Ако убедиш само 100 ключови компании да заработят устойчиво, световните пазари ще се концентрират върху опазването на околната средаНазад

Константин Иванов е ръководител комуникации и маркетинг на международната природозащитна организация WWF в България. Завършил е журналистика. Преди това е работил за българската редакция на Би Би Си, „Капитал” и „Дарик радио”. Хобито му са планините и пейзажната фотография.

Как избирате партньорите (компаниите или други организации), с които да реализирате ваши проекти?

Много фирми разчитат на природни ресурси и дейността им може да има значително въздействие върху околната среда. Но те също така могат да играят съществена роля в подкрепа на усилията за опазването на природата и да станат част от решението.
Промените в корпоративната практика са от съществено значение, за да има реален напредък при справяне с предизвикателства като изменението на климата, чисти енергийни решения и устойчиво използване на природните ресурси. В един все по-конкурентен свят потребители, служители, акционери и заинтересовани страни настояват компаниите да  демонстрират добри практики за опазване на околната среда и корпоративна отговорност.
Когато участва в иновативни и предизвикателни партньорства с частния сектор, WWF работи с компании, за да им помогне да променят начина, по който правят бизнес, за намаляване на екологичния им отпечатък и за насърчаване на промените и иновативни решения.
Основните ръководни принципи за корпоративна ангажираност на WWF са прозрачност, измерими резултати и правото да не се съгласяваме. Опитваме се да променим пазарите, които имат най-голямо влияние на планетата:
 горите (дървен материал, целулоза и хартия)
 рибарството (бяла риба, риба тон)
 аквакултури (сьомга и скариди)
 земеделие (соя, памук, палмово масло, захарна тръстика и добитък (говеждо месо и млечни продукти)
 био-енергия, произведена от селското и горското стопанство.
Отделно WWF развива One Planet Leaders – програма, предназначена за подкрепа на бизнеслидерите в интегрирането на устойчивите практики във всички аспекти на работата.
WWF смята, че ако убедиш само 100 ключови компании да заработят устойчиво, световните пазари веднага ще се концентрират върху опазването на околната среда.
Работата с компании не е на всяка цена. Едва 10-15% от глобалния бюджет на WWF идва от бизнеса – около 80% са от частни дарения. В България по-голямата част от средствата засега са от проекти на Европейския съюз или други правителствени донори.

Имате ли някакъв етичен кодекс, или изобщо – разписани принципи на глобално ниво, на които вашият партньор трябва да отговоря и съответно и партньорството ви?

Да. Накратко – WWF не работи с компании, които се занимават с твърд алкохол, тютюневи изделия, оръжие и боеприпаси, както и с атомни електроцентрали и фирми за тестове върху животни.
В България например никога не бихме работили с една от големите местни банки, свързани със ски зоните в Национален парк Пирин и Природен парк Витоша, както и с една от австрийските банки, свързани с планове за застрояване на нарочно закритата Защитена местност Камчийски пясъци на брега на Черно море.

В какви случаи отказвате на предложения за партньорство?

Често се налага да отказваме партньорства, защото не искаме да садим дръвчета в центъра на София или да почистваме градинки. Също така отказваме да работим с компании, които смятат, че правят голяма услуга на обществото, просто защото спазват екологичните изисквания. Когато просто спазваш екологичното законодателство, това не прави компанията ти по-специална.
 Отказваме партньорства дори когато са от голяма международна компания в България, която похарчва маркетингов бюджет от 50 000 лв, за да промотира, че ще дари 5000 лв за залесяване. Никога не бихме приели средства от фирма, която иска да залесява брега на Искър, след като собственоръчно е унищожила голяма част от живота в реката с минивецовете си по-нагоре по течението.

Как измервате ефективността/смислеността  на случилото се партньорството?

 
По различни начини – брой участвали доброволци, количество свършена работа или намалени емисии или пък приемането на моделен проект като основа за държавна политика в определена област.

Дайте няколко примера от вашата практика на добри и сполучливи избори на партньори, с които реализирате успешно ваши каузи и проекти?

IKEA и WWF започнаха партньорство през 2002 г. в над 15 страни по целия свят за насърчаване на отговорно и устойчиво използване на ресурсите. Партньорството е в три области – промените в климата, памук и гори.
Фокусът са борбата с незаконната сеч, сертифициране на гори по международния стандарт FSC, насърчаване на отговорно управление на горите и  отговорна търговия на дървен материал, карта и защита на горите с висока консервационна стойност (HCVF), включително в България.
През 2000 г. Lafarge, световен лидер в производството на строителни материали, стана първата индустриална група партньор на WWF. Ключовите сфери на дейност на включват промени в  климата, устойчиви замърсители, консумация на вода, биоразнообразие и устойчиво строителство.
През 2001 г. Lafarge си постави за цел на намаляване с 20% от нетните си емисии на CO2 през периода 1990-2010. До 2010 г. Lafarge постигна намаление от 21.7%. През юни 2011 г. Lafarge се ангажира за по-нататъшно намаляване на нетните си емисии на парникови газове с 33% на тон цимент под нивата от 1990 г. до 2020 г..
Завършен е скрининг на 94% от 716 активни кариери в рамките на групата. Половината кариери, които попадат в защитени зони или сайтове, които съдържат списък видове от Червената книга на IUCN , имат планове за управление на биоразнообразието.

Назад