Доброволчеството е възможност активно да участваш в промяната на общността, средата, организацията, взаимоотношениятаНазад

Ренета Венева – Паунчева

Ренета Венева- Паунчева e Председател на УС на Национален алианс за работа с доброволци (НАРД). Завършила е психология в СУ “Св. Климент Охридски”.
Работила е като консултант „Организационно развитие“ в неправителствени организации и фирми, обучител е по темите „Общуване“, „Решаване на конфликти“, „Екипно решаване на проблеми“, „Преговори “ и др.
Работи активно за доброволческата кауза като възможност за учене и развитие през целия живот.

Защо според вас все повече организации и компании избират доброволчеството като механизъм, с който могат да помагат на различни обществени каузи?

Доброволчеството е възможност активно да участваш в промяната на общността, средата, организацията, взаимоотношенията. Каузите, за които се помага с доброволен труд, са все по- предпочитани, поради възможността не просто да даваш, а да действаш, да участваш, да си активен.

Доброволчеството като механизъм за подпомагане на обществени каузи дава възможност на хората от организациите и компаниите да са заедно с тези, на които помагат, да виждат промяната, да преживяват успех и удовлетворение. В съвременния комерсиален свят “доброволността” е една от съхранените ценности, средство и начин за подпомагане на хора, неспособни сами да се грижат за себе си, подпомагане на обществото в критични моменти, когато са застрашени живота и здравето на други хора или природата като цяло. Да помагаш на другите е една от основните човешки потребности и е логично много хора да я задоволяват чрез доброволчество. Доброволчеството е начин на учене, на придобиване на знания и умения през целия живот на човека. Никога не е късно да започнеш с това “учене”.

Кои сфери или области на подкрепа са най-привлекателни и съответно има ли такива, които остават пренебрегвани?

В България най-предпочитани от доброволците са социалната сфера, подпомагането на деца, семейства и възрастни хора в риск, центрове за хора с увреждания и т.н. Все повече доброволци се ангажират и в застъпничество, в организирането на кампании, свързани с различни общностни цели. Традиционно привлекателни са екологичната сфера, дейностите, насочени към опазване на околната среда.

Това, което много ни отличава от други европейски страни, е фактът, че все още сферите на образованието и здравеопазването не са отворени за доброволчество. Доброволчеството като част от неформалното образование не се ползва и не се подкрепя в нашите училища и университети. Броят на доброволческите центрове в университетите и училищата в страната е нищожен. Чрез влизането на доброволци в болниците, разбира се, добре подготвени, ще се подпомогнат социално-психологически болните деца и възрастни. Младежи-доброволци могат много успешно да работят и подкрепят малките пациенти в детските отделения, да си играят с тях и да разговарят. За съжаление , здравните заведения не са открили доброволческите организации като свои партньори . Много възможности да ползват доброволци имат и читалищата, но екипите в тях нямат умения да правят това добре и да развиват дългосрочно работата с тях.

Ползите за каузите, които са избирани, са очевидни, а какви са ползите за организациите и хората, които упражняват доброволчески труд?

Чрез дейността си като доброволческа организация, всяко НПО участва в процесите на разрешение на обществени проблеми : социални , образователни, екологични, здравни, младежки. А това е смисълът на съществуване на гражданските организации. Доброволците и организациите, в които работят, често са инициатори на иновативни дейности за откриване, изразяване и отговор на някои нужди на обществото. Доброволците и екипите са близо до хората и проблемите им, чувствителни са към тях, имат умения да ги чуят и дефинират, а оттам – и да намират нови решения. Това дава нови идеи и възможности за развитие на самите доброволчески организации. Доброволците във всяка организация са много важен коректив и двигател за нейното развитие. Те имат друга гледна точка и визия, други изисквания и очаквания и когато ги споделят, стават най-големия ресурс на организацията.

Чрез доброволческите практики, лагери, стажове всеки млад човек може да подобри социалните си умения, уменията за работа в екип, уменията за решаване на проблеми и конфликти, както и да се развият качества като отговорност, общителност, лидерство, организационни умения. Тези възможности за развитие на младите хора, които доброволчеството предоставя, са чужди на нашите образователни институции.

Има ли нужда от законодателна рамка, която да регламентира процеса на доброволчество? Защо?

Голяма е необходимостта от приемане на закон, който да регламентира доброволчеството като обществено явление и да установи ясен правен статут на организираното доброволчество в България. Приемането на закон или друг нормативен документ ще очертае правната рамка на доброволческата дейност и ще създаде правна сигурност за доброволците и за организациите, използващи доброволци. Тази законодателна мярка е необходима и отдавна очаквана за насърчаване на доброволчеството в България. Съществуването на регламент в сферата на доброволческия труд, който е много разнообразен като дейност, участници и проблеми, ще гарантира качеството на този труд. Това е важно както за доброволците, така и за организациите, които се занимават с доброволци.

Какви тенденции забелязвате в България, свързани с реализирането на доброволчески инициативи? Доколко те се различават (или са далеч) от чужди опити и достижения в областта?

Доброволчеството в Европа и по света е ценност, традиция, призната и оценена от обществата. Да си доброволец е престижно. Възпитанието чрез доброволен труд е отговорност както на семейството, така и на образователните и корпоративни институции. Това, за съжаление, не е тенденция в България. Затова и доброволческите инициативи са спорадични, гражданите сами трудно се организират да добруват. По-голямата част от инициативите са на неправителствени организации, които са включили и доброволци в дейността си. А те не са много и не са на територията на цялата страна. Най-позитивната тенденция у нас е свързана с интереса и мотивацията на младите хора да работят доброволно в полза на другите. Най- голямата част от доброволците в България са във възрастовата група 15 – 30 години. Дано бизнесът и образователните институции видят в тази тенденция потенциал, който да подкрепят.

По света хората в пенсионна възраст са от най-активно използваните доброволци. Те имат опит, експертиза, умения и търпение. У нас, обратно, на тази група не се гледа като на ресурс и възможност. Все повече пенсионери се обръщат у нас към доброволчеството като форма за продължаване на активното участие в обществото, но са много малко програмите, проектите и организациите, които имат умения да работят с тях.

Какво още трябва да направят организациите, които работят за развитието на доброволчеството, за да става то по-популярно, а каузите по-достъпни за желаещите да помагат?

Да работят повече заедно, да си партнират, да се кооперират с бизнеса, университетите и училищата, както и да подкрепят общините да развиват доброволчески програми и инициативи.

Назад