Липсата на адекватна здравна политиката превърна DMS в система, която най-вече набира средства за лечение на болни хораНазад

Георги Цветков, програмен мениджър БДФ

Колко от каузите в системата са за подкрепа на деца и възрастни, нуждаещи се от лечение и колко – каузите на организации?

Към момента – месец юли 2011 година – в системата „Единен дарителски номер“ има общо 92 активни кампании. От тях 78 са на хора, нуждаещи се от лечение, 12 – на граждански организации, които набират средства за екологични, културни и социални каузи и 2 на общинска администрация – в случая – на Софийска община, като и двете каузи са в сферата на здравеопазването.

Защо според вас в България DMS стана именно платформа за набиране на средства от хора с тежки здравословни проблеми?

Това е феномен, който е свързан с българската действителност и в частност – с провежданата държавна политика в сферата на здравеопазването, която не осигурява адекватна помощ при случаи на скъпоструващо лечение на български граждани.

Ако първоначалната идея на българския DMS беше да се превърне в платформа за набиране на средства за каузи на граждански организации, то политиката по здравеопазването или липсата на такава я направи най-вече платформа за частни случаи на болни български граждани –възрастни и главно деца, които не получават подкрепа от държавата, а сами не могат да съберат необходимата за лечението си сума.

В другите страни, където ДМС работи като система, или гражданските пациентски организации поемат грижата по осигуряването на лечението на болните хора, или държавната политика гарантира помощ и финансират тяхното лечение. Така, естествено и от само себе си, ДМС обслужва каузите на гражданските организации.

У нас случаят е обратен и резултатът е налице – днес ДМС в България се разпознава най-вече като платформа за набиране на средства за болни хора. По-голямата част от гражданските организации от своя страна пък предпочитат предимно проектния принцип на финансиране за своите каузи и насочват своите усилия в тази посока. Метафорично казано, ако мога да употребя този пазарен принцип, „предлагането се определя от търсенето“. Самото съотношение – 72 кампании на хора и едва 12 – на граждански организации, дава красноречив отговор какви нужди обслужва в момента българският „Единен дарителски номер“.

Какви са промените в платформата откакто тя възникна през 2007 до сега?

Реално погледнато, генерални промени в самата система не са настъпили. Старанието ни винаги е било системата да бъде максимално изчистена от бюрокрация и да има общи и работещи правила за всички, като те да гарантират интереса както на набиращите средства, така и на техните настоящи и бъдещи дарители. Кандидатстваш с определена кауза и след като тя бъде одобрена за включване – започваш да набираш средства за своята кампания. От тук нататък всичко зависи от вложените усилия, комуникационните канали и креативността при популяризирането на кампанията, от една страна, и разбира се – от дарителската активност за определената кауза, базирана на нейното припознаване като важна и значима за хората, от друга.

В този смисъл, важните промени са по-скоро вън от самата система и се родиха от външната среда, където тя „живее“.

Като важна промяна може да се посочи на първо място нарасналата популярност на системата.

Ако в началото на проекта през 2007 година имахме под 20 кампании за цялата година, то през 2008 в „Единен дарителски номер“ имаше 50, през 2009 – 71, а през 2010 – 147 кампании.

Така на първи януари 2011 година системата се „събуди“ с общо набарани 738 485 дарителски смс-а. Простата аритметика показва, че в рамките на един астрономически час, за всеки ден от общо 365-те дни от 2010 година, в системата са постъпвали по 84 дарителски смс-а.

Днес ДМС е търсен не само от хора и граждански организации, но от общини, институции, публични личности, медии и бизнес. Доверието нараства и надхвърля рамките на гражданският сектор, което ни радва много.

През последната година през системата минаха мащабни проекти на бизнеса – „Избери за да помогнеш“ на Райфайзенбанк, инициативи на медии – „Приказка без край… Чудото си ти!“ на радио “Мagic FM” и „На кафе” и Нова телевизия в помощ на недоносените деца в България“, инициирана от едноименното предаване на Гала, кампаниите на Гого от „Тоника“ и на Миро от „Мери Бойс Бенд“, като това е една малка част от примерите.

Този вторичен ефект не е за пренебрегване – че ДМС става посредник на бизнеса и гражданското общество при организирането на общи и обществено значими кампании. А като цяло тази връзка е много важна. Ако тази тенденция се запази, това ще бъде и най-големият успех на ДМС в България – да помага и отговаря адекватно на нуждите на българските граждани и нестопанските организации, от една страна, и от друга – да бъде „връзка“ в процеса на изграждането на доверие и общата работа на стопанския и гражданския сектор в името на обществено значими каузи.

Назад