Бягането на големи разстояния с благородна кауза е впечатляващо и голяма част от хората са склонни да са съпричастни

04.12.2012 | Брой 17, Бюлетин

Еленко Еленков

Защо реши да участваш в това „величаво предизвикателство за духа, физиката и модерните концепции за събитие” (както ти самият го наричаш), наречено „1000km Trans Balkan Charity Challenge“?

Участвах само в един етап (тичане 55 км.), защото чисто логистично – вземане на отпуска, работа по проекти и т.н., не можах да отделя време за цялото събитие. В етапа, в който аз участвах, бяхме около 15 души. В същото време от Спортен клуб „Бегач“ организирахме благотворително бягане в Борисовата градина. Напред с участието ми, помагах изобщо с каквото можах – с популяризиране на идеята, дарения, съвети на Ro Club Marathon.

Какво е усещането да бягаш за кауза, мотивира ли повече от необвързаното „бягане“?

Честно казано – да. За повечето хора бягането над 10 км. е нечовешко изживяване, затова бягането на големи разстояние с благородна кауза е впечатляващо и голяма част от хората са склонни да са съпричастни. Огромни маратони, като лондонския например, са базирани само на бягане за каузи. Там не можеш да се запишеш иначе.

За какво трябва да е подготвен един участник?

Трябва да има история – да е избягал поне 3 до 5 маратона и да се е опитал да избяга едно по-дълго състезание.

Какви са ти впечатленията от дуатлона?

Изцяло позитивни. Ние участвахме в най-слънчевия ден под прохода Витиня. Аз избрах да бягам за каузата на Фондация „Светът на Мария” – тя подкрепя възрастни хора с интелектуални затруднения и има намерение да създаде за тях Дневен център и Защитено кафене.

Смяташ ли, че подобно нещо – бягане за кауза, увлича хора тук в България?

Все още не. Питайте ме пак след 5 години.:))

Можеш ли да сравниш с Румъния, например, или ако пък имаш поглед от другаде – хората въвличат ли се да бягат, да даряват чрез спорт и състезания?

Великобритания е най-сериозното дарителско общество, което съм виждал. Както и САЩ. В Англия ми се струва, че дарения се събират най-вече от отделни хора, в САЩ – от фирми. Не знам дали имат сериозни данъчни облекчения за това, но там тази култура е на светлинни години от нашата. Хората даряват с разбиране и без съмнение, че трябва да го правят.