За обществените фондации в РумънияНазад

Алина Порумб

Алина Порумб е директор на националната програма за развитие на обществените фондации. „Рецептата за спечелване на доверието на общността е може би като в много други области на бизнеса – да удържате на обещанията и хората да знаят това. От една страна е важно фондациите да са реал исти по отношение на собствените си ресурси и заявки, да имат силата да променят нещата, когато в общността има лидери, желаещи да вложат енергия.“

Как се появиха обществените фондации в Румъния и каква е ролята им за развитието и подобряването на живота на местните общности?

През последните близо десет години в Румъния сме чували за практиките на обществените фондации от много страни по света. Най-цитиран е опитът на САЩ, но и този на страните от Централна и Източна Европа, където има по-дълга история на развитие на обществените фондации (напр. Словакия и Полша).

През 2005 г. след проучване на развитието в нашата област и провеждането на разговори с експерти, решихме да проверим дали моделът може да проработи и тук. По това време вече имахме опит на национално ниво в работата с неправителствените организации, като им оказвахме подкрепа в експериментите с набирането на средства от частни дарители и от бизнеса. От наша гледна точка това означаваше да направим крачка в посока на местните общности и да следваме конкретните нужди и интереси на хората.

Първата инициатива започна в Клуш, нашият роден град. В началото бяхме много предпазливи, опитвахме се да не сме твърде напористи и си задавахме въпроса дали не насилваме едно развитие, за което хората още не са готови. Опитахме се първо да намерим начини да разкажем за работата на обществените фондации, като създадохме различни доброволчески платформи с разнообразни решения за проблемите на хората, както и да се идентифицират ресурси за тяхното посрещане.

Крайъгълен камък в развитието на обществените фондации беше създаването на програма “YouthBank” в Клуш. Група ученици от средните училища бяха подкрепени в набирането на средства, които после сами разпределяха към други младежки инициативи. Програмата беше много успешна – както като постигнати резултати, така и и като пример за това как обществена фондация може да работи. След това, друга фирма се поинтересува как да създаде фонд за екологично образование. Въз основа на успеха на съществуващите фондации, тази година създадохме заедно с партньори и донори, тригодишна програма, която цели да подпомогне развитието на подобни структури в най-малко още пет общности. В сравнение с преди пет години, когато за първи път изпробвахме идеята, сега реакцията беше много по-положителна. От една страна, фактът, че вече има работещи модели на обществените фондации в Румъния, помогна много. От друга страна, ние имаме впечатлението, че все повече хора са готови да се ангажират и да направят нещо за местата, където живеят.

Какъв път изминаха Обществените фондации, за да спечелят доверието на общността и тя активно да участва във техни инициативи?

Рецептата за спечелване на доверието на общността е може би като в много други области на бизнеса – да удържате на обещанията и хората да знаят това. От една страна е важно фондациите да са реалисти по отношение на собствените си ресурси и заявки, да имат силата да променят нещата, когато в общността има лидери, желаещи да вложат енергия. След три години работа много членове на общността се свързват с фондацията с идеи, които харесват, но искат да делегират отговорността по изпълнението им на друг. Колкото по-известни в общността стават обществените фондации, толкова повече хора идват при тях с идеи. Изкуството е да се трансформират те в конкретни рамки, които да привличат хора и ресурси за осъществяването им. Осигуряването на обратна информация за това какво се случва с инвестираните средства, също е много важен момент.

Обществените фондации в Румъния работят ли с бизнеса и как те мотивират компаниите да бъдат техни партньори?

Да, в последните години около 30 % от прихода на фондациите е от бизнеса. Те използват различни механизми – управление на фондовете на компании, учредяване на спонсорски клубове, ползване на т. нар “общностна карта” (хората, които я притежават ползват отстъпки при покупка на определени стоки, а компаниите даряват за фондацията), както и дарителство по ведомост.

Има ли данъчни и законодателни механизми в Румъния, които поощряват дарителите?

Когато даряват, компаниите в Румъния могат да приспаднат до 20 % от данъците си, но не повече от 0, 3 % от техния годишен оборот. Тези механизми са от значение за по-големите компании, но не са толкова важни за малките и средни предприятия. За индивидуалните дарители съществува т. нар . “2% закон”, което практически означава, че дарителите могат да пренасочат до 2% от годишните си данъци, в подкрепа на неправителствена организация по техен избор. Трудно е да се оцени как това влияе на даряването. Бих казала, че това стимулира индивидуалните дарители да научат повече за работата на НПО, като в същото време мотивира все повече организации да стартират публични кампании за набиране на средства.

Що се отнася до компаниите, те се възползват частично и непълноценно от облекченията, които им се полагат при дарение. Механизмите за намаляване на данъците и таксите стимулират определен интерес, но за да правят повече усилия донорите трябва да бъдат мотивирани и по допълнителен начин.

Неотдавна имахте работно посещение в обществени фондации в България. Какви са вашите наблюдения – къде са те по пътя, печелят ли доверието на местните общности и какво трябва да се случи, за да направят работата си по-ефективна?

Обществените фондации в България вероятно са едни от пионерите в мобилизирането на ресурси и подкрепа от обществото. Те са възникнали като част от контекста на филантропията, който все още е твърде сложен в сравнение с румънския. Макар че фондациите в България имат предимството да познават основните “играчи” и това им дава възможност да ги свързват, останах с впечатлението, че все още говорихме за ограничено пространство и огромни усилия и работа, за да се откриват възможности. В резултат на това постиженията им остава само локален.

Успехите са по отношение на това да се мобилизират местни ресурси в общността и да се въвличат местни “играчи”, но основните въпроси за мен са: Какво следва? Как се виждат обществените фондации за в бъдеще, до къде искат да стигнат? Как те виждат ролята си в помощ на общественото развитие напред и колко му помагат? Смятам, че това, което може да допринесе за доброто развитие на обществените фондации в България, е позитивната, оптимистична енергия и вяра, че имат повече решения, стратегии и ресурси вътре в своите общности и това е най-добрият начин, за да съществуват заедно.

Разнообразието от дарители и идеи може значително да промени общността, въпросът е те да се открият взаимно.

Назад