Частното дарителство за култура е много по-ефективно от тромавото, неясно и ограничено държавно финансиранеНазад

Теодор Василев

Теодор Василев е завършил Немска гимназия в София и международни отношения в Университета за национално и световно стопанство. Получава докторска степен по политически науки от Бостън Колидж и Харвард, където се занимава с изследователска дейност. Посещава лекции по кино в Columbia University в Ню Йорк. Работил е като консултант с аукционните къщи „Кристис” и „Сотбис” и като директор развитие на Фондацията за изкуства “Елизабет” в Ню Йорк. Той  ;e основател, президент и изпълнителен директор на Американска фондация за България.

Защо решихте да създадете в САЩ фондация, която да работи за каузи в България?

По рождение съм българин, израсъл съм в София, тук учих и завърших средното и висше образование. След това продължих образованието си в САЩ и със семейството ми се установихме да живеем там. Връзката ми с България обаче винаги е била силна. В България останаха родителите ми и много приятели. От друга страна, в САЩ (и в Бостън, където продължих образованието си, и в Ню Йорк, където живее семейството ми), има големи български общности, с които винаги съм бил в постоянен контакт. Съвсем естествено дойде и идеята да създадем Американска фондация за България.

Културата на дарителството в САЩ е навсякъде. Тя е неразделна част от обществения живот. И затова решението не беше трудно. То не беше свързано толкова с носталгични чувства, а по-скоро беше осъзнат акт на признание за добрите неща, които въпреки трудното време, са ни се случвали в нашата младост в България – в училище, в университета, в културните институции като кино, театър, музика и изкуство.

Как се насочихте към сферите, свързани с култура и образование? Сред дарителите в България това не са най-популярните каузи.

Вече казах, че образованието и културата са области, които от ученическите години са били важни за мен. Още тогава имах слабост към киното и театъра. Това бяха и сфери на особена свобода в несвободното и ограничавано обществено развитие по времето на социализма. Културата и изкуството, както и образованието винаги са притежавали особена собствена автономност и освободеност, колкото и да са били направлявани и администрирани партийно или по друг начин.

Освен това вече от доста време аз самият професионално се занимавам с изкуство. Консултант съм в областта на изкуството и то е моят живот и работа. Така че е съвсем естествено и Американска фондация за България да работи в тези области. Програмите на фондацията даже почти винаги комбинират подкрепата, която оказваме. Например ние винаги търсим образователен елемент в проектите, свързани с култура и изкуство, и обратно. 

Кои са проектите в културната сфера, които считате за най-голямо постижение на фондацията? 

Една от първите програми, които започнахме да финансираме в България още в началото на нашата работа през 2004 г., беше Програмата за подкрепа на студентски филмови проекти. Тогава никой в страната не правеше подобно нещо. Още през следващата година тази програма се разви със създаването на Студентския филмов фестивал „Ранно пиле”, който тази година ще има своето шесто издание. Ето това е чудесен пример за подкрепа, която комбинира образование, култура и изкуства.

Друг проект в културната област, който подкрепяме от доста години, е участието на ансамбъла за автентичен фолклор „Бистрица”, по-известен като „Бистришките баби”, в международни фестивали. Този проект е по-особен, тъй като тук ние подпомагаме културна институция, която опазва и развива национално културно наследство. За наша голяма радост преди три години ансамбъл „Бистрица” бе признат от ЮНЕСКО за нематериално културно световно богатство, което определено е признание и за добрия избор, който ние сме направили, помагайки им.

От 2005 г. помагаме и на училищата по изкуства към Министерство на културата (МК). Финансираме Националния конкурс за учебна рисунка и даваме стипендии на най-изявените ученици.

Още от създаването на фондацията работим активно с българската общност в САЩ. Всяка година финансираме провеждането на концерти на български изпълнители музиканти в „Карнеги хол” в Ню Йорк. Подпомагаме организирането на изложби на български художници в САЩ и на някои от най-известните американски художници в България. В осъществяването на тези проекти си сътрудничим с Българското посолство във Вашингтон и Консулството в Ню Йорк, както и с МК в България.

