Хранителните банки създават условия не просто за предоставяне на хуманитарна помощ, а за устойчиви дейности и посрещане на дългосрочни нуждиНазад

Валентина Симеонова е зам.-министър на труда и социалната политика от август 2009 г. Преди това е била зам.-кмет по образованието и социалните дейности в Столична община, район „Слатина”. Работила е като директор на дирекция „Стандарти и анализи” в Държавната агенция за закрила на детето. Била е ръководител на екипите, осъществили две национални оценки на специализираните институции за отглеждане на деца и е един от авторите на методологията за социални услуги за деца.  Има специализации във Франция, Дания, Ирландия и Англия в сферата на социални и образователни модели на работа с деца, превенция на насилието на училищно ниво и семейно консултиране.

Как виждате перспективите за създаване на хранителна банка в България?

Хранителната банка е сравнително нов за България инструмент за предоставяне на хранително подпомагане на уязвимите групи, чрез стимулиране на дарителството в общността, подкрепата с местни ресурси и създаването на партньорства. Хранителните банки създават условия не просто за предоставяне на хуманитарна помощ, а за организиране на устойчиви дейности, благодарение на които се посрещат дългосрочните нужди. Общините съвместно с Български Червен Кръст (БЧК) и други неправителствени организации с интерес към дейността могат да създават хранителни банки. В партньорството по между си те могат да обменят опит и споделят добри практики. Към момента в някои общини на територията на страната БЧК изпълнява такава дейност и има опит по изграждане на хранителни банки.

Каква е ролята на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) в разработването на модела хранителни банки в България?

МТСП подкрепя създаването на модел на Хранителна банка в България, като механизъм за набиране, складиране и раздаване храна на нуждаещите, с цел осигуряване помощ на хора в неравностойно положение и в същото време за намалява загубата и изхвърлянето на храна, която няма търговски вид. За създаването и функционирането на такъв модел е необходимо участието на различните институции, Министерство на земеделието и храните, Министерство на здравеопазването, областни и общински администрации, представители на хранително-вкусовата промишленост и бизнеса, търговски вериги и други. Разработването на модел – хранителни банки е най-удачно да бъде направено от общините с участието на неправителствените организации, имащи интерес към развиването на подобен вид дейност, тъй като общините имат необходимия опит в тази посока. Съгласно действащата нормативна уредба домашният социален патронаж, обществените трапезарии и други подобни социални услуги са местни дейности и се реализират от общините.

За кого ще са ползите от една работеща хранителна банка?

Дейността би била полезна за всички хора в затруднено социално положение, които без чужда помощ не могат да задоволят своите основни жизнени потребности: възрастни и самотно живеещи хора; хора с ниски доходи; хора на улицата; хора с увреждания.

Хранителни продукти могат да се предоставят и на различните социални услуги, които предлагат хранене на потребителите, с цел поевтиняване на разходите на услугата.

Имате ли оценка на нуждите в това отношение – колко души получават хранително подпомагане и колко биха се нуждаели от такова?

Ролята на МТСП чрез Агенцията за социално подпомагане (АСП) и нейните териториални структури в българския модел на хранителна банка, може да се изразява в предоставяне на информация и списъци на социално слаби лица и семейства, обект на социално подпомагане, както и такива, желаещи да бъдат подпомагани, но които по една или друга причина временно не попадат в тях, както и самотно живеещи хора, бездомни, и лица живеещи в специализирани институции и ползващи социални услуги в общността (дневни центрове), обществени трапезарии, домашен социален патронаж и други.

Към момента в страната се реализира Европейска програма „Раздаване на храни от интервенционните запаси на ЕС на социално слаби лица”. Програмата се прилага от Разплащателната агенция към Министерство на земеделието. За отоплителен сезон 2009/2010 г. на подпомогнатите 259 395 лица и семейства са предоставени хранителни земеделски продукти, включващи брашно, захар, ориз и др.

В сегашното състояние на криза и трудности за бюджета проблем ли е финансирането на социалните кухни?

Социалната услуга “Обществена трапезария”, съгласно действащата нормативна уредба е общинска дейност, но в условията на криза, МТСП, чрез Фонд „Социално подпомагане” осигурява средства на общините, след представени от тях проекти за развиване и предоставяне на тази услугата. “Обществената трапезария”, като социална услуга се предоставя предимно през зимния период, когато хората в неравностойно социално положение имат по-голяма необходимост.

Какви са приоритетите на МТСП в близката една година и в каква посока бихте насочили дарителите, за да бъдат техните жестове ефикасни и на място?

Приоритетите на МТСП  винаги са били подпомагане на социално изолираните групи: хора с увреждания, деца и семейства. Ако има дарители, желаещи да дарят средства, бихме могли да ги насочим към общини, които предоставят услугата Обществена трапезария или към Фонд „Социално подпомагане” за финансиране на проекти за обществени трапезарии.

Назад