Доброволчеството – познато и непознато/ ползите и въпросителните около негоНазад

Елица Баракова

Елица Баракова работи за Фондация „Помощ за благотворителността в България” от създаването й през 1995. От 1999 г. е неин изпълнителен директор. Член е на УС на БДФ, на Националния съвет на българската мрежа на Глобалния договор на ООН; съпредседател на Комитета по социална отговорност на Американската търговска камара в България и на Консултативния съвет по въпросите на Корпоративната социална отговорност към Министерството на труда и социалната политика.  

Наскоро проучване на Фондация “Помощ за благотворителността в България” установи, че у нас има стотици младежи и деца, които стават доброволци. Те търсят както емоция и удовлетворение от това, че подкрепят каузи, в които вярват, така и чисто практически ползи. Искат да научат нещо ново, да изградят контакти, умения за общуване или придобият реален поглед към практиката на желаното професионално поприще. Те помагат на болни и нуждаещи се, включват се в акции и кампании, безвъзмездно работят в младежки организации. Често, именно това е първата им, макар и символично платена, работа.

Поставям акцент именно на младите доброволци, защото от тях зависи оформянето на бъдещата дарителска култура, те разполагат със свободното време и огромен и заразяващ ентусиазъм. Не бихме могли да си представим как би изглеждало обществото ни без доброволците на Младежкия Червен кръст, Българското дружество за защита на птиците, Българските скаути, ИМКА, Националния алианс за работа с доброволци, читалищата в страната, и още много други. Не пропускам и активността на някои пенсионерски организации и сдружения.

За Фондация “Помощ за благотворителността в България” обаче най-интересната група е на доброволците -работещи хора. За нас, като организация, която работи за ангажирането на служителите във фирмените социални и екологични програми, организирането на доброволчески дейности от работодателите за служителите носи ползи в няколко посоки.

Служителите са първият филтър на одобрение или неодобрение по отношение на целите и замисъла на конкретната програма на компанията. Ако служителите не я харесат, едва ли обществото ще се впечатли. Ако те обаче се включат, значи програмата има потенциал. Участието на служителите в акции им дава възможност да се чувстват част от социалната политика на фирмата и дори да се гордеят с нея. Удовлетворението им от доброволния труд се повлиява от формата и степента на участие на фирмата – от допускането на доброволчески инициативи, през одобрението им, до целенасоченото организиране с логистична и финансова подкрепа. Налице е ясна тенденция за това и през последните няколко години мобилни оператори и банки, както и чуждестранните компании в страната, вече имат ежегодни инициативи, с които подкрепят даряването на пари и време от страна на служителите.

Организацията – домакин на доброволци, освен безплатна работна ръка, получава възможността да се представи пред външни за организацията хора, да ги запознае с проблемите, по които работи, да получи външен поглед към работата си. От самите домакини зависи дали ще могат да разпознаят и спечелят по-дългосрочни симпатизанти, а вероятно и дарители. Естествено, проблемите не са малко – за неправителствените организации е трудно да оценят точно нуждите си от доброволци, за публичните институции като болници и училища това все още не е сериозна дейност, липсва правна регулация, а опитите за информационно осигуряване и посредничество са все още ограничени и непопулярни.

Новите възможности

Организациите с капацитет и опит са добър пример за по-малките и новите, които се захващат да търсят доброволци. Ако доброволци изпълнят част от дейностите на екипа, това ще освободи средства в организацията за други дейности. Необходима е и реалистична преценка за нуждите – не е удачно да искаме безплатен PR на пълен работен ден, но е съвсем осъществимо, когато подготвяме план за комуникация на проект или кампания, да получим няколко часа фокусирана и професионална помощ от PR-специалиста на близката фирма.

Нестопанските организации могат да помогнат на болници, музеи, библиотеки, училища и други институции да заработят с доброволци. Училището може да развие цяла палитра от желани, но все недофинансирани извънкласни и извънучилищни дейности. Ще е нужна помощта на доброволни лектори, водачи на групи, спортни треньори и т.н.

От своя страна, училищата и университетите имат потенциала да възпитат доброволци и дарители, като помагат на младите хора да разпознават проблемите в обществото и как на практика те лично могат бъдат част от решаването им.

Много правителствени стратегии, разработвани в министерствата, биха спечелили, ако освен с описание на цели и дейности, се занимаят и с човешкия ресурс и предвидят дейности за мотивирането, задържането и награждаването на необходимите доброволци. Така ще има кой да осъществи и ученето през целия живот, и спорта за всички.

Работодателите могат да изграждат все по-ефикасни програми с оползотворяване на своите финансови, материални и човешки ресурси. Доброволчеството е доказана форма и за изграждане на екипи, и за отглеждане на лидери.

Обръщането към нуждите на обществото отваря още по-големи възможности за професионалното доброволчество. Така фирмите могат да предоставят на обществени каузи, за часове или дни, своите счетоводители, юристи, или комуникационни специалисти.

Назад