Бягането е един от най-добрите начини да подкрепяш каузи – то е достъпно, във физическите възможности на човека и свързва хора със сходно мисленеНазад

Андрей Рошу

Кога започна да бягаш с благотворителна цел? Как започна всичко?

Започнах да бягам благотворително през януари 2010 г. Малко по-късно, тъкмо когато бях финиширал на маратона „Северен полюс”, с мен се свързаха от една фондация и ме поканиха да посетя техния център за палиативни грижи. Срещата с тежко болни пеленачета, малки деца и тинейджъри, които нямат шанс да оздравеят, изцяло промени степента ми на ангажираност спрямо обществото. Реших, че мога да използвам популярността, която имам от такъв тип маратони и изобщо от бягането, като начин да постигна промени за хората, които не могат да бягат.

Смяташ ли, че това е ефективен, макар и не съвсем стандартен начин за подкрепа на значими каузи?

Мисля, че бягането е един от най-добрите начини да подкрепяш каузи, защото то е достъпно и е във физическите възможности на човека, свързва хора със сходно мислене, прави ни повече хора. Като цяло, смятам че всяка подобна акция е по-добре от това да не правиш нищо и да си намираш безкрайни оправдания, за да стоиш далече от общността.

Колко маратона имаш зад гърба си?

Ами вече не ги броя – вероятно са около 25-30, включително ултра маратоните, ултра дуатлони и триатлони. Фокусирам се повече върху това, колко пари мога да събера в подкрепа на социалните проекти, които подкрепям чрез бягане.

Какви бяха трудностите в началото?

По отношение на събирането на средства, особено трудно беше да направя първата крачка – да реша да се включа именно по този начин. Останалото беше значително по-лесно, просто трябва непрестанно да си във форма, като учене и действие.

Как избираш каузите, за които да бягаш?

Струва ми се, че повечето каузи сами ме избират. Станах изключително отворен към социални каузи, отзивчив съм и се срещам с много хора, които търсят моята подкрепа и ангажираност. Вероятно най-много се вълнувам от каузи, свързани с деца (аз самият имам 2 деца), също и от палиативните грижи за болни хора, тъй като моите баба и дядо починаха от рак. Интересувам се и от околната среда. Бих искал да допринеса за по-доброто бъдеще за нашите деца и внуци.

Какви са наблюденията ти за дарителството в Румъния, какъв е интересът към подобни събития там?

Забелязвам, че дарителите в Румъния стават все повече и съм много щастлив от това! Още повече ме радва, че средният обем на дарените средства нараства, поне при събитията, в които аз участвам. Предполагам, че това се дължи на засиленото промотиране и ниво на ангажираност на участващите, както и на по-големия брой корпоративни дарители.

Аз, например, съм част от организационния комитет на Трансмаратон (www.transmaraton.org), най-голямата платформа за бягане и набиране на средства в Румъния. За по-малко от 2 месеца (от август до септември 2012 г.), стоте бегачи регистрирани в платформата, успяха да привлекат почти 30 000 евро от над 1200 дарители. Средният размер на даренията е около 25 евро, което е почти десет пъти над обичайния размер на даренията в Румъния. Но най-вече това е едно ново изживяване за повечето участници в този маратон!

Вашите впечатления от България и имате ли препоръки за следващото издание на това събитие?

Благодарен съм, че Балканското предизвикателство (Balkan Challenge) ми позволи да видя места, които вероятно никога нямаше да посетя. България е прекрасна, хората са много мили ( много бях впечатлен от страхотното посрещане в Русе). Влюбих се в природата, особено когато излязохме от главното трасе. Бих искал при следващия маратон да имаме възможност да открием нови маршрути и гледки!

Назад