Обществените фондации решават проблеми на местната общност чрез средства набирани от средите на самата общностНазад

Даниела Димитрова, асоциацията на обществените фондации в България

Даниела Димитрова е изпълнителен директор на Асоциацията на обществените фондации в България. Магистър по икономика. Има опит в бизнес сектора и държавната администрация, но от 7 години работи за утвърждаване и развитие на филантропията чрез прилагане на модела на обществените фондации.

Как в България бяха създадени Обществените фондации? Защо, кое наложи възникването им като структура?

В България съществува дълга традиция на дарителство. Спомнете си как е създаден Софийския университет, как навремето са създадени и функционирали читалищата, колко българи са се изучили в чужбина със стипендии.

Със създаването на обществените фондации се възроди точно тази традиция на човеколюбива филантропия. Самото наименование Обществена фондация носи в себе си идеята, че това е организация, която ще решава проблеми на местната общност чрез средства набирани от средите на самата общност. Този модел на териториално организирана филантропия е възникнал в щата Кливланд в САЩ през 1914. Той се разпространява много бързо, като в момента има близо 1 500 обществени фондации по целия свят. Именно от САЩ моделът е пренесен в България като тук се прилага пилотно в 6 (7) града в периода 2001-2005, с финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие (USAID).

Със създаването на тези организации се запълни ниша в местната филантропия, която позволи да се реализират редица малки проекти, които обаче са значими за хората от общността. През 2005 година с колегите решихме да се обединим в асоциация, за да популяризираме модела на обществената фондация, както и да подпомогнем изграждането на капацитета на вече съществуващите такива.

Как се промени за вас ситуацията от 2005 г. (когато Асоциацията беше създадена) до сега – по-лесно ли набирате популярност и дарители?

Идеята за създаването на Асоциацията на обществените фондации в България (АОФБ) дойде от нейните членове. Тъй като у нас тези организации се наричат с различни имена, осъзнахме необходимостта да има структура, която да ни легитимира. Да създаде и наложи стандарти за функционирането на обществените фондации в България. Така през месец април 2005 година беше учредена асоциацията. За съжаление тя е по-популярна в чужбина отколкото у нас. Членуваме в международни организации и инициативи и често посещаваме форуми, в които се обсъждат проблемите на дарителството на европейско или международно ниво. Често получаваме запитвания за една или друга организация в България и смея да кажа, че сме изградили авторитет пред партньорите ни в чужбина. Една от услугите, които асоциацията предлага на своите членове е поддръжка на интернет страница, където те могат да публикуват информация, да споделят опит и инициативи. Организираме обучения и срещи на мрежата. Асоциацията представлява обществените фондации в комуникацията им с властите, масмедиите, националните и международни донори.

Как идентифицирате важните за общността, в която работите, инициативи и каузи и как въвличате хората в тях?

Всяка обществена фондация определя за себе си, кои са важните проблеми и приоритети на територията, в която работи. При своето създаване обществените фондации по места организираха обществени форуми и дискусии, на които се идентифицираха проблемите и се обсъждаха начините за тяхното решаване. Разбира се с времето се откриват нови области на интервенция или някои от проблемите намират решение другаде. Понякога самите дарители ни търсят, не забравяйте, че те също живеят в тези общности и също имат наблюдение и свое разбиране за проблемите. А хората се водят от личния пример. За това е важна публичността, да се въвлекат медиите, да се говори за проблема.

Всяка година награждавате хора и организации, направили важни жестове за региона? Какви са наблюденията ви – кои каузи печелят най-сериозна дарителска подкрепа?

Разбира се децата са най-важното в живота на българина. Но хората започнаха да разбират, че проблемът на изоставените деца в Домовете не е липсата на играчки, дрехи или храна. Все по-често започват да се обръщат към нас с молба средствата, които даряват да отиват за организиране на различни занимания, спорт, терапия или други дейности, които да развиват капацитета, емоционалната интелигентност и социалните умения на децата в риск. За наша радост дарителите имат разнообразни интереси. Ако някой е спортувал навремето то той ще се ориентира към спорта, ако е искал да стане музикант ще предостави стипендии за даровити деца. Всичко е много индивидуално и често продиктувано от емоциите на дарителя. Нашата задача, като професионалисти е да го насочим към подходящата кауза, да му посочим начина по-който неговите средства ще бъдат максимално полезни.

Как “откривате” вашите дарители? Работите ли с бизнеса? Как го мотивирате да бъде ваш партньор?

Всяка една от обществените фондации използва различни методи за набиране на средства. За всяка една от тях обаче е важен стратегическият дарител. Човекът с визия, който иска да промени нещо в своята общност, който се ангажира с кауза, с даден проблем. На тези хора ние можем да предоставим възможността да реализират промяната, която искат да видят. Вие питате за бизнеса, но за обществените фондации са важни редовите дарители, онези, които не могат да отделят голяма сума, но все пак даряват с грижа и с мисъл за своята общност.

Може ли да дадете примери за успешни ваши проекти, които обединяват усилията на бизнеса,(НПО) и местните власти и които са решили някакъв локален, но съществен проблем?

Ще ви дам пример от Стара Загора, където през зимата на 2009-2010 година бизнесът, нестопанските организации в града и местните власти се обединиха и подкрепиха двете социални кухни. Мисля, че това е добър пример за това как обединени от обща цел успяхме да осигурим на хората в неравностойно положение подкрепа в този труден период от годината.

Назад