Толерантност… в комиксиНазад

Sasho_HurmuzovАвтор: Александър Хурмузов*

Трябва да призная, когато чуя нещо от сорта на „изложба на комикси за равнопоставеност” съм доста скептичен. Бил съм свидетел на разнообразни уъркшопове и лекции за толерантност и всичките ми се струваха изключително безсмислени.

„Бъдете толерантни” не е сложно послание, но тези, които нямат намерение да са толерантни, едва ли биха дошли на съответните събития. Така че повечето пъти оставаш в стая с хора, които мислят същото като теб и повтаряте неща, с които общо-взето всички сте съгласни. Все пак отидох да видя изложбата в Червената Къща – „Комикси за равнопоставеност”, с подкрепата на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ).

Влизайки в сградата, открих, че посетителите не са много – срещу вратата има една жена на компютър и от време на време някой фантом тук-там. Намерих изложбата в една от залите на Червената Къща – големичка стая с роял, две маси със столове, шкафове и …нито един човек. Когато обаче започнах да разглеждам комиксите, закачени по стените, се убедих, че съм сгрешил с предварителния си скептицизъм.

Комиксите са в 4 категории – Стереотипи; Истории за миграция; Борбата срещу расизма и Комикси от семинарите. Повечето бяха историите на потърпевши от някакъв вид дискриминация – двойка малтийци, изгонени от бар във Великобритания, защото барманът решил, че са араби, момиче от Чили, което заминава за Португалия на 9 и е изправено пред стереотипите за чилийците… Примерите са доста и са описани по интересен и забавен начин. Имаше и история за картина, която бяга от изложбата, където е поставена, защото й е писнало от това да не я разбират – очевидно въображаем сюжет, но пък толкова интригуващ!

Не бих искал да издавам всичките истории – те са разказани по уникален начин, който не мога да представя писмено. Фактът е, че определено си заслужава разходката до Червената Къща. Проектът сам по себе си е невероятна идея! Повечето комикси са от деца, които показват как дискриминацията не е окей и не бива да бъде начина ни на мислене и действие. Показват кого наранява дискриминацията и как се разраства като гъба…

А пък, в случай, че не можете да отидете до самото място, можете просто да посетите сайта (http://www.comix4equality.eu/) и да видите за какво става дума. Преведен е на 9 езика, включително български, така че нямате извинение да не погледнете какво-що.

Защото начинът да спрем дискриминацията не е като само седим и гледаме сериозно и скептично. Изкуството също помага.

* Александър Хурмузов е доброволец в екипа на БДФ и се представя така: „Мразя да ми е скучно. Чудех се дали да пиша, че съм ученик във Френската, че се занимавам с театър и музика или че нося 46 номер обувки, което го прави доста досадно да си намеря такива. Но мисля, че няма нужда това да звучи като участие в „Кой е по-по-най?”. Не си позволявам да хабя време в това да ми е скучно, а предпочитам да правя нещо по-продуктивно. Не е най-мотивиращата реч, но пък един Мартин Лутър Кинг е достатъчен!“

Назад