Против допълнителни затруднения за граждански организации с нестопанска или идеална целНазад

Организациите в обществена полза подават ежегодни финансови отчети и отчети за дейността към централния регистър на министерство на правосъдието. Членовете на техните управителни съвети не заемат висши държавни длъжности и не следва да бъдат включвани в кръга на задължените лица, подаващи декларация към сметната палата.

Прилагаме становището на Български център за нестопанско право, към което се присъединява и Български Дарителски форум, относно:

В Народното събрание са внесени и гласувани на първо четене поправки в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, предложени от Яне Янев и група народни представители. Текстът на предложението не е публикуван на страницата на Народното събрание и до него няма публичен достъп, въпреки че гласуваните текстове засягат голям брой граждани.

С направените предложения се цели широк кръг лица да подават декларации за доходите и имуществото си пред Сметната палата. В този кръг са и членовете на управителни и контролни органи на организации с нестопанска цел в обществена полза, вписани в Централния регистър. Ако този текст се приеме, той ще засегне над 10 000 организации в цялата страна, например: – училищни настоятелства;  малки спортни клубове и клубове по интереси; родителски и пациентски организации; организации, обединяващи хора с увреждания; туристически сдружения; доброволчески обединения и много други.

Почти всички членове на управителните органи на тези организации (за разлика от търговските и други организации) работят на доброволни начала.

Възниква въпросът защо неправителствените организации са включени в обхвата на предложенията за промени в закона, след като те подават финансови отчети и отчети за дейността пред Централният регистър към Министерството на правосъдието. Тези отчети са публични и са достъпни в Интернет.

Трите основни източника на финансиране на неправителствените организации в България са: – средства от държавния бюджет чрез безвъзмездно финансиране (грантове) и обществени поръчки; – приходи от дарения и грантове от частни лица;
– приходи от свързана с мисията на организациите стопанска дейност (например ангажиране на хора с увреждане в производството на сувенири за продан и т.н.)

Ако целта на предложението е по-голяма прозрачност на организациите, които получават средства от държавата, то трябва да се вземе предвид факта, че неправителствените организации получават незначителни държавни субсидии (например през 2013 г. държавата не предостави никакви средства от централния бюджет за проекти на организации в обществена полза, разпределяни след конкурс). По същата логика би следвало сред категориите организации да са и всички търговски дружества, получаващи средства от бюджета под формата на обществени поръчки или безвъзмездно финансиране.

Ако целта е по-голяма прозрачност на получените дарения и средства от частни лица, то тогава в обхвата на предложените промени би следвало да влязат всички музеи, болници, детски градини, ясли, училища, университети и много други.

Ако целта е да се следят приходите от стопанска дейност, то тогава защо са изключени всички търговски дружества.

Освен явната дискриминация на организациите в обществена полза, това предложение противоречи и на редица основни свободи – например през декември 2012 г. публичния достъп до личните данни на лицата в Търговския регистър беше премахнат именно с цел защита на личните данни на гражданите. Изискването за публичност на имуществото на лица, които не заемат висши държавни длъжности, нарушава и много международни актове.

Призоваваме всички народни представители да изключат членовете на управителни органи на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза от кръга на задължените лица, подаващи декларации към Сметната палата.

Призоваваме всички неправителствени организации да изпратят своята позиция против предложените промени до:

Председателят на Народното събрание г-жа Цецка Цачева в понеделник или вторник – 11 и 12 март на електронна поща Predsedatel@parliament.bg или адрес София 1169; Пл. „Народно събрание“ 2; Пл. „Княз Александър I“ 1;

Президентът на Република България г-н Росен Плевнелиев на електронна поща  press@president.bg или адрес София 1123, „Дондуков“ 2.

 

Назад