Ние сме компания, ориентирана не само към клиентите си, но и към цялото обществоНазад

Бернар Москени – Главен изпълнителен директор, VIVACOMБернар 

Москени е Главен изпълнителен директор на БТК АД от 1 януари 2008 г. Преди това е заемал лидерски позиции в сферата на телекомуникациите в различни страни повече от 18 години.
Завършил е икономика и финанси в Лион – Франция.

Подкрепяте деца със специални образователни нужди (с дислексия и аутизъм). Как и защо компанията се насочи към тази сфера на дарителство?

„Всичко, което ни свързва” не е само и единствено мотото на VIVACOM, а и начин на мислене. Ние сме компания, ориентирана както към клиентите си, така и към цялото общество. Особено чувствителни сме на тема бъдеще. Няма никого да учудя, споделяйки, че за мен утрешният ден е немислим без нашите деца и без прогреса на образованите и способни млади хора, които в България са страшно много. Затова ние насочихме всичките си усилия в подпомагане на децата с диагноза аутизъм и дислексия като една особено чувствителна и деликатна група, клоняща към рисковите. Създавайки VIVACOM Институт за детско психично здраве и развитие, ние работим в дългосрочен план за осигуряване не само на грижа и помощ за децата с дислексия и аутизъм, но и за създаване на една по-висока култура на родители и педагози. В това е истинският смисъл на един социален проект, а не в еднократната помощ, която в никакъв случай не е решение на проблема. Вярвам, че това е една от най-успешните ни дарителски кампании, чиито традиции и постоянство искаме и ще поддържаме в името на децата си.

Кое е специфичното в нея? Какво трябва да знае бизнесът, който ще реши да инвестира в подобна кауза?

Тук става дума за деца, които се различават от своите връстници. Първо – децата имат проблеми с основни дейности като способността да комуникират свободно и спокойно, да изразяват себе си и своите непосредствени впечатления и второ – те имат скрити заложби, които, развити навреме и по правилния начин, могат да бъдат наистина необикновени и ценни. Всички гении са били странни и различни, но на това се дължи и тяхната неповторимост. Защо тогава хората и компаниите, които имат възможност, да не помогнат? Разбира се, всяко начало е трудно. Затова може би трябва да има приемственост в бизнеса. Стартирахме кампаниите за дислексията и аутизма съответно през ноември 2008 г. и в края на 2009 г. и оттогава не сме престанали да работим за подобряване на информираността на обществото, грижите за децата и обученията на специалисти и учители. Предполагам ще се съгласите с мен, че колкото повече бизнесът отделя средства и ресурси за подобни цели, толкова по-добре. Ще се радваме, ако примерът ни бъде последван.

Кои са другите актуални социални проекти на VIVACOM и кое определя дарителските ви приоритети? ( Как избирате какво да подкрепите?

VIVACOM подпомага хора в нужда от различни възрастови групи. Нека направя една условна класификация на дарителските ни проекти. Деца, страдащи от аутизъм и дислексия, деца-таланти, първокласници и т.н. Имаме практика в даряването на компютри на училища, здравни заведения и различни институции с научна и културна дейност. Подпомагаме с каквото и колкото можем и домове за възрастни и болни хора. Не на последно място се грижим за здравето – физическо и душевно – на собствените си служители. Осигуряваме им спокойствие и удовлетвореност, мотивираме ги по различни начини да участват колективно в извънслужебни дейности – доброволчески инициативи, обучения и други. Стараем се да взимаме пример от най-големите и успешни практики на европейския и световен бизнес. Не бих искал да изпадам в подробности как избираме и подреждаме дарителските си приоритети. Бих казал само, че подпомагаме с колкото можем, защото понякога желанието и възможностите не са еквивалентни понятия.

Отразява ли се кризата на CSR дейностите ви? По някакъв начин преструктурирате ли политиката си?

Разбира се. Ако кажа, че не ни засяга, ще излъжа. (Усмихва се деликатно.) Когато в една компания постъпват по-малко средства, няма как тя продължи да дава както до момента или повече. Факт е обаче, че нашата компания дори увеличи бюджета си за дарителски дейности за 2010 г., което е истински повод за гордост. Според мен важно е не дали кризата се отразява, а че въпреки финансовите трудности, социалните дарителски практики не спират. Както се казва, всеки може да даде, когато има, истински трудно е, когато средствата не стигат да обезпечиш всички и да успееш да заделиш средства за нуждаещите се. Ние сме благодарни, че можем да помагаме и го правим всеки ден с мисълта, че вършим добро, а доброто винаги се връща.

Какво още според вас трябва да се направи – като правни регулации, развитие на медийната среда (медиите в България сравнително трудно отразяват дори дългосрочни социални инициативи на компании) или работа и партньорства с нпо-сектора, за да бъде бизнесът още по-активен в социалната си политика?

Вижте, според моята концепция да даряваш, изобщо да даваш, е проблем с морални и етични измерения. Тук правото, законите и регулирането някак си остават настрана. За медиите мога да кажа, че, умишлено или не, не са достатъчно активни при отразяването на социалните инициативи. Струва ми се, че за медиите интересни са скандалите и неуспехите, изобщо негативните новини, представени чрез „синдрома на гадния свят”. Днес почти никой не се интересува от стореното добро или по-скоро то остава в сянка. Надявам се скоро нещата да се променят към по-добро.

Назад