Анонимни ли са дарителите в медиите?Назад

И ако да – защо? На този въпрос отговор търсиха участниците в дискусия, организирана от Български дарителски форум на 24-ти април в София.

През последните години дарителството в страната се развива – и като обем дарени средства (137 млн. лева за 2012 г.) и като ефективност на постигнатите резултати. В България именно компаниите и фондациите са най-големите дарители. Те инвестират в общественополезни проекти и инициативи, свързани с образование, здравеопазване, култура, екология, социални дейности, но техните имена често остават анонимни.

Защо е така?

Според Мария Стоянова – представител на Съвета за електронни медии, регулаторът не налага наказания, ако медиите споменават в новини и предавания имената на компаниите и фондациите, при отразяването на техни социалнозначими инициативи. В последните години няма нито една санкция от страна на СЕМ за подобен случай и според Стоянова, ако има ясна полза от ефекта на кампанията, а бизнесът осъществява общественозначима дейност и това е част от цялостната информация, която стига до зрителя, няма пречки името му да бъде споменато.

Част от медиите обаче остават по-скоро скептични и твърдят, че са „хиперпредпазливи“ при отрязяване на подобни акции и инициативи, защото се  чувстват уязвими от санкции. Те намират нормативни документи на СЕМ, които касаят темата (Закон за радио и телевизия, Методически указания във връзка със забранените скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение) за твърде спорни като тълкуване и нуждаещи се от допълнително разяснение, за да могат да дадат достатъчно свобода и кураж на медиите при цитиране на имената на дарителите.

За компаниите и фондациите, които инвестират във важни обществени каузи, остават неясни стандартите на медиите при отразяване на дарителски кампании и защо в едни медии това е допустимо, а други се „автоцензурират“.  Двоен стандарт, по думите им, е и възможността в спортни новини безпроблемно да присъстват имената на дарители, както и политическите партии да бъдат споменавани в новини с направените от тях дарения, а това да не важи за инициативите на компании, нито  за фондациите, които не могат свободно да споменават имената на своите дарители.

Те са категорични, че дарителската среда и гражданската култура се развиват, именно когато конкретните примери и истории за дарителство се разказват с имената зад тях.

В дискусията участваха Даниел Чипев от БНТ, Илияна Николова от фондация „Работилница за граждански инициативи”, Кирил Вълчев от „Дарик“ радио, Красимира Кръстева Нова телевизия, Лили Маринкова от БНР, Мария Стоянова – член на Съвета за електронни медии, Симона Чаръкчиева от VIVACOM, Доника Ризова от Bulgaria On Air, Милена Златкова от радио „Витоша“, Росен Мисов от БАР, Жаклин Цочева от Уницеф, Цецка Радева от фондация „Светът на Мария“,  Евгения Друмева от VESTI.bg, както и асоциации на социалноотговорни бизнеси и PR експерти.

Участниците във Форума излязоха със следните предложения:

1. Да бъдат презицирани издадените от СЕМ през 2012 г. „Методически указания във връзка със забранените скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение“, така че да не оставят място за спорни тълкувания по отношение на регулациите във връзка с популяризирането на дарителски инициативи, каузи и идеи.

2. Да бъде обмислено възможно ли е реализирането на информационна кампания, с участието на СЕМ, която да направи казуса по-публичен и да насърчи медиите да създават информация именно с имената на дарителите.

3. Да бъде проведена следваща подобна дискусия с юридическите и маркетинг отдели на медии, пред които отново да се говори за регулациите и възможностите, които те дават в това отношение.

 

Назад