„Добруване на човечеството в целия свят” – благотворителната дейност на чуждестранни фондации в БългарияНазад

Дивна Гоцева
Институт за исторически изследвания, БАН

Значим принос в неправителствения сектор в България след края на Първата световна война имат двете мощни американски филантропски организации – фондация „Рокфелер” и Близкоизточната фондация. Те развиват своята дейност в сътрудничество с българските институции и със създаденото след войната Общество на народите и неговите хуманитарни структури.

Осъществявайки своя девиз „Добруване на човечеството в целия свят”,  създадената през   1913 г. в САЩ от петролния магнат ДЖОН ДЕЙВИСЪН РОКФЕЛЕР – СТАРШИ филантропска организация, включва България в своите програми в началото на 20-те год. на ХХ в. Следвайки своите приоритети, благотворителната организация отпуска средства за подобряване инфраструктурата на българското образование и здравеопазване, за повишаване  квалификацията на български специалисти и пр.

Едни от първите инициативи на фондация „Рокфелер” в България са свързани с подпомагане дейността на два от новосъздадените факултети в Софийския университет – Медицинския и Агрономическия, на които са предоставени средства за закупуване на специализирана  литература, оборудване и химикали за лабораториите, за приложни изследвания в селското стопанство. Благодарение на отпуснатите през 1926 г. от УС на фондацията 117 хил. долара е построена и модерна сграда за нуждите на Агрономическия факултет (дн. сградата на бул. „Драган Цанков” се заема от Биологическия факултет при СУ).

Много съществена част от дейността на Рокфелеровата фондация в България е нейната целенасочена стипендиантска програма, чрез която получават възможност да повишат своята квалификация редица  лекари, инженери, химици, агрономи, социални работници и др. За издръжката им Рокфелеровата фондация изразходва 60 хил. долара, а сред стипендиантите на фондацията са едни от най-изявените български специалисти като акад. Дончо Костов, проф. Михаил Христов, проф. Иван Странски, проф. Димитър Иванов и др.

Изключително голям е приносът на фондацията и за изграждането на такъв важен научно-експериментален здравен център, какъвто е Институтът за народно здраве (ИНЗ) в София (дн. Национален център по заразни и паразитни болести). За построяване сградата на института  Рокфелеровата фондация отпуска 19 млн. лв. и се ангажира с обзавеждането му, както и с издръжката за известно време на неговия ръководен персонал.

В продължение на десет години – 1928-1938 г., дейността на тази американска благотворителна организация в България се свързва и с Противомаларичната опитна станция в Петрич- институция, изиграла съществена роля в борбата с една от социално значимите болести в страната по това време. Нейното изграждане е резултат от обединяване усилията на българската държава, на Рокфелеровата фондация и Хигиенната секция към Обществото на народите. Фондацията финансира обзавеждането на станцията, осигурява годишния й бюджет, в т.ч. разходите за провеждането на научни изследвания, заплатите на персонала и консумативите за борбата с маларията, за което изразходва над 15 млн. лв. Общо за благотворителната си дейност в България между двете световни войни Рокфелеровата фондация изразходва повече от 100 млн. лв.  С началото на Втората световна война фондацията постепенно преустановява своята дейност в България.

Другата голяма американска филантропска организация, развиваща дейност в България между двете световни войни, е Близкоизточната фондация. Създадена през 1915 г. в отговор на арменския геноцид в Османската империя като Комитет за подпомагане на арменското и сирийското население, в края на 1929 г. тя получава статут на филантропична организация, чиято благотворителната дейност обхваща района на Източното Средиземноморие и Балканите. В България организацията създава своя структура под наименованието комитет „Помощ на Близкия изток”. Председателства се от Софийския митрополит Стефан. Първоначално вниманието на организацията е тежкият бежански проблем, с който страната се сблъсква след края на Първата световна война. Финансират се разнообразни инициативи в помощ на бежанците- обзавеждане на сиропиталища, летни кухни, детски игрища и др.

През 30-те години Близкоизточната фондация насочва своята дейност изключително към  изграждане на летни детски игрища като средство за извънучилищно възпитание и за физическо укрепване на младото поколение. Първото в страната подобно съоръжение, наречено „Образцово игрище на Близкоизточната фондация”, е създадено в един от най-бедните квартали на София – Коньовица (Разсадника).  Игрището разполага със спортни площадки, библиотека и читалня, а заниманията се провеждат от специално обучен персонал. За децата, които посещават игрището е осигурен медицински контрол, а за по-бедните – и безплатна храна в трапезарията на кварталното училище.  Близкоизточната фондация открива и издържа детски игрища и в селата Дивля, Радомирско и Байлово (дн. гр. Елин Пелин), оказва материална и техническа подкрепа на други подобни съоръжения в страната.

Изключително голяма обществена полза носи и създадената в кв. Коньовица  в столицата здравно-съвещателна станция, която осигурява постоянни здравни грижи на жителите на квартала. Освен това персоналът на станцията прави и редовни проучвания на социално-икономическото положение и хигиенно-битовите навици на населението,  провежда редица новаторски инициативи като кампания за хигиенизиране на квартала, съревнование за образцово подредено лично стопанство, служба за професионална ориентация, дружество „Модерна майка”, кампания за „семейно настаняване” на изоставени деца и др. През 1935 г., по споразумение с българските власти, Близкоизточната фондация провежда експериментална  стопанска и здравна дейност в с. Дивля, Радомирско, станала част от официалната държавна програма за модернизиране на българското село, нар. „Образцово село”. Фондацията открива в селото, като филиали към съответните й институции в София,  лятно игрище, дневен детски дом, здравно-съвещателна станция. Започва строеж на резервоар за питейна вода и обществена баня, прокопани са канали за напояване, отводнени са блатисти терени и т.н.

Близкоизточната фондация продължава да поддържа своите инициативи в България и след началото на Втората световна война, макар че отпусканите средства рязко намаляват. Дейността й е ликвидирана през 1943 г., когато по решение на българските власти се създава Комитет за всестранни обществени грижи (по-късно  Фондация за обществени грижи), които поемат активите й в България.

 

 

 

 

Назад