През 2009 г. заедно с фондация „Америка за България” и посолството на САЩ в София финансирахме посещението на легендарния американски драматург Едуард Олби за поставянето в Народния театър на неговата култова пиеса „Козата, или коя е Силвия”.

Друг много интересен проект, свързан с културно историческото наследство, е „Архивът Гипсън” и свързаните с него инициативи – изложби и представяния. През лятото на миналата година този проект беше показан с голяма и много успешна изложба в Националния етнографски музей в София. Оттогава тази изложба обикаля страната, като беше показвана в Добрич, Варна и Русе, а през есента на 2010 г. ще бъде показана и в Ню Йорк.

Бихте ли направили паралел със САЩ – как там културните каузи намират съмишленици и добиват популярност сред дарителите?

Дарителската традиция в САЩ е изключително силна, както вече споменах. Още преди създаването на държавата Съединени американски щати филантропията е сред водещите принципи на общностите, които се заселват там и по-късно основават различните щати. Основават университети, създават библиотеки и всякакви културни и просветни организации на доброволен принцип. И до днес огромна част от университетите, музикалните институции, опери и балетни трупи са нестопански организации, които се подкрепят основно чрез дарения. Дори почти половината от болниците и болничните заведения съществуват по този начин. Обществените медии също са нестопански организации.

Филантропията в САЩ бележи много силно развитие в края на деветнадесети и началото на двадесети век, когато големите индустриалци като Андрю Карнеги, Джон Рокфелер, Хенри Форд и много други осъзнават необходимостта от това да споделят своето огромно богатство с американските общности. В края на двадесети век и началото на това хилядолетие можем да отбележим нов тласък в невиждани досега размери в сферата на филантропията в САЩ. Американските предприемачи вече даряват стотици милиони и дори милиарди долари за благотворителност.

Но трябва да кажа, че дори и в Америка не е никак лесно да се набират дарения за култура. Трябва много работа и постоянни усилия и отлични взаимоотношения с дарителите през цялото време, за да бъдат техните дарения устойчиви и постоянни, а не еднократни. Мога да кажа, че това се случва и наистина вече е част от обществената култура на американците. Мнозина ежегодно подкрепят университета, който са завършили, или пък любимия си оркестър, обществено радио, телевизия или театър. 

Какво според вас (като законодателна подкрепа, промяна на механизми и регулации, обществени нагласи и т.н) трябва да се случи в България, за да срещат тези каузи още по-голяма подкрепа тук?

Честно казано, не знам дали бих могъл да кажа какво точно трябва да се случи. Може би именно това, за което говоря, че съществува в Америка – култура на даряване. България има традиции в дарителството, които обаче са позабравени или не се познават от обществеността. Но забелязвам, че през последните години и тук нещата се развиват в положителна посока. Хората бавно, но сигурно осъзнават, че благотворителността е добро и изпитват нужда да го правят.

В САЩ държавата не финансира директно културни програми и проекти. Но пък е създала отлични възможности за частната инициатива да прави това. Затова финансирането на културни събития е много по-ефективно. Това, което държавата е направила на федерално и щатско ниво, е благоприятното данъчно законодателство за дарителство. Всяка сума, дарена на нестопанска организация в обществена полза, се приспада изцяло,  до определен размер, от данъчните задължения на американските граждани. Така хората в Америка имат голям стимул да даряват. Такова законодателство би поощрило филантропията и в България. Ако дарените средства се приспадат в максимален размер от данъците на българските граждани, те ще имат много по-големи стимули да правят дарения във всички области, включително и за култура. Частното дарителство за културни институции е много по-ефективно от тромавото, неясно и ограничено държавно финансиране. Но за да достигне то необходимото ниво, са нужни данъчни стимули.

Назад