БДФ подкрепя позиция на граждански организации относно промени в Закона за младежтаНазад

В началото на месец юли 2017 бе внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за млдежта. В него са добавени текстове, които регулират доброволчеството, но изключително в частта му „младежко“.

В отговор, граждански организации с експертиза и опит в сферата на доброволчеството, разработиха позиция, с която настояват доброволчеството да бъде регламентирано в отделен нормативен документ, който пълноценно да осигури цялостната и последователна уредба на този вид отношения. Прилагаме и пълния текст на позицията:

 

ДО
Г-н Славчо Атанасов
Председател на Комисията за децата, младежта и спорта
Към 44-то Народно събрание на Република България

Г-н Искрен Веселинов
Председател на Комисия по регионална политика,
благоустройство и местно самоуправление
Към 44-то Народно събрание на Република България

Г-н Данаил Кирилов
Председател на Комисия по правни въпроси
Към 44-то Народно събрание на Република България

Г-н Антон Кутев
Председател на Комисия по взаимодействието с
неправителствените организации и жалбите на гражданите
към 44-то Народно събрание на Република България

КОПИЕ ДО: Обществения съвет към Комисия по взаимодействието
с неправителствените организации и жалбите на гражданите

Относно: Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта (ЗИД на ЗМ), внесен в Народното събрание, № 754-01-36/05.07.2017 г.

Уважаеми народни представители,

Настоящото становище представя основните коментари и предложения на група неправителствени организации, пряко ангажирани с темата за доброволчеството в работата си, по повод внесеният в Народното събрание ЗИД на ЗМ, с фокус върху текстовете, регламентиращи младежкото доброволчество. В последните 10 години ние активно настояваме за приемането на принципна регламентация на доброволчеството в България и участвахме в редица работни групи  по разработването на проект на Закон за доброволчеството. В резултат на това през март 2015 г. бе разработен проект, който бе поставен на обществено обсъждане от Министерство на младежта и спорта и който получи широка подкрепа от гражданския сектор. Същият законопроект бе подкрепен и от Обществения съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в 43тото Народно събрание. Законопроектът бе внесен в Народното събрание от група депутати, но поради разпускане на Парламента не успя да бъде разгледан.
Нашето принципно становище е, че доброволчеството следва да се регламентира в отделен нормативен акт, който да осигури цялостна  и последователна уредба на този вид отношения. Аргументите ни в тази посока са:
•    Необходимостта от цялостна визия за насърчаване на доброволчеството в България. Редица изследвания показват, че независимо, че доброволчеството дава възможност да бъдат решени значими проблеми в социална сфера, образование, култура, спорт, екология и др., то не е широко разпространено сред хората у нас.  За една от основните пречки пред развитието на пълния потенциал на доброволчеството в България се посочва липсата на цялостна законодателна регламентация по въпроса.
•    Доброволчеството е по същество доброволен и съзнателен акт на учене, свързаност, социална солидарност и солидарност между поколенията. Смисълът на законово регламентиране на доброволчеството е да стимулира и направи доброволното полагане на труд ефективно във всичките му форми и измерения.
•    Секторното регламентиране на доброволческата дейност, извършвана само от една група граждани – младежите, каквото е предложено в ЗИД на ЗМ, ще създаде условия за непоследователност на уредбата и липса на синхронизация. Това от своя страна ще бъде причина за появата по-скоро на противоречива практика и модели, отколкото за насърчаване на доброволчеството сред българското общество, независимо от възрастта.
•    Разделянето на доброволческата общност на „младежка“ (лицата от 15 до 29 годишна възраст ) и „немладежка“ (всички останали) е неприемливо и неправилно. Национално проучване на нагласите спрямо доброволчеството в България, проведено през 2013 г. от Националния алианс за работа с доброволци показва, че двете възрастови групи, сред които има най-високо ниво на разпознаваемост на доброволчеството са учениците (12-18 годишни) и хората на средна възраст (40-54 годишни). Групите на последно място в изследването са 23-29 годишни и 30-39 годишни, т.е. хората в активна работна възраст.   Тези данни показват, че ако се стремим да разкрием максималния потенциал на доброволчеството при ангажиране с обществено значими каузи, то усилията за насърчаването му следва да обхващат всички възрасти, а не да бъдат фокусирани единствено върху една категория.
•    Включването на специални разпоредби в секторен закон, насърчаващи доброволчески дейности и инициативи, в които участват предимно младежи, би било логично, само ако преди това е налице цялостна принципна регламентация на доброволческата дейност, независимо от възрастта на участващите в нея хора. В противен случай уреждането само на „младежкото“ доброволчество, предвид действащата към момента уредба за закрила правото на труд на ниво Конституция и Кодекс на труда би означавало, че ако човек не покрива условията на Закона за младежта (т.е. да бъде в младежка възраст), то той не би могъл да бъде доброволец.

Относно конкретни текстове в ЗИД на ЗМ излагаме следните съображения:
•    Текстове, касаещи доброволческата книжка (пар. 24 от ЗИД на ЗМ)
Възможността включването на доброволец в дадена инициатива да бъде удостоверена с документ следва да бъде дадена на всеки и за всякакви доброволчески инициативи. Регламентирането на доброволческите книжки в Закона за младежта като документ, чийто образец се определя от Министерство на младежта и спорта и се издава само от младежки организации, на практика ще е ограничение за всички останали, които въвличат доброволци да издават подобен документ. Има риск това да демотивира и самите младежи да се включват в доброволчески дейности на организации, които не са младежки, защото няма да имат възможността да се сдобият с подобен документ. Поради това смятаме, че регламентация на доброволческата книжка следва да е част от принципната уредба на доброволчеството чрез отделен за това закон, а не възможност, предвидена само за доброволци-младежи.
•    Легалната дефиниция на нов тип организация „организация, извършваща доброволческа дейност“ (пар. 30 от ЗИД на ЗМ)
Приемането на подобна дефиниция не може да се  ограничава само до младежката сфера. Законът за младежта борави с понятието „младежка организация“, а от предложените разпоредби за регламентация на младежкото доброволчество става ясно че само онези, които са вписани в Националната система на младежта (т. е. само младежките организации) могат да издават доброволчески книжки и да получат подкрепа с публично финансиране за своите доброволчески инициативи, което е явна и директна  неравнопоставеност. От друга страна, проектозаконът въвежда  легална дефиниция на нов тип организация – „организация, извършваща доброволческа дейност“. Въпреки, че логично е това да бъде организация, ползваща доброволци, законопроектът въвежда много по-рестриктивно тълкуване – само онези организации, чийто „предмет на дейност включва привличане, организиране, обучаване и мотивиране на доброволци“. Съответно, младежите-оброволци могат да се включват в доброволчески инициативи само като „членове или в сътрудничество“ с такива организации. Предложената възможност на практика ще може да бъде изпълнена само по отношение на много малък брой организации. Извън нея ще останат множеството малки неправителствени организации, които въвличат доброволци в малки по мащаб и кратки доброволчески акции и които не разполагат с организационен капацитет да разработят и приемат специално изискваните вътрешни правила или пък техния предмет не е да обучават доброволци, а да работят за култура, социални дейности и др.
•    Легалната дефиниция за „публично подпомагано доброволчество“ (пар. 30 от ЗИД на ЗМ)
Въвеждането на подобно определение на практика ще даде основание наличната и бъдещата подкрепа на национално (от оперативни програми и други източници на публични средства, които съществуват и в другите сектори) и на местно ниво (от общините) да се концентрира само за инициативи, които включват привличане и мотивиране на младежи на доброволни начала. По този начин се създава риска доброволчески инициативи, които ангажират доброволци, които не са младежи да не са приоритет за публична подкрепа, което от своя страна ще ограничи доброволчеството, вместо да го подкрепи и развие.

Предвид изложените съображения по-горе, настояваме доброволчеството да бъде регламентирано с отделен закон и изразяваме готовността си да предоставим допълнителна информация по изложените аргументи. При необходимост от контакт с нас, можете да се свържете с Павлета Алексиева, Български център за нестопанско право на телефон: 02/981 66 17, електронен адрес: pavleta@bcnl.org.

В очакване на Вашия отговор,

Български център за нестопанско право
Национален алианс за работа с доброволци
Фондация Лале
Български дарителски форум

Назад