какви партньори се нуждае медията, когато организира такава инициатива?

У.П.: Похвално е да има активност и инициативност, но трябва да има ясни цели и добра организация. Тогава резултатите са добри. Всеки, който организира благотворителност, има нужда от сериозни партньори в лицето на институциите и медиите и най-вече – от сериозна, ясна и прозрачна кауза, около която всички да се обединят.

---

Левон Хампарцумян, Председател на УС и Главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк

Даваме подкрепа по ненатрапчив начин

През декември УниКредит Булбанк подписа Споразумение за финансиране и дългосрочно партньорство с УНИЦЕФ, с което банката се ангажира да подкрепи проекта за приемна грижа за български деца „Приеми ме” с 50 хил. лв.

Тези средства, първоначално предвидени за традиционните рекламни сувенири (календари, тефтери и др.), които банката подарява на свои партньори и клиенти, ще бъдат инвестирани в осигуряването на шанс на повече деца да имат истински семейства, вместо да живеят в институции.

За социалната отговорност и партньорствата в тази сфера, които банката реализира, разговаряме с главния изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян.

Защо УниКредит Булбанк следва политика на социална отговорност към обществото?

Л.Х.: Банката е достатъчно голяма институция с много важна роля в реалната икономика на страната и във финансовия сектор. Напълно естествено, ние имаме интерес обществото да се модернизира и да бъде подредено по един по-добър начин.

Как избирате каузите, които да подкрепите?

Л.Х.: За една част от каузите получаваме предложения. Останалата част от тях откриваме самите ние поради интереса ни към определени проекти. Донякъде това става на конкурентна основа – събираме се и обсъждаме каузите, защото не можем да подкрепим всичко, за което ни молят или на което се натъкваме. Избираме тези каузи, които са в рамките на нашите възможности и в рамките на нашето разбиране за социална отговорност.

Какви са ползите за компанията, които носи дейността й в полза на обществото?

Л.Х.: Няма директни ползи за компанията. Когато даваме подкрепата си за определен проект или кауза, се опитваме това да става по един ненатрапчив начин. Същевременно, се стремим дейността ни в полза на обществото да е достатъчно видима – не, за да покажем какво правим, а за да стимулираме други като нас да правят същото.

Как избирате партньорите, с които работите и какви са предимствата, когато си партнирате с фондации?

Л.Х.: Ние сме задължени да имаме партньори, от гледна точка на това, че нямаме капацитета професионално да управляваме тези програми, процеси или проекти в полза на обществото. Такива партньори са неправителствени организации с добра репутация. За нас е задължително да работим с хора, които отделят значителна част от времето си в тези програми, за да се осигури достатъчно високо качество.