Опитът на Каритас извън БългарияНазад

Специално внимание към младите Проект на Каритас Австрия

Австрийската младежка организация Каритас редовно предлага дейности, предназначени за хората на възраст между 14 и 24 години и ги въвлича в различни дейности. В проектът “Aktion Kilo”, например, младежите убеждават купувачи в супермаркети да закупят определен продукт, който да може да бъде дарен на бежанци, докато пазаруват за себе си. Събраните продукти младежите носят в дом за бежанци, поддържан от Каритас, и там общуват и готвят, заедно с обитателите му.

Подпомагане на нов живот Проект на Каритас Франция реализира т.нар. “Домове за родители”

Там се настаняват млади двойки, които са психологически и социално уязвими и очакват първото си дете. Идеята е бъдещите родители в риск, да избегнат повторението на това, от което самите те са страдали – малтретиране, насилие, пренебрегване, и да създава нагласи за поемане на отговорност при отглеждане на детето.

Децата с аутизъм намират своето място Проект на Каритас Турция

В Центъра, недалеч от Измир, се предоставя групово и индивидуално обучение за деца с аутизъм до 15 годишна възраст. Центърът работи както с децата, така и с родителите им, които също трябва да бъдат подпомогнати след поставяне на диагнозата на децата. Екипите подготвят индивидуални програми за обучение за всяко едно дете, като и работят за повишаване на квалификацията на персонала. Центърът си сътрудничи с международни организации, които имат отношение към аутизма, за да ползва чуждия опит и проучвания по темата.

А как е у нас Емануил Паташев, ген. директор на Каритас, България

Емануил Паташев работи в КАРИТАС БЪЛГАРИЯ от създаването на организацията през 1993 г .От тогава той е генерален секретар и организира дейността на секретариата. Членува в Управителния съвет на федерацията до 2001г., когато е взето решение генералният секретар да не е член на този орган.

Дарителството за социални каузи и услуги е важно да се разглежда в цялостен контекст. Един от основните въпроси, от които можем да тръгнем е, дали държавата трябва да е реален доставчик на социални услуги или само гарант за качеството на услугата и качествата на юридическите лица, които я извършват. Повечето европейски страни спазват втория модел и функционират в по-голяма или по-малка степен, успешно. Тук държавата много по-трудно делегира тези права и по-трудно дава възможности за доставчиците и целият процес е много по-централизиран. От друга страна – за да се набира дадена каузи средства или да се финансира една услуга, тя може да бъде подкрепена с финансови и нефинансови дарения. Сериозна подкрепа за социалните каузи е доброволческият труд. Предстои и година на доброволеца, 2011 г. Вече има предложения за закон за доброволчеството, но засега той е само желание от страна на гражданския сектор, няма воля от страна на законодателя за регламентиране на процеса. Дарителството е свързано със стимули, и дори те да не са водещи при даден акт, не трябва да се омаловажават. В България можеш да дариш от печалбата си преди облагане, но не и от данъците си. Страната ни стимулира едно за сметка на друго – държавните фондове, например Фонда за лечение на деца, има много по-високи облекчения, отколкото всяка друга кауза. Защо е тази разлика, кое определя значимостта на каузата и какви послания за дарителите дава държавата, остава основен въпрос? Друг проблем е, че няма регламенти за доставчиците на социално услуги, които са гранични до медицинските – мерене на кръвно или превръзка в домашни условия на възрастен. Това е една комплексна услуга – “Домашен помощник”, която ние предоставяме от 8 години. Реално, в медицински аспект, ние сме извън закона.

Дарителството в България е основно в две посоки – свързано с деца с увреждания и в институции или при кризи – хуманитарно. А в страната ни има много друго необходимости – например хората в третата възраст са в много трудна ситуация и за тях не се набират никак лесно средства, нито са приоритет на държавата. Нашите каузи са свързани с мигранти, бежанци, наркомани, жертви на трафик, възрастни и болни хора… По -лесно набираме средства, когато каузата е национална и зад нея застават медии и най-вече, когато кампанията или каузата има лидер, който да я обединява. Църквата, (особено за нас) в този смисъл играе важна роля, независимо дали хората са вярващи или не, обединява ги, създава им чувство за общност. Повечето дарения се набират не от а във църквата, особено в католическия свят.

Приоритетите ни тази година, са свързани с преодоляване на бедността, продиктувани са от Европейската година за борба с бедността и имаме и кампания, която се нарича “Нулева бедност” (http://www.zeropoverty.org/bg).

Назад