Бягането е подход за набиране на средства, чрез който дарителите се обвързват по-дълбоко с конкретна каузаНазад

Габриел Соломон

Кога започнахте да бягате с дарителска цел?
С дарителство започнах да се занимавам една година след като бях започнал да тичам. Осъзнах, че бягането и особено дългите дестинации са много мотивиращо преживяване като за участниците, така и за хората, които наблюдават събитието. И тази мотивация би могла да се насочи и към даряване. Вместо само да събирате средства, анонсирайки каузата, бихте могли да я обвържете с дадено спортно мероприятие и да съобщите на приятелите си, че ако се вълнуват или мотивират от вашите спортни постижения, могат да дарят за каузата, която подкрепяте.
За мен бягането с благотворителна цел е огромна мотивация във всяка една от спортните ми прояви. Няма никакво значение дали се чувствам зле по време на бягането. Само при мисълта да спра, аз се сещам за тези хора, на които помагам. Знам, че моята болка и умора е нищо в сравнение с това, през което те минават ежедневно. Че това бягане е важно не само за мен, че завършвайки маратона ще успея да помогна на избраната кауза. Това моментално ме мобилизира и ме кара да се преодолея физически и психологически.

Колко маратона имаш в биографията си?

Честно казано, не съм ги броил, най-вече защото нямам за цел да пробягам всички възможни трасета. По-скоро се интересувам как да впрегна целия си физически и психически ресурс в поемането на предизвикателства, било то ново спортно начинание, преодоляване на по-дълго трасе или просто подобряване на времето ми във вече пробяган маратон.

Какви трудности срещна в началото?

Бях изумен колко адаптивно е нашето тяло. Имах късмета на ранен етап да открия в сайта на моя клуб за бягане информация за този спорт. Във форум секцията разни хора обсъждаха провеждането на букурещския маратон и аз реших, че след като те ще се включат, защо не и аз. След четири месеца започнах с бягане на 3-4 километра, за да стигна постепенно до бягане в маратон. За тези, за които бягането на 42.195 км. е доста дълго разстояние дори с кола и това им се струва невъзможно начинание, бих искал да им кажа, че е напълно постижимо и всеки може да го направи (с изключение на хора със сериозни здравни проблеми). Всичко е въпрос на дисциплина и инвестиране на няколко часа седмично в това занимание .

Смяташ ли, че бягането с благотворителна цел може да е един нестандартен начин да подкрепяш значими каузи и че то мотивира повече за победа?
Според мен това е уникален подход към набиране на средства, чрез който дарителите се обвързват по-дълбоко с конкретна кауза. Като състезател в дарителска акция можеш да предадеш по-ясно послание към приятелите си, че това заради което бягаш е истински важно за теб, че заради физическите усилия, които влагаш в това предизвикателство, те могат да те подкрепят в благотворителната кауза.

Как избираш каузите, за които да бягаш?
Има много каузи, които бих искал да подкрепя. За съжаление, като бегач, не бих могъл да подкрепя всички. По принцип за всеки от маратоните избирам различна кауза, за да мога да подкрепя възможно най-много каузи. Подкрепял съм здравни каузи, неправителствени проекти за деца, хора с физически увреждания, екопроекти и др. Също така започнах да се занимавам и с организирането на спортни мероприятия с дарителска цел.

Какви са наблюденията ти върху дарителите в Румъния – какъв е интересът към подобни събития там?

През 2010 г., когато започнахме да организираме фондонабиране чрез спортни мероприятия, това беше все още нова концепция. Радвам се, че хората реагираха много добре и от тогава насам броя на подобни мероприятия наистина расте.

Расте и броят на участниците в тях, както и дарителите. Засилва се информираността по отношение на инициативите и прозрачността на даренията.  

Само тази година в Румъния има над 10 основни дарителски маратона, поне аз толкова знам. Но това, което за мен е наистина голям пробив във фондонабирането, беше че бяха направени лични страници на участниците в маратоните, където всеки може да направи дарение, използвайки кредитната си карта.

Тази система въведох и при Трансмаратона в Румъния, както и при „1000km Balkan Challenge”. С този страхотен инструмент и с добро анонсиране на събитието, улеснихме състезатели като Станислав Георгиев и Станимира Георгиева да съберат близо 3000 евро за всяко от мероприятията. Това се отрази положително и на общия обем събрани средства.

През 2010 г., когато все още не използвахме този метод, имахме средно от 30 до 50 дарения. С „1000km Balkan Challenge” имахме приблизително 350 дарения, с които достигнахме сумата от над 10 000 евро само за три седмици.

Вашите впечатления от България и имате ли препоръки към следващото издание на това събитие?

За пръв път съм в България и наистина съм много впечатлен. Хареса ми гостоприемството, с което ни посрещнаха още щом прекосихме границата. Топлият прием в Русе ни подейства много мотивиращо, което ни държа до финала.


Назад