Чрез бягането искаме да привлечем внимание към темата за благотворителносттаНазад

Станимира Георгиева

Кога и как започнахте да се занимавате с благотворителност?

Увлечението ми към доброволчески инициативи започна още през детството ми. Още тогава не пропусках да се включа във всички училищни дейности, с характерния за тази възраст ентусиазъм. Днес продължавам със същия жар, който вече прерасна в страст, да участвам в дарителски кампании, но по един по-отговорен начин. Сега това не е само желание да помогнеш на нуждаещите си, а по-скоро желание да създам култура за благотворителност в собственото ми семейството, в компанията, където работя и сред моя кръг от приятели. Тъй като съпругът ми споделяше желанието ми за развитие на дарителството, скоро ние двамата го превърнахме в  нещо повече от страст, придадохме му социално измерение – ние тичаме за удоволствие и със страст, но освен това –  за да помогнем на нуждаещи се хора и да привлечем внимание чрез бягането към темата за благотворителността. Идеята е да помогнеш и да дадеш всичко от себе си за една кауза. Това е също нашият начин да благодарим на Господ, за всичко, което сме получили.

Колко маратона имате зад гърба си?

5 маратона, 2 ултра маратона, 4 полу маратона, включващи планински маршрути. Предстоят още няколко други.

Кое е най-трудно в началото?

Ограничеността на физическите възможности е същинският проблем. Стремежът да постигнеш определени цели е изключително силна мотивация. Мускулните болки, подуването на ставите,  мазолите – всичко това понякога може да те смъкне на земята. Това е „битка“ между желание, мотивация и болка.

Как избирате за кои каузи да бягате?

Ние винаги се насочваме към устойчиви проекти, които окуражават и подкрепят развитието на доброволчески и обществени организации. Обвързваме се също и с проекти извън неправителствените организации. Но най-вече обръщаме внимание на начина, по който организациите се представят и на репутацията, която имат.

Какви са впечатленията ви от дарителите в Румъния – има ли интерес и активност в подобни начинания?

Румънците са смели и щедри хора. От 2007 г., когато пристигнах в Румъния, ние се срещаме с хора, които имат невероятни човешки качества. Това  за мен е извор на вдъхновение и мотивация да продължа моята отдаденост на благотворителността – това са колеги, приятели, дарители, спонсори и изобщо хора, които ме подкрепят.

Какво е вашето впечатление от провеждането на дуатлона в България и имате ли някакъв съвет към следващото му издание?

Безспорно този проект е най-голямото предизвикателство за мен. В него вложих душа и сърце, тъй като не само участвах в маратона, но го и организирах. Аз тичах между двата си дома. Всичко започна като идея, споделена между някои приятели – Ro Club Marathon от румънска страна и Спортен клуб „Бегач“ от българска, както и други скъпи приятели от двете страни, които впоследствие станаха партньори и в крайна сметка всичко това се превърна в едно голямо завършено събитие. Резултатът е абсолютен успех: повече от 100 участници, сериозни спонсори, партньори и хора, които ни подкрепяха от двете страни на Дунава, много тичащи и колоездачи, хиляди надежди и мечти и над 10 000 евро. Догодина ще удвоим резултата като цифри и брой на участниците, и ще разпространим информацията за това събитие и в други страни, с надежда да мотивираме още повече хора.

Назад