Голямото предизвикателство за нас e да „преведем“ езика на природозащитата на разбираем за хората език и да ги направим съпричастни

12.04.2010 | Брой 3, Бюлетин

Радостина Ценова, PR на Българска Фондация Биоразнообразие и регионален координатор на проект „Странджа”

 Снимка

Кои са предизвикателствата пред фондация, която работи в защита на екологични каузи?

Предизвикателствата пред нас са „европейски” – средата и за нас, екологичните организации, както и за останалите НПО, е доста трудна в момента, предвид липсата на разнообразни донори и високите изисквания на европейските програми. В общия случай те са разработени за големи организации с много добър финансов резерв и със стабилни източници на финансиране, което за съжаление обрича голяма част от по-малките организации на изчезване. В същото време и даренията за околна среда намаляват, което е разбираемо, защото в условията на криза, хората предпочитат да даряват за нуждаещи се деца и болни, които са в много затруднено положение, вместо да отделят за природата.

Друго предизвикателство се оказа възможността една организация да продължи да следва и изпълнява мисията си в контекста на силно профилираните и ограничени европейски приоритети.

От друга страна отчитаме добрите страни на кризата – силно намаля строителството, което в последните години беше достигнало застрашителни размери и нямаше място в страната, което да не бъде заплашено от строителен бум и „бурно бетонно развитие”. Това донякъде облекчава нашата работа, но въпреки всичко предизвикателствата си остават – да отстояваме интересите на природата срещу икономическите интереси, да сме коректив на държавата и да следим за нарушаване на законодателството, да опазваме и развиваме мрежата от защитени територии и зони, да създаваме условия за развитие на бизнеси, които щадят природата и носят приходи за местните хора, които живеят в или около защитени територии. Но най-голямото предизвикателство за нас остава да успеем да „преведем“ езика на природозащитата на разбираем за хората език  и така да ги направим съпричастни.

Кои са актуалните кампании и проекти, по които работите?
 

В момента екипът на Българска Фондация Биоразнообразие работи по няколко проекта – един за създаване на истински биосферен резерват в Странджа, който да отговаря на съвременните тенденции и на изискванията на ЮНЕСКО, друг за опазване на дивата коза и мечката извън защитените територии, за Балканския зелен пояс и планината Осогово, за опазването на Беласица и Драгоман чрез развитие на устойчив туризъм и др.

Ние сме и едни от инициаторите и Секретариат на Коалицията „За да остане природа в България” и работата в нея е много важна за нас.

Благодарение на Фондация “Помощ за благотворителността в България” (ФПББ) и Български дарителски форум (БДФ) стартирахме DMS кампания с кодово име „priroda”, за събиране на средства за закупуване на ценни природни територии. Предстои закупуването на първите декари земя със събраните през последните две години средства.

От каква промяна се нуждае законодателството в тази сфера?

Законодателството в тази сфера е сравнително добро и хармонизирано с европейското. Проблемите идват по-скоро при прилагането му и липсата на воля от страна на държавата в много от случаите.

Едни от най-сериозните проблеми са свързани например с изготвянето на оценки за въздействието върху околната среда, екологични оценки и оценки за съвместимост. Порочната практика експертите, които изготвят тези оценки, да се наемат от инвеститорите, е причина за едни от най-големите нарушения срещу българската природа и създава конфликт на интереси, който не би могъл да се разреши със съществуващото законодателство.

Друга промяна, която е много важна за нас е свързана с облекченията при дарение. Това също бе придобивка, която тъкмо беше започнала да добива популярност и за нашата кауза, но която също загубихме през последните години.

Сериозна нужда от промени в законодателството наложиха и нашумелите напоследък „замени“ на гори, които ощетиха държавата с милиони левове и вероятно ще доведат до санкции от Европейския съюз.

Как работите с бизнеса и какво още трябва да се случи според вас в такъв тип партньорства?
 

Няколкократно сме организирали срещи между бизнес, който иска да е социално и природно отговорен и екологичните организации и въпреки, че нямаше особен резултат със сигурност тези срещи подпомагаха процеса на разбиране за ползите и нуждите и на двете страни.

За съжаление кризата се отрази много сериозно на тази ни дейност и то точно когато фирмите у нас бяха отворени да търсят нов тип партньорства, да се „отварят” към зелената идея и да са готови да дарят за българската природа. Сега откриваме нови възможности чрез европейските програми и вече сме участвали в няколко консорциума заедно с различни фирми, но истината е, че икономическата ситуация не е добра за никоя от страните.

Екотематиката става все по-популярна. Лесно ли се намират съмишленици за такъв тип каузи? 
 

Да, така е. Особено в световен мащаб темите за опазването на околната среда, за климатичните промени, за загубата на биоразнообразието, са особено актуални. Хората все по-често се замислят за темповете, с които унищожаваме околната среда и като че ли много по-лесно подкрепят подобни каузи (при нас като че ли повече декларативно и по-малко с реални действия). Ние търсим и намираме нашите съмишленици главно сред младите хора, благодарение на лекциите за студенти, които организираме всяка седмица в Биологическия факултет на Софийски университет, а също и на лагера на язовир “Студен кладенец”, където се събират над 100 млади хора от цялата страна. Коалицията „За да остане природа в България” също става все по-популярна и интернет страницата информира и привлича ежедневно стотици хора.

Освен това смея да кажа, че имаме един млад и много ентусиазиран екип, който се запазва въпреки трудностите на средата и който често се бори с вятърни мелници, за да постигне това, за което полага усилия вече толкова години.

Дали в известна степен все още на тази тема не се гледа просто като на „модерна“ или вече се осъзнава истинското й значение за бъдещето на планетата – вашите наблюдения?

Няма нищо лошо в това екологичната тема да бъде „модерна”, защото покрай тази мода се изписа много във всички медии, дори такива забранени територии като модните списания – медии, в които не бихме могли да „пробием”. Дали се осъзнава истинското значение на темата е спорно, но при всички случаи е полезно да има дискусия в обществото, защото така се променят нагласите на много хора и се намират истински съмишленици. И бавно, но сигурно промяната се случва.

Кои са трудностите в комуникацията и популяризирането на екологичната проблематика?
 

При трудни икономически условия основната тема, която вълнува хората е свързана с физическото оцеляване. Ние веднъж вече минахме по този път, след което обаче дойдоха години на активна гражданска позиция и въвличане на десетки хиляди хора чрез подписки, шествия, акции за опазване на застрашената българска природа. Сериозна трудност често е липсата на средства, но и на креативност. Като голям проблем отчитаме липсата на разпознаваеми лица, които хората да идентифицират с природозащитната кауза. И това се очертава при всяко социологическо проучване, което провеждаме.

БФБ вече 6 години използва един интересен похват за популяризиране и обвява „Година на…” – водните кончета, гъбите, дивите кози, орхидеите, земноводните … Издаваме специален календар, подготвяме интернет страница и организираме различни прояви през цялата година. През 2010 г. Българска Фондация Биоразнообразие с удоволствие се присъедини към призива на ООН и посвещава своите дейности на Годината на биоразнообразието. Защото биоразнообразието е живот